За изцелението
5Изцеление > За изцелението
Публикувано на 05 ноември 2002 г. в 07:59:00 ч. от потребител 7Във форума за контрацептивите се появиха доста публикации за изцелението. Поради тази причина ми се струва, че ще е добре да има една отделна тема за това.
И така, разискват се следните въпроси:
1. Изцелява ли Бог днес и как?
2. Имат ли нужда християните от лекарства, ако имат пълна вяра в изцелителната сила на Исус Христос?
3. Ако не си изцелен от някаква болест това означава ли че нямаш вяра за това?
4. Ако самият християнин е виновен за заболяването си (настиване, мръсно работно място, лоши хигиенни условия и др.), Бог длъжен ли е да го пази и да го изцели, ако е необходимо?
5. Бог избира ли хората, които изцелява свръхестествено и по някакъв признак (например: възможност изцелението им да повлияе на хората около тях за спасение или др.)?
Има и други въпроси, но мисля че тези са някои от основните. Ако желаете разискването им пишете тук.
Публикувано на 06 ноември 2002 г. в 00:06:00 ч. от потребител 125 Привет,
Ето накратко моето мнение по петте въпроса:
1. Изцелява ли Бог днес и как?
Да, изцелява. Имаме хиляди примери от наши дни. Честно казано, почти всички „истински“ Християни които познавам са били изцелявани по особено свръхестествен начин (рак на белите дробове, спукано тъпанче до степен да изпускаш въздух през ухото си и т.н.) Библията също е категорична по въпроса.
2. Имат ли нужда християните от лекарства, ако имат пълна вяра в изцелителната сила на Исус Христос?
Според мен – не. Господ е обещал в Словото си, че ако се молим и ако вярваме ще се спасим. Не е казано ако се молим, вярваме и в някои случаи и ако пийнем съответното хапче. Най-добре прочетете писаното в темата за контрацептивите. И само да допълня още нещо – вярвам, че Господ може да изцерява и чрез лекарствата. Вярвам, че може да го прави и постепенно (в продължение на 5 години, да речем). Но вярвам, че може да изцерява напълно и на секундата във всяка една ситуация. И ако някой е изцерен чрез лекарства или постепенно, това е защото не му е стигнала вярата за моментно и пълно изцеление, а не защото Господ е решил да се намеси по по-различен начин. Исус нито веднъж не изцели постепенно, нито пък каза „Иди при лечителите, те ще те оправят, аз ще им помогна свръхестествено, без да се разбере.“ Много пъти искаше и ние да направим нещо, например „Иди еди къде си и си измии очите там“. Но това беше по-скоро изпит за вярата, отколкото желание на Господа да бъде разнообразен.
3. Ако не си изцелен от някаква болест това означава ли че нямаш вяра за това?
Хммм… принципно да. Все пак има и други варианти – например може никога да не си се помолил или да имаш неизповядан грях и да си под проклетия, заради него. Или пък може Господ да има някякъв Негов си план по въпроса, но това би било рядко изключение. В общият случай вярата е причината.
4. Ако самият християнин е виновен за заболяването си (настиване, мръсно работно място, лоши хигиенни условия и др.), Бог длъжен ли е да го пази и да го изцели, ако е необходимо?
Първо да уточним, че Бог не е длъжен никому за нищо. Той може да прави каквото си поиска, когато си поиска и както си поиска. Иначе въпросът е твърде неясен. Например ако човек е бил информиран за последствията и не е имал основателна причина да прояви глупостта, то тогава Господ няма да наруши никое свое обещание, ако просто остави човека да си изкара простудата в най-тежката и форма. Ако ли пък човек просто е сглупил, неосъзнавайки опасността и ако си вземе бележка и ако се моли и вярва, то смятам че Господ ще прояви великата си милост и ще го избави от проблема. Така че е малко трудно да дефинираме границата, но може би някой по-запознат с посланието на Библията по въпроса ще може да даде по-точен отговор от мен.
5. Бог избира ли хората, които изцелява свръхестествено и по някакъв признак (например: възможност изцелението им да повлияе на хората около тях за спасение или др.)?
Категорично не. Исус не избираше. Той изцеляваше всеки който искаше и който вярваше. Той поиска от някои да демонстрират искането си (Вартимей (ако не бъркам името) положи много усилия, за да се докопа до Исус), от други поиска да демонстрират вярата си (плю на земята, направи кал, сложи я на очите на слепеца и го прати да ходи еди къде си), обаче никога не подбираше кого да изцели, освен изпитвайки желанието и вярата им.
Библията (Евангелие от Йоан) ни дава пример за човек, който е бил сакат (или може би сляп, не помня вече) нито поради негов грях, нито поради грях на родителите му, но за да се изяви Божията милост. Следователно може проблемът ти да се появи поради факторите за които говориш. Но решението на проблемът ти не зависи от тях. То зависи само от праведност към Господа, желание (молитва) и вяра.
Поне така мисля аз, де.
Нека милостта на Бога бъде с вас,
Велин
Публикувано на 06 ноември 2002 г. в 21:30:00 ч. от потребител 8Та значи аз първо ще започна с едно предупреждение: Когато Велин ви казва, че знае малко и не е „начетен,“ не му вярвайте. Преди две години във форума на Гергьовден той постави в шах и мат разни мастити икономически съветници на Движение Гергьовден на теми, които за повечето участници в този сайт са все още пълна мъгла. А честно казано, участниците в този сайт и в тези форуми за интелектуалният елит на протестантското християнство в България. (Идете на някой от другите християнски форуми, и ще разберете за какво говоря.) Тогава още не го познавах, но за нищо на света не бих могъл да предположа, че здравата логика и зрялата морална позиция, на която бях свидетел, идват от един седемнадесетгодишен тинейджър. (Е, разбира се, този проблем с възрастта постепенно се решава. . . .)
Какъв беше резултатът тогава? Ами, сървърът на Гергьовден се крашна. Нали знаете, техника е това, понякога се разваля, особено в удобни моменти, когато трябва да се прикрие нечий провал. . . . Аз останах с подозрението, че Велин нещо е виновен за това; е, не с неговите компютърни умения, с които може да крашне сървър и на Луната, а с неговата способност да затваря устата на така наречените „икономически съветници.“
И така, внимателно с Велин. Аз много го обичам, като по-малък брат ми е . . . но не бих искал да ми е идеологически противник, дори и за дребни подробности.
Дотук с личните оценки. А сега ще рискувам да му се противопоставя. От една страна знам, че е опасно, от друга страна, той е единственият български християнин, който познавам, който е достатъчно зрял за да знае, че идейните противоречия и несъгласия не означават лична неприязън. За което съм му много благодарен. И съм спокоен дори когато споря с него, защото знам, че Велин е зрял и никога няма да стигне до инфантилното поведение, до което достигнаха други участници в тези форуми, когато се опитах да им противореча.
И така, Велине, аз продължавам да твърдя, че използването на лекарства не означава липса на вяра. Вече казах, че разработването на самите лекарства – всички постижения на химията и физиката, които са довели до тези лекарства – са плод на вярата на цялата европейска цивилизация в презумпциите на Библията за върховен Бог Създател, Който е създал природните закони и е гарант за тяхното надеждно действие. Нещо повече, тъй като този Бог е създал и човека, и света около човека, изводът за науката от християнството е, че човешкият мозък може наистина да изследва и разбира света извън човека, защото и двете са създадени от Бога.
Накратко, за създаването на лекарствата е необходима вяра в Бога на Библията, явна или скрита вяра. (Скрита, защото езичниците, когато се занимават с наука, трябва тайно да възприемат интелектуалните презумпции на Библията; на основата на езическото мислене не е възможно никакво научно познание или изследване.) Ти се съгласи с това.
Но моята позиция отива и по-далеч. Аз смятам, че вяра е необходима не само за създаването на лекарствата, но и при приемането на лекарствата. Ти си спомняш, вероятно, когато ти говорих за Ван Тил и за философската революция, която той извършва в християнската апологетика и епистемология (епистемология – наука за познанието). Накратко, всяко действие на човека е основано върху някаква свръхестествена вяра, върху презумпции (първоначални принципи), които човекът е приел на сляпа вяра и не смята за необходимо да доказва. Когато езическите учени твърдят, че християнството било „сляпа вяра,“ а науката била основана върху „доказателства,“ това е лъжа. И езическата наука, и християнството са основани върху религиозна вяра – вяра в Бога на Библията, или вяра против Бога на Библията.
Така, сега да преминем към човека, който приема лекарствата. За теб приемането на лекарства изглежда нещо естествено, тоест, това е доказано нещо, което лекува болестите. Не е нужна никаква свръхестествена вяра, за да приемеш някакво лекарство. Истината е друга: За да приемеш лекарство като източник на изцеление, е нужна също толкова свръхестествена вяра, колкото и за чудодейно изцеление. Ти вече си приел на вяра, че човешкият ум може да изследва света, приел си, че човешкото научно познание, макар и непълно, може да бъде надеждно, приел си, че това познание може да бъде основа за систематични човешки действия – като производството на лекарства, например – и т.н. Всички тези презумпции са презумпции на Библията, а не на езическото мислене. И когато езичниците също вярват в изцелителната сила на лекарствата, това не е на основата на тяхното езическо мислене, а защото тайно или несъзнателно, може би по традиция, те са приели презумпциите на Библията.
Накратко, за да приемаш лекарства, е нужна свръхестествена вяра. Разбира се, тази вяра не е спасителната вяра на избраните, но ние знаем, че дори злите духове имат вяра, но тя не е спасителна за тях (Яков 2:19).
За да подсиля думите си, ще ти кажа, че далеч не всички хора приемат лекарствата като нещо естествено. За някой индиец, африканец или амазонски индианец лекарствата в никакъв случай не са нещо сигурно, за което не е нужна вяра. Ако някой от тях приеме лекарство и то го изцели, той няма да приеме това като „естествено средство,“ а като магия, която зависи от някакви окултни или езотерични фактори. Ти приемаш лекарствата за нещо естествено, защото си израстнал в среда, която има сериозно наследство от християнството, макар и днес да не е изрично християнска. Но за онези хора твоята вяра в лекарствата е напълно неоправдана и неестествена. Ти вярваш в предсказуемостта на природните закони, но тази вяра е обоснована само върху явната или скрита вяра в Бога Създател. Индийците не вярват в такава предсказуемост на природата.
Може би ще стане още по-ясно, ако кажа, че ти грешиш като поставяш такава рязка граница между „естественото“ и „свръхестественото.“ Такава рязка граница няма в Библията. Целият ни живот е живот на свръхестествена вяра, включително и вярата ни в научните постижения, включително и вярата ни в икономическите и обществени закони, които ни изглеждат напълно „естествени.“
Аз имам един познат, чието име няма да споменавам, защото не знам дали имам това право, който е по-млад от мен, но има това, което аз наричам „икономическа смелост“ – смелостта да напусне родния си град и да отиде в напълно чужд и непознат град, и там да работи и преуспява. Той има професия, която днес се цени, много е добър в нея, а също умее добре да „продава себе си,“ едно добро качество за съвременния човек. От една страна, всички „естествени“ обстоятелства показват, че той наистина ще преуспее. Като че ли не е нужна свръхестествена вяра, за да направи тази стъпка. Но също знам, че други хора, със същата професия и умения, не са направили тази стъпка. Защо? Защото всъщност е нужна свръхестествена вяра за всичко. Дори там, където на нас всичко ни изглежда естествено.
Ето това е моето скромно мнение.
Публикувано на 07 ноември 2002 г. в 11:45:00 ч. от потребител 60Включвам се само с един бърз коментар на думите на Божидар:
Quote:Може би ще стане още по-ясно, ако кажа, че ти грешиш като поставяш такава рязка граница между „естественото“ и „свръхестественото.“ Такава рязка граница няма в Библията.
Направо уцели десятката! Върху това си струва да се основем, за да си дадем отговор на който и да било въпрос свързан с вярата.
Публикувано на 07 ноември 2002 г. в 17:42:00 ч. от потребител 125 Здрасти пак,
Първо, мерси за хубавите думи, въпреки че е малко преувеличено тук-там.
Аз обаче няма да кажа хубави думи за Божидар. Отидете на сайта му, прочетете всичко там (който няма време, може да види само седмичните коментари, които всъщност се публикуват и на този сайт). Впечатлението което остава е много по-силно от всичко хубаво, което бих могъл да кажа по негов адрес.
А сега по въпроса:
От казаното правя следните два извода, с които напълно се съгласявам:
1) Няма рязка граница между свръхестественото и естественото.
2) Пиенето на лекарства и вярата че ще те излекуват също е вяра и също е „вяра“ в Библейския смисъл на думата.
Нека сега вземем един междинен вариант – човек от църквата, по време на неделната служба, в определеното за това време, иска от събранието (или в частност от пастора) да се молят за неговия здравословен проблем.
Аз виждам ситуацията така:
Лежа си вкъщи и ме заболява корема. Ако имам вяра, че Господ ще ме изцели – вярвам и става. Ако нямам, отивам на църква и искам хората да се молят за мен. Вярата ми, че това ще проработи е по-силна, т.к. това са много хора, пастора е голяма работа и т.н. Ако пак не стане, пия лекарства и вярата ми е още по-силна, защото Господ е помагал за тия лекарства в продължение на векове, те са продукт на Християнството, цяла дузина известни учени трвърдят че работят и освен това всички (и Християни и нехристияни) им вярват. Имам основание да им вярвам. Някак си по-лесно ми е да вярвам че ще работят. Пия и пробвам. Ако не стане, отивам на доктор да ме оперира и пак вярвам. И ми е още по-лесно да вярвам. Все пак този доктор е оперирал хиляди случаи като моя, аз съм Християнин, Господ ще помогне на доктора и въобще истински вярвам, че ще стане. И ако пак не стане лягам и умирам (или в по-добрият случай си нося болката цял живот).
Ако вярваш че можеш да караш зимни кънки, обуваш кънките и караш. Ако вярваш, ама по-малко, хвашташ някой да ти покаже, държиш се за парапета, тренираш и става. Ако пък не вярваш, въобще не ходиш на кънки.
Да вярваш на доктори е много лесно. По-лесно е отколкото да вярваш на Бог. Ето едно доказателство чрез пример:
Ако те боли силно корема отдясно, повръщаш и т.н., значи страдаш от въспален апендикс. Молиш се на Господ. Ако те изцери скачаш, викаш, пееш и се радваш на чудото. Ако не те изцери го възприемаш нормално.
Отиваш на доктор и те оперират. Ако те оправят го възприемаш напълно нормално. Ако не те оправят се чудиш защо така.
Истината е, че не си вярвал, че Господ ще те излекува без лекарства. Реакцията ти го показва. Също така е истина, че си вярвал че докторите ще те излекуват. Пак реакцията ти те издава.
Каквото е парапета за начинаещия кънкьор, същото са лекарствата и докторите за начинаещият вярващ. Те изискват вяра, те са „свръхестествени“, да. Обаче просто те ти помагат да вярваш. По-лесно е да вярваш с тях, отколкото без тях.
Какво би направил човек с пълна вяра в изцелителната сила на Господ Исус Христос? Би поискал да бъде изцелен и би станало. Господ го е обещал, така че би станало със сигурност.
Възможно ли е Господ да не изцели въпросният човек? Не. Следователно той няма нужда от лекарства. Това кратко и ясно отговаря на въпросът на Ивайло Тинчев.
Лекарствата искат вяра и са свръхестествени, съгласен съм. Обаче това не оборва горния параграф.
Така че според мен който ползва лекарства не е неверник, а по-скоро по-малковерник. Кънкьор, който има нужда от парапет. Който има нужда някой да го излъже, че тия лекарства ще работят сами по себе си и без Бог да отделя специално внимание, така както гравитацията работи.
Поздрави и Бог да ви благослови,
Велин
(Заб.: Идните три дни ще съм извън града и най-вероятно няма да имам възможност да пиша във форумите)
Публикувано на 16 ноември 2002 г. в 10:05:00 ч. от потребител 125 Моля, прочетете темата за контрацептивите от началото на страница 4 нататък. Там темите за контрацептивите и за изцелението се преплитат неразделно и освен това там се намира естественото продължение на тази тема.
Бог да е с вас,
Велин
Публикувано на 21 ноември 2002 г. в 19:40:00 ч. от потребител 135Здравейте приятели !
Прочетох коментарите по тази тема и бих искал , ако ми позволите да споделя няколко мисли.
Ето го твърдението на Велин :
„Какво би направил човек с пълна вяра в изцелителната сила на Господ Исус Христос? Би поискал да бъде изцелен и би станало. Господ го е обещал, така че би станало със сигурност.
Възможно ли е Господ да не изцели въпросният човек? Не. Следователно той няма нужда от лекарства. “
Да, Господ изцеляваше някога, изцелява и сега, всякакви болести и всички , които отидоха при Него- куци, сляпи, глухи, изкривени, дори възкресяваше мъртви ! Такива неща правеше и чрез апостолите, които Той изпрати да разнесат благовестието.
Велине, ти казваш, че познаваш доста „истински“ християни, които са били изцерени свръхестествено от рак, спукано тъпънче и т.н. Бих искал да конкретизираш малко по-точно колко са тези „истински“ християни изцерени така ! Колко слепи си видял да проглеждат в твоята църква , колко станали от инвалидна количка, колко луди да се нормализират, колко глухи да чуват нормално, колко болни от МС например изцерени и …други явни свръхестествени изцерения ? Но пред очите ти- хора, които познаваш и се виждаш с тях и днес ! Колко такива познаваш ?
Ти твърдиш, че вярата е малко на човека и затова не получава изцелението, което иска и моли Господ. Аз не мисля така. Има примери в Новия Завет, които ни показват, че не зависи само от вярата на човека, но и от Божият промисъл. Бог има план с всеки поотделно и Той допуска различни неща в живота на всеки. Разбира се, че иска всички да сме в цветущо здраве, но първо и най-много желае да ни върне У ДОМА ! Там всички ще сме съвършено здрави и проспериращи отвсякъде, но тук и сега това не е задължително. Бог знае най-добре, кое е необходимото за всяко Свое дете и суверено води по тясната пътека. Представи си какво би станало, ако Той даде на всеки сега пълното здраве, за което Го моли ! Представи ли си картината ? Какво видя ?
Поздрави
F7
Публикувано на 22 ноември 2002 г. в 07:40:00 ч. от потребител 125 Здрасти Friend7,
Първо на въпроса – трима. Може би четири, но четвъртото е с лекарска намеса, така че няма да го броим. Също така не броя и главоболията, настинките, гриповете, болките в корема и другите подобни „лечими“ неща. Става дума за неща които според сегашната медицина са неспасяеми.
Иначе да, прав си, зависи от Божията воля. Всъщност като че ли не си прочел продължението на темата на 4-та страница на темата за контрацептивите. Там Божидар ми отговаря много хубаво и аз го питам още неща (и за съжаление още не ми е отговорил, но се надявам че и това ще стане скоро). А и въпросът беше имаме ли нужда от лекарства, а не дали Господ ще ни изцелява 100%, ако имаме 100$ вяра. Искаш да кажеш, че тези хора които Господ не иска да ги изцели, ако ползват лекарства ще се оправят? В такъв случай трябва да отидеш в другата крайност – становището на Божидар, че колкото повече порастваме, толкова по-малко се намесва Господ в живота ни. Тогава ще е добре и да отговориш на двата конкретни въпроса които съм му задал на него в темата за контрацептивите, защото иначе не можем да затворим тази тема, понеже не сме изяснили всичко.
Благодаря ти и Бог да те благослови.
Велин
Публикувано на 23 ноември 2002 г. в 01:33:00 ч. от потребител 135Здравей Велине !
Прочетох постингите ви и сега ще кажа накратко какво мисля. Аз казвам, че ако Господ не желае в момента даден християнин да бъде изцерен, поради причини, които са Божи суверенитед, то тогава и лекарствата няма да бъдат от полза за него. Но моето разбиране е , че лекарите и лекарствата са един вид Божия благодат за нас и дори да имаме 100% вяра в Бога, това не изключва ползването на медикаментите, защото за това са създадени . Ние не противопоставяме вяра срщу лекарства ! Полагаме изцяло доверието си в Бога за живота си и ползваме лекарските услуги, ако имаме такава възможност, а ако нямаме, тогава Бог знае как точно да ни избави от болестта според желанието Си. И в двата случая вярата ни е насочена към Него, а не към средствата , с които се извършва действието !
Същото е и с контрацептивите- Бог ни е дал разсъдък и определени обстоятелства, в които живеем. Според тези условия ,ние подбудени от Духа Му съобразяваме на колко деца бихме могли да дадем всичкото си внимание, грижи и да бъдем родителите, които трябва да сме. И за да отдадем на съпругата (съпруга) „необходимото сношение“ като съпружески взаимоотношения, ние се налага да ограничим неразумното размножаване с дадените правилни средства. Е, ако Господ иска да имаме още деца, Той би направил така, че въпреки предпазните мерки, яйцеклетката пак да се оплоди. Но това е само, ако Бог пожелае! Иначе, Той е дал на нас отговорността да мислим и действаме според мъдростта ни от Него. Не би трябвало отново да я прехвърлим (отговорността) обратно на Бога, защото няма да я приеме така !
Надявам се да се изразявам разбираемо.
Поздрави F7
Публикувано на 23 ноември 2002 г. в 09:37:00 ч. от потребител 125 Здрасти пак,
Благодаря ти още веднъж.
Доколкото разбирам си отговорил на първия въпрос който зададох на Божидар – казваш че ако прехвърля отговорността за децата обратно на Бога, то той няма да я приеме. ОК.
Сега нека повторя втория въпрос, защото неговият отговор повече ме интересува, а и мястото му като че ли е точно в тази тема:
Quote: 2) Ако се разболея, трябва първо да пробвам с лекарства, а после да се моля на Господ да ме изцели (в случай, че лекарствата не помогнат)? Ти така ли правиш? Защото това е напълно естествен извод от това което си написал. И ако е така, може би Исус изцеляваше само неизлечимо болните? А на другите сигурно им е казвал „Аа, не драги, има си лекарства – ходи, вземи ги и не ме занимавай – вече сте пораснали достатъчно“?
Задавам този въпрос, изхождайки от това, че трябва да има ясен ред на това дали да се обръщаме към Бог или към лекарствата. В крайна сметка това е най-основният въпрос, който за разлика от другите си е напълно практичен и приложим в ежедневието – ако се разболея, към лекарствата ли да се обърна първо или към свръхестествените способности на Господа?
Смятам че отговорът в общия случай е еднозначен и не е индивидуален за различните хора (християните много обичат да прехвърлят отговорностите за решенията си на Святия Дух, но смятам, че в този случай принципа е универсален).
Ето двата възможни отговора с обосновките им до момента:
1) Към свръхествествената намеса на Господа. Това е моята стара теория, основана на това че Исус изцеляваше без изключение.
2) Към лекарствата. Основанието на това е думите на Божидар, че колкото повече порастваме, толкова по-малка ще е „свръхестествената“ намеса на Господ в живота ни. Тук обаче остава открит въпроса – Исус отказваше ли изцеление на хората, които можеха да се излекуват с тогавашните средства на медицината? Или може би такива хора не идваха при него? И все пак, все един такъв ще да е дошъл, дали Исус го е отпратил?
Забележка: Става дума за общия случай – като те боли силно глава или корем, например. Иначе е ясно че ако се полееш със сярна киселина ще се обърнеш първо към Господ и ако не помогне, тогава ще тичаш към Пирогов.
Между другото като казах сярна киселина и се сетих, че съм ти отговорил грешно последния път – познавам четирима феноменално изцелени, а не трима. Четвъртият е един брат, който имаше нещастието да помисли един съд пълен със сярна киселина за съд с вода и да си измие ръцете с него… е, сега ръцете му са си съвсем наред – Божа работа…
Поздрави и Бог да те благослови,
Велин
Публикувано на 24 ноември 2002 г. в 23:43:00 ч. от потребител 60Здравейте.
Велин ето въпросите ти:
Исус отказваше ли изцеление на хората, които можеха да се излекуват с тогавашните средства на медицината? Или може би такива хора не идваха при него? И все пак, все един такъв ще да е дошъл, дали Исус го е отпратил?
При Исус идваха хора, които поради една или друга причина (липса на пари, липса на добър лекар и т.н) боледуваха. Исус не отпраща никой, който е дошъл при Него (навреме обаче, преди Съда…) за каквото и да било. Т.е. той откликва на всички в нужда, които Го потърсят. Но това не означава, че ако имаш средство да решиш проблема си, трябва пак да отидеш при Него, нали? И разбира се средството не противоречи на Божия Закон, а го изпълнява…
Физическите закони са също толкова свръхестествени колкото и духовните. Ако сравним количеството информация в най-простата жива молекула пролиум с информацията необходима за съществуване на цялата нежива материя в целия познат космос ще разберем, че си имаме работа със нещо СВРЪХЕСТЕСТВЕНО. Ако познанието ни за живота нараства, а с това и разбирането за Божията съвършена наредба и правим хапчета според наученото ние вършим също „чудеса“ и се намесваме в свръхестествените области…..
Отплеснах се…[ Това съобщение беше редактирано от: tinchev on 2002-11-26 12:32 ]
Публикувано на 25 ноември 2002 г. в 18:54:00 ч. от потребител 135Здравейте приятели !
На мен ми е чудно защо се поставя този въпрос по такъв начин ? Ако аз имам някакво заболяване, разбира се , че сърцето и доверието ми ще са отправени изцяло към Господ, но това не означава , че аз ще определям начина, по който Той да ме изцери. Първо бих потърсил „естествения“ път за избавяне от болестта-лекарите и лекарствата, защото и те са Божие благословение за нас. Ако те не могат да направят необходимото, тогава Бог може да се намеси по свръх-естествен начин и да ме изцери, но само ако това е волята Му в момента. Той знае защо е допусната тази болест в живота на човека и пак Той знае кога и как да я премахне, и дали да я премахне ! Господ иска всички да сме здрави и благополучни и това ще бъде, но за всеки времето за изпълнението е различно в настоящия свят.
Велине, ти познаваш 4-ма изцерени по свръх естествен начин- нали ? А колко други нуждаещи се от такова изцерение християни познаваш, които не са изцерени така ? Дали малкото им вяра е причината да не са ?!? Исус някога само хора с 100% вяра ли изцеряваше ? А и как се определят процентите на вярата ?!?
Поздрави
F7
Публикувано на 26 ноември 2002 г. в 07:59:00 ч. от потребител 125 Здравейте приятели,
Първо да отбележа, че в съобщението на Иво няма отговор на единия ми въпрос (кое първо – лекарствата или чудото), и така е писал сякаш ще има отговор по-надолу, и освен това най-отдолу пише „Това съобщение беше редактирано от: tinchev on 2002-11-26 12:32“. Какво е станало? Може би Иво ми е отговорил на въпроса и после са го цензурирали?
Не ми се вярва…
Та така. Значи имаме следното:
– Исус Христос изцеляваше всички.
– Днес не се изцеляват всички.
– Когато сме болни, трябва да се обърнем първо към лекарствата, а после към тези неща които нехристияните биха определили като свръхестествени. Това е така т.к. Господ се намесва „свръхестествено“ (т.е. против установените природни правила и закони) все по-малко с „порастването“ на Християните.
– Християните се изцеляват по Божие усмотрение – Той знае кога, защо и как.
– Някои хора се изцеляват, други – не. Това не винаги зависи от вярата на човек, защото има изцелени маловерци и болни, които вярват много.
И все пак – не разбирам – защо Исус не отпрати нито един преди 2000 години? Защо сега е различно? Не се определя от вярата, не се определя от това дали има лекарства, не се определя от нищо! Не, не е така – Библията е логична книга и там има отговор на всичко и причина за всяко нещо – знам го от личен опит. Затова питам – защо така – защо Господ прилага различни критерии?
Може би сега сме по-пораснали и летвата е по-високо? И все пак някои хора са току-що повярвали. Или може би ние, хората които имаме Християнство на 2000 години носим отговорността за тези „млади“ християни?
Като че ли съм на път сам да си отговоря на въпроса, но все пак бих се радвал ако някой може накратко да развие цялата теория за изцелението и този път без противоречия и неясноти, защото това което имаме до момента не е напълно логично – не се обеснява защо тогава всички ги изцеляваха, а сега (поне според Friend7) почти никой.
Всъщност, Friend7, не знам някой да е умрял в нашата църква… всъщност спомням си, че веднъж се молихме за една жена с рак и какво стана с нея така и не разбрах, така че предполагам че има смъртни случаи (нали знаеш – ако някой се изцели разбира целия град, а ако умре – тихо и кротко). Все пак не мога да ти дам точна статистика – знам само за изцеленията, за хората които са си болни с години никой не ми казва.
Както и да е, де. Не искам да споря с теб по този върпос – ясно е че има много хора които се нуждаят от изцеление, но не го получават. Затова и аз искам изградена, логична и пълна теория за изцелението, а не само откъслечни твърдения, които като ги навържа и не се получава логична и изградена теория. Господ не си играе игрички с нас. Има си правила и ние трябва да ги намерим и да ги осъзнаем. Иначе ни липсва огрооомна част от християнското образование.
Божидаре, може би мога пак да се надявам на теб?
Благодаря ви много и на двамата (IvoBG и Friend7) и Бог да ви благослови,
Велин
Публикувано на 26 ноември 2002 г. в 17:37:00 ч. от потребител 60Велин, не са ме цензурирали. Имаше проблем със съобщението ми…
Казваш:
Quote:кое първо – лекарствата или чудото
Ама аз съм ти отговорил бе приятел
Лекарствата могат да се приемат за чудо (доколкото се основават на Божията наредба). Но ако ти определяш като чудо пряката намеса на същество от духовния свят в физическия свят, така че да има моментален резултат, то ми се струва че налагаме голямо ограничение на Божието чудотворно действие.
Така, че няма първо, няма второ, защото и двете са чудо, и двете са лекарство…
Ти самия си едно чудо – резултат от Божията наредба, малко знание в твоите родители и разбира се Божията воля. Ама докато те видят хората какво си чудо е трябвало да се чака 9 месеца…
Казваш:
Quote:Затова и аз искам изградена, логична и пълна теория за изцелението, а не само откъслечни твърдения, които като ги навържа и не се получава логична и изградена теория.
Ами нека започнем с изграждането на теорията за изцелението оттук:
1. Дефинирай понятието чудо.
2. Дефинирай понятието вяра.
Поздрави
Публикувано на 26 ноември 2002 г. в 17:57:00 ч. от потребител 135Здравейте приятели !
Велине, аз няма да правя някакво цялосто обяснение на тема „изцерението“, а само ще кажа нещо, което мисля за важно. Ти казваш :
„И все пак – не разбирам – защо Исус не отпрати нито един преди 2000 години? Защо сега е различно? “
Начинът по който поставяш въпроса, не ми се струва правилен. Изцеренията, възкресенията и други дела, които вършеше Исус се наричаха ЧУДЕСА ! Основната цел на тези чудеса тогава бяха да изявят Месията, предречен от пророците в Стария Завет. Доказателствата за самоличността на Исус бяха именно тези ДЕЛА-ЧУДЕСА ! „…Вярвайте Ми поради самите дела…“ Ето затова нямаше отпратени, а всички, които отидоха при Него бяха изцерени и освободени. Това доказателство Исус даде и на Йоан Кръстител, когато изпрати учениците си да Го питат ТОЙ ЛИ Е ! Господ Исус предупреждаваше народа около Него ,че Го търсят главно заради „хлябя и рибата“, а не това е главната Му цел на земята. Това трябваше да го разберат, защото беше много важно-Той дойде като ХЛЯБЯ НА ЖИВОТА ЗА ДА ИМАТ ВЕЧЕН ЖИВОТ ПРИЕЛИТЕ ГО, а хората искаха само да ги освободи от временните им неудобства и страдания, да ги нахрани, а те да си живеят по същия начин, както до сега. Такъв цар им трябваше на тях. Но…!
Мисля, че тук някъде се крие отговора на въпроса-Защо днес не всички вярващи се изцеряват. Изцерението (свръхестественото) е ЧУДО, което доказва в определен момент Божията намеса, за да се прослави Той, а не е „обикновено, задължително действие“ , което всеки вярващ е „длъжен“ да получи, защото е „благоволил “ да повярва. А и Господ има план за всеки поотделно : „Учителю, поради чий грях, негов или на родителите му, той се е родил сляп…?“
Вярвам знаете отговора на Исус!
Поздрави
F7
Публикувано на 27 ноември 2002 г. в 10:08:00 ч. от потребител 125 Здравейте пак приятели,
На IvoBG:
Дефиниция на понятието чудо:
Събитие, което един средностатистически невярващ би определил като невъзможно. Пример за чудо е болен от рак или СПИН да оздравее. Ако имаш грип, пиеш си антибиотиците, и оздравееш това не е чудо. Това че аз съм се родил също не е чудо.
Разбира се, аз няма да споря с теб по въпроса кое е чудо и кое не е, т.к. съм напълно съгласен с теб, че всичко е чудо и моето разждане в това число. Аз съм Християнин също като теб и вярвам че всичко в този свят е създадено от Господа и по тази логика е чудо. По-горното е просто общоприетата от атеистите дефиниция, която аз използвах във въпроса си „Кое първо – лекарствата или чудото?“. Сега ясен ли е въпросът вече?
Дефиниция на вяра:
Не ме питай мен. Имаме десетки примера в Библията в които Исус изцелява някого и после му казва „вярата ти те изцели“. Това е моята дефиниция на вяра. Иначе казано – нямам точно формулируема дефиниция и ако ми дадеш бих ти бил много благодарен.
Освен това прочети и по-надолу (в края на това което ще напиша на Friend7).
На Friend7:
Благодаря. Наистина ми даваш отговор на конкретния въпрос защо Исус изцеляваше всички тогава. Обаче остава по-важният въпрос – какво правим сега?! Ето един хубав, реален, практически пример:
Сега докато съм в щатите ходя в една друга църква (различна от „моята“ църква в България, спомената в предишните ми съобщения). В тази църква има един сляп човек. Човека е добър християнин, вярва на словото, моли се, спазва моралния закон и т.н. Само дето е сляп. И си е сляп и не изглежда като да прогледне скоро. Защо този човек е сляп? За да се изяви Божията сила ли? Не, не бих казал… по-скоро ще стане пример за атеистите да се надсмиват над християнската вяра. Защото това е Божият план ли? Не, и това не го вярвам – ние сме деца на Бога и кой баща би искал детето му да е сляпо?! Бог ни е направил здрави и иска да сме здрави. Освен ако няма някакво изключение, за да се изпълни Божият план или да се изяви Божията сила или нещо от сорта, обаче не вярвам че хилядите слепи християни по света са изключения до един.
Защо?
Не му достига вяра? Хмм… че то на никого не му достига вярата – всички сме маловерници и се съмняваме понякога.
Не му достига желание? Да бе… аз ако бях сляп като че ли нямаше да искам да гледам повече от всичко на света.
Бог не иска? Това вече го отхвърлихме. Бог не е зъл.
Може би ние, Християните трябва да сме „пораснали“ и да имаме властта да изгоним болестта от него, така както Исус и после учениците имаха? Така ли е или насочвам мисълта си в грешна и еретична посока?
Освен това (IvoBG, този пасаж имах предвид) моля ви някой да се осмели твърдо да заеме позиция какво да правя като ме хване простудата? Тук вече заваля сняг, така че този въпрос живо ме интересува и се нуждая от спешен отговор
Вариант 1 – Моля се Господ да ме изцели и ако все още съм си болен си взимам лекарствата.
Вариант 2 – Взимам си лекарствата и тогава чак се моля, след като знам че съм свършил каквото съм могъл.
Ако отговорът е вариант 2, то тогава грях ли е да направя вариант 1?
Благодаря ви пак.
Поздрави,
Велин
Публикувано на 27 ноември 2002 г. в 16:31:00 ч. от потребител 60Велин, мисля, че е крайно време да спреш да се опитваш да си обясниш нещата с дефиниции на чудо и вяра, така както го разбира един „средностатистически невярващ“, защото ще излезе глупост (тези неща са глупави за невярващите).
За вярата може да приказваме в друга тема, но апостол Павел много добре я е описал в Евреи 11 глава…
Quote:Вариант 1 – Моля се Господ да ме изцели и ако все още съм си болен си взимам лекарствата.
Вариант 2 – Взимам си лекарствата и тогава чак се моля, след като знам че съм свършил каквото съм могъл.
Според ситуацията бих използвал или Вариант 1 или Вариант 2. Намирам подобие на това и за храненето: кога да се помоля и благодаря – преди, по време или след хранене… Ако кажеш „не е същото“, защото не мога да не ям, ама мога да не вземам лекарства, тогава бих ти казал, че „не само с хляб ще живее човек“…
Поздрави
Публикувано на 27 ноември 2002 г. в 21:06:00 ч. от потребител 135Здравейте отново !
Велине, аз бих направил вариант 3 : Моля се на Господ с благодарност и си взимам лекарствата. Кой знае дали няма да ме изцери именно чрез тях ?
Относно слепия човек , ти казваш :
„Бог не иска? Това вече го отхвърлихме. Бог не е зъл.“
Мисля, че тук пропускаш нещо. Кой би трябвало да изцери слепия-Бог или някой друг ? Човек не може, тогава остава Бог. Слепия ти приятел има вяра, нали ?! Сигурно са се молили за него, нали ? Може би са и постели ?! Но не се изцерява !!!
Аз мисля, че отговора е – БОГ НЕ ИСКА СЕГА ! Това не означава, че Бог е зъл- в никакъв случай ! Има много примери в библията, в които като че ли ни се струва, че Бог постъпва много жестоко. Наскоро ми зададоха въпрос, защо Бог остави Яков толкова години да скърби жестоко за „мъртвия “ си син Йосиф-не можеше ли да му каже по някакъв начин , че е жив, за да не скърби така. Има още много примери, но няма смисъл да ги изброявам-ти се сещаш. Но тази „жестокост“ всъщност е Божият промисъл за доброто на всеки един от нас и то завинаги ! „Всичко съдейства за добро на този, който люби Бога“
Аз вски ден съм с един мой приятел, който е сляп. Знаеш ли какво казва той : „Аз знам , че Бог ще ме изцери, но не искам това да става преди да е изработил в мен необходимото, макар и да прогледна едва на небето. Тогава първото лице, което ще видя ще е Неговото и не мога да си представя тази радост.“ Ето затова не бързай да отхвърляш този възможен отговор ! Един от въпросите, които Кетрин Кулман искаше да зададе на Бога, когато Го види е -Господи, Ти ми даде да видя много чудотворни изцерения, но така и не разбирам защо ПОВЕЧЕТО БОЛНИ СЕ ВРЪЩАТ ОБРАТНО В СЪЩОТО СЪСТОЯНИЕ, В КОЕТО СА ДОШЛИ в сравнение с изцерените.
А че християните трябва да „порастваме“ постоянно, това си е напълно вярно, но пак няма да зависи изцерението от нас, колкото и да сме „големи“ !
Бог да ви благославя !
F7
Публикувано на 28 ноември 2002 г. в 18:39:00 ч. от потребител 26Дали вариант 1 или 2? Кой вариант е по-правилен? Кое да бъде първо молитвата или лекарствата?
Според мен първо ще бъде онова в което си по-сигурен, че ще даде необходимия резултат. В замисимост от конкретния чоек и конкретната болест това може да бъде вариант 1 или 2. Аз мисля, че нито едното нито другото е гршно.
Чувал съм и за друг вариант.
Вариант 0 – Вяра за живот в Божествено здраве. С други думи – да не се разболяваш.
Налагането на някъкъв задължителен ред няма да даде добър резултат. Най-много да принудите чеовека да не бъде напълно откровен с вас за резултатите от молитвата или лекарствата. Или изобщо да не смее да сподели с вас за своите здравословни проблеми от страх, че ще го класифицирате като „маловерц“. Вярата не се гради от обвинения.
Не съм прочел всичко изписано по темата за изцелението и в двата форум, но мисля че нещата започват да стават банални. В края на краищата като гледам, спора се върти около формулировките на нещата, но не и върху съдържанието им.
Поздрави
Публикувано на 29 ноември 2002 г. в 05:30:00 ч. от потребител 125 Здравейте,
Така, първо да отбележа че разговорът наистина се извращава и отива в безсмислени спорове относно формулировката на въпроса, а въпроса е напълно ясен и по-долу ще си позволя за стотен път да го формулирам. Nick, много ти благодаря за това, че ни освести да не потъваме в дефиниция на вяра, а да си се занимаваме с централния въпрос. Също така мога да кажа че и аз не се разболявам (или поне не сериозно – най-много да имам някоя и друга хрема), но това не значи че не трябва да разискваме въпроса с болните.
Сега нека изясня две неща които стоят като постулати в тази тема и с които не съм съгласен:
1) Нямало граница между естествено и неествествено, между чудо и лекарства или пък между и изцеление и излекуване. Не съм съвсем съгласен. По-точно казано, с това което Божидар написа, че няма рязка граница между двете, съм съгласен, но с това което IvoBG построи отгоре не съм. Аз смятам че има разлика между лечението само с лекарства и лечението само с молитва. Когато ги прилагаш и двете, разликата се размива и в този смисъл няма рязка граница, но съм убеден че имаме две крайности и тези крайности са различни по своята същност.
Господ ни е дал физически, химически и биологически закони, които разботят безотказно. Единствено Той има властта да ги нарушава. Той ни е дал и властта да изучаваме тези закони, за да ги опознаем, да владеем над тях и да ги използваме. Механиците правят машини и знаят, че те ще работят, поради Божиите физически закони. Електроинжинерите правят компютри и също знаят, че те ще работят, поради Божиите физически и химически закони. Така и лекарите и учените (било то християни или не) правят лекарства и ваксини и знаят, че те ще работят, пак поради Божиите химически и биологически закони. Лечението на болести чрез лекарства е нещо което работи в съзвучие и хармония с Божиите материални закони.
Изцелението чрез молитва (каквото е изцелението на сина на Божидар (който не знае за какво говоря да прочете четвърта страница от темата за контрацептивите)), та това изцеление е плод на възможността на Бог да нарушава тези материални закони когато си поиска и както си поиска. То не работи поради законите, а противно на тях. Според тези материални правила, синът на Божидар отдавна щеше да е починал, както и хиляди християни по тази земя, които сега са си живи, здрави и благодарящи на Бога за изцелението си.
Така че единият начин за лечение е поради законите, а другият е противно на тях. И двете са от Бога, и двете са чудесни, но в никакъв случай не можем да кажем че няма разлика между тях.
2) Някой е болен, моли се, вярва и въпреки това си остава болен. Това било Божията воля. И то не просто за някой си, а за милиони хора по тази земя. Това е което Friend7 каза и аз не съм съгласен с него. Това е все едно да кажем, че някои Християни си остават посредствени, защото Господ така иска. Така както има много болни, така има и много Християни които си мислят че Божието слово няма приложение в политиката, икономиката, образованието и другите области от живота, а такова определено има! (Който не знае, да погледне тук – http://bgrecon.commentary.net/) Тези хора се молят да прилагат Словото на Бог в живота си, искат го и вярват че го правят. Само че не е така. Това Божията воля ли е?!
Не, не съм съгласен. Същата логика можем да приложим и при изцелението – това че ние не успяваме да покрием Божиите стандарти не означава, че това е Божията воля за нас.
И още нещо – ние сме деца на Бога. Бог иска да живеем добре в този свят. Той не иска от нас да се мъчим и да страдаме. Т.е. иска, но само до степен да „пораснем“ от трудностите и изпитанията, а не да страдаме самоцелно. Той не иска да си сляп. Да си сляп до края на дните си няма да ти помогне да пораснеш. Ще ти помогне само ако видиш Божията изцелителна сила и прогледнеш – тогава никога не ще се съмняваш в съществуването му, в силата му или в каквото и да било нещо от теорията на Християнството, която е описана в Библията. Както Божидар не се съмнява след като е видял това което е станало със сина му. И както и хиляди хора по земята. Така че волята на Бог не е да си останеш сляп – в това съм сигурен. И все пак имаме примери в Библията от времето на Исус, когато той искаше на някои хора да се „насилят“ за да получат чудото си (IvoBG, извинявай че използвам термин, който не мога да дефинирам, обаче ми се струва най-подходящ в случая). Така че това което се иска от нас е да се „насилим“ за изцелението си. Проблемът е не дали, а как!
Сега вече, след като изясних двете неща с които не съм съгласен, да минем на същинския въпрос. Господ иска от нас да прилагаме Словото му. Ако някой не го прилага това не е Божията воля, а е проблем на нас Християните, затова че въпросният човек не е достатъчно „образован“ за приложението на Божието слово. Това че някой си е болен, пак е наш проблем, защото не можем да го излекуваме. Не можем и не трябва да го обясняваме с Божията воля, защото това е най-сигурният начин никога да не получим изцелението – като вярваме, че Господ все още не иска да го получим и че ще ни го даде, само че чак на небето.
Ето няколко основания да мисля така:
– Вярвам, че Господ остави на учениците си заръка да лекуват ВСЯКА болест по земята! И всеки път когато те не можеха да изцелят някоя болест, Той беше недоволен от тях и ги порицаваше „Къде е вярата ви?“ и т.н. Неговата воля не беше изцеленията по нематериалният начин да ги има само по времето не Исус (за да се изяви това, че е дошъл Месия), а после живота пак да си продължава както по старо му. Хей, хора, ние живеем в Божието царство! В Божието царство Бог не иска хората да са куци и сакати!
– Бог все още изцелява нематериално и днес. Не вярвам че го прави само когато му е кеф. Както вече казах, няма НИЩО добро в това някой да си остане сляп до края на дните си на земята. Добро за Християнството и за разпространението на Благовестието и въобще като цяло за Божия план би било единствено ако човекът се излекува някак, по който и да е от двата начина. Говоря по принцип за хилядите слепци, а не за изключения.
– Чувал съм за хора които имат 90% (деветдесет процента – няма грешка) успеваемост когато се молят за изцелението на някого. Освен това предполагам много от вас знаят за някои известни евангелизатори на чиито евангелизации винаги има масови изцеления. Явно има нещо в тези хора. Те явно растат и постигат нещо, така както някои хора растат и постигат нещо в опознаването и използването на Божиите материални закони.
– Чувал съм от откъслечни изречения на пастора ми по време на проповед, че за да изгониш демон се иска някаква власт. Един вид – някои (Исус, Павел) могат, други – не. На някои хора демоните (и болестите) се подчиняват, на други – не. Как се „расте“ и как се придобива тази „власт“ не знам, но знам че наистина някои хора го могат, а някои – не. Може би това е дарба, може би е продукт на пост и молитва, може би е нещо друго, но със сигурност го има.
И още нещо – вярвам че по време на Хилядагодишното Царство няма да има болни или поне почти няма да има. И все пак как ще лекуваме тези болни тогава? Материално? Противно на материалните закони? Или може би смесено – някои така, някои иначе (както е сега)? Или пък може би хората въобще няма да се разболяват тогава?! И ако е така – защо няма? На какво основание? На основание това че вярата им, Божията воля, „властта“ им над демоните или нещо друго ги пази?! Или на основание това, че до толкова ще сме опознали Божиите материални закони, че ще си имаме биотела в кръвта, които ще са толкова интелигентни и всесилни, че ще трепят всякакви вредни бацили и вируси още с появяването им?! Братя и сестри, мисля че ние трябва да имаме отговор на този въпрос, също така както трябва да имаме отговор на въпросът дали Милениума е преди второто пришествие или обратното. С това, последното, се занимава Есхатологията и можете да четете доста на сайта на Божидар. А на моя въпрос няма ли отговор? Трябва да има. Ако намерим, това ще ни даде посоката в която да се развиваме – абе с две думи, много е важно.
Та така, оставям три въпроса за обсъждане – единият е само молба за потвърждение, по другият имам мнение, а по третият нямам.
1) Когато някой се разболее, молим се за него, търсим начин да го излекуваме материално (лекарства, лекари, болници, операции и т.н.) и същевременно се молим Бог да го изцели (материално или не – Негова воля). До този извод ли ситгнахме?
2) Това че някои хора си остават болни Божия воля ли е или наша „некадърност“? (използвам тази дума, защото когато учениците не успяваха да изцелят някоя болест, Исус им се караше точно така сякаш са се проявили некадърно.) Аз смятам че не е Божия воля. Изложих аргументите си по-горе. Friend7 смята че е, и очаквам с интерес неговия отговор.
3) По какъв начин хората ще бъдат здрави по време на Милениума? За вариантите погледнете малко по-нагоре в този текст.
Това е. Надявам се, че няма да се отклоним във въпроси като „Дефинирай ми материално“ или „Ние като грешни човеци имаме ли възможност да разбираме Божията воля и това разбиране Божия воля ли е или не е“, защото до никъде няма да стигнем, а си имаме три (или по-точно два?) въпроса на които трябва да отговорим конкретно.
Благодаря на всички които участват в дискусията без изключение – мнението ви е благословение за мен и надявам се за всички които ще прочетат тази тема след нас.
Поздрави и Бог да бъде с вас,
Велин
Публикувано на 29 ноември 2002 г. в 21:43:00 ч. от потребител 60Велин, казваш:
Quote: Така че единият начин за лечение е поради законите, а другият е противно на тях.
Значи ти приемаш, че Бог нарушава някои свои закони? Ето това не е истина. Може да изглежда, че свръхестественото (от духовнен източник) изцеление е нарушаване на естествения закон за здравето, но всъщност това е изпълнение на този закон.
Както и да е, да не се вплитаме повече в дефинициите.
Quote:1) Когато някой се разболее, молим се за него, търсим начин да го излекуваме материално (лекарства, лекари, болници, операции и т.н.) и същевременно се молим Бог да го изцели (материално или не – Негова воля). До този извод ли ситгнахме?
Точно така, така би направил добрия самарянин.
Quote:2) Това че някои хора си остават болни Божия воля ли е или наша „некадърност“? (използвам тази дума, защото когато учениците не успяваха да изцелят някоя болест, Исус им се караше точно така сякаш са се проявили некадърно.) Аз смятам че не е Божия воля. Изложих аргументите си по-горе. Friend7 смята че е, и очаквам с интерес неговия отговор.
В повечето случаи не е Божията воля да останем болни. Но същестуват причини като тази при апостол Павел, да останем болни.
Ако съм с някоя изцелителна дарба и не мога да излекувам болния с нея, да аз съм некадърник или по-скоро маловерник (не вярвам на това, за което Бог ме е призвал и дал способност).
Quote:3) По какъв начин хората ще бъдат здрави по време на Милениума?
По физически и по духовен начин. Важен е резултата.
Поздрави
Публикувано на 30 ноември 2002 г. в 09:08:00 ч. от потребител 125 Здрасти,
Много ти благодаря за краткия, ясен и точен отговор. Ако всички така ми отговаряха сега щях вече да имам отговори на всичките си въпроси (засега съм задал само 2 в този форум, а имам още 10 които чакат на опашката).
Относно законите на Господ:
Да, смятам че Той нарушава собствените си закони, защото Той не е измислил тези закони за себе си, а за нас. Божии закон е че водата не става на вино. И е добро да има такъв закон. Ако нямаше, щеше да можем да щракнем с пръсти и да има вино. Само че не – трябва да се потрудим за да има вино и така е правилно и е добро за нас.
Какво направи Исус? Дойде, видя че има проблем с виното и хоп! направи от водата вино! Това нарушаване ли е на Божия естествен закон? Да! И няма нищо ненормално в това – тези закони са закони на човеците и Бог е над тях. Той МОЖЕ и ако е добро ЩЕ ги наруши. Тогава беше добро – за да покаже на човеците, че Той може да го прави (а предполагам че в конкретния случай имаше и други причини).
С изцелението е същото. Според естествените закони вирусът, бацилът или каквото е там ще победи тялото ти и ти ще умреш. Господ нарушава тези закони и те освобождава от бацила/вируса. Ти казваш, че това е изпълнение на закона за здравето. Какъв е този закон? Разкажи ми за него, аз не знам (наистина). Може би това, че човек трябва да е здрав и да не се разболява? Но все пак има болни. Значи Божият закон е нарушен. Кой има тази власт да го наруши тогава?!
Не искам да се заяждам, просто ми е интересно и не виждам нищо лошо да поговорим за това, още повече че почти сме затворили основната тема.
Относно това дали е Божия воля да сме болни:
Да, съгласен съм. Има изключения, но в общия случай Божията воля е човекът да е здрав. Какво трябва да направим ние, Християните тогава? Пост и молитва докато човекът оздравее?
Ако е така, Friend7, кажи на твоя сляп приятел да не се предава. Почукайте и ще ви отворят. Ако трябва 20 години да хлопа, но да не се отказва, защото НЕ е Божия воля той да е сляп! А ако е, винаги може да постъпи както Исус в Матей 26:39.
Относно милениума… хмм… не съм съвсем убеден, но съм склонен да се съглася с теб. Вярно е, че е важен резултатът, но все пак „целта оправдава средствата“ не е Християнски принцип и бих се радвал ако намеря по-ясно обоснован отговор. Както и да е, ще приема че си прав. Поне засега.
Благодаря сърдечно още веднъж.
Бог да те благослови!
Велин
Послепис: Понятието „чудо“ се използва многократно в Библията. Можеш да вземеш 1 Коринтяни 12:28 например. Така че думата „чудо“ не съм си я измислил аз и освен това струва ми се, че ясно се разбира какво е „чудо“ и какво не е. Ако не беше ясно, нямаше думата да я има в Библията – Господ не иска да ни шашка с неясни термнини.
Публикувано на 01 декември 2002 г. в 16:37:00 ч. от потребител 60Велин,
Закона за здравето действа в Божието царство и навсякъдето където е то е и той. Това, че убиваш бацил по духовен начин, не значи, че нарушаваш закон, а значи че изпълняваш закон. Но тъй като ще ме обвиниш, че отивам към дефиниции, няма и да продължавам
А относно водата и виното, там не съм много вещ какво точно е направил Господ, но съм сигурен, че съществува законен начин водата да стане вино (и предполагам той е само духовен) – пък като се замисля Господ е Творец и можеше да мине и без вода, но не го направи…
Нещо само да припомня относно чудесата като изява на духовното във материалното – Христос веднъж е изказал следните думи, перефразирам: „За земното ви говоря и не разбирате, а как да ви говоря за небесното – нищо няма да разберете“. Истина е, че заради закона на греха, сме отделени от духовната реалност на Божието царство и всяка нейна изява за нас е чудо (чудно, странно, непознато, неразбираемо, смайващо).
Един друг пример за да съм по-ясен: Аз стрелям по теб и куршума лети право към челото ти. Следвайки физическите закони, след части от секундата си мъртъв… Но, нейсе, един невидим твой духовен придружител замахва и отклонява куршума с около 20-30 см и аз си казвам, а бе тоя Велин куршумите не го ловят. Чудо на чудесата )
Аз вярвам в чудесата, но най-вече вярвам в Божията съвършена наредба.
Поздрави
Публикувано на 01 декември 2002 г. в 18:57:00 ч. от потребител 135Здравейте, приятели !!
Здравей, братко Велине!!
Значи, ти не вярваш, че Бог може да не иска да направи чудо от рода на изцерение в даден момент от живота на човека?! Според теб за това е „виновна“ вярата на болния и вярата на тези около него- така ли е ?
Когато Бог потвърждаваше Словото Си от устата на апостолите със знамения и чудеса, дори сянката от преминаването на Петър и Павел е била средство за изцерение. Знаем още, че и двамата имат поне по едно възкресяване на мъртвец- нали така? Щом като Бог така мощно изцерявал и възкресявал чрез тях, нека прочетем още няколко стиха:
– „Не пий вече само вода, но употребявай малко вино заради стомаха си и заради честите си боледувания.“ 1Тим.5:23
– „Ераст оставих в Коринт, а Трофим оставих болен в Милит.“ 2Тим 4:20
– „… понеже копнееше за всички вас и беше обезпокоен, защото бяхте чули, че бил болен и наистина той боледува почти до смърт, но Бог се смили над него, но и над мен, за да нямам скрб върху скръб. …понеже заради делото на Христос той дойде близо до смърт, като рискува живота си, за да запълни недостига на вашето служение за мен.“ Фил 2; 26-30
– „Вие знаете как първия път ви проповядвах благовестоето вследствие на телесна слабост и вие не презряхте това, което беше изкушение за вас в плътта ми и не се погнусихте от него, а ме приехте като Божий ангел, като Христос Исус. Гал.4:13,14
Тук изведнуж забелязваме нещо различно в сравнение с изградената представа за тотално изцерение. Според твоето разбиране на Тимотей му е недостатъчна вярата и му се налага да ползва и лечителни средства?! Ап. Павел, който възкресява и мъртъв човек се оказва, че оставя болен свой съработник/ Трофим/, а не го изцерява?!? Друг пък- Епафродит доспуска да се разболее до смърт- защо ли не го изцерява веднага?!? А оказва се, че и самия ап. Павел е допуснал телесна слабост- какво ли е станало с вярата му?!?
Разбираш ли, братко, че нещата не стоят според %-та с вяра и „израстяването“ ни, а според Божията воля. Всичко съдейства за добро на тези, които любят Бога- дори понякога и това „всичко“, което ни изглежда нелогично да е за добро.
Следващият постинг ще бъде отговора на моят незрящ приятел към теб.
Бог да те благославя !
F7
Публикувано на 02 декември 2002 г. в 03:42:00 ч. от потребител 135Здравейте скъпи братя и сестри !
Казвам се Джеваатин Исмаил Мустафа и съм незрящ.
Благодаря на моя Господ Христос Исус, че в Него , аз намерих преди 6 години Онзи Спасител, Който ме изкупи с кръвта Си от всичките ми беззакония и като е възкръснал още преди 2000г. имам оправдание пред Създателя на всичко видимо и невидимо. Няма да повтарям стиховете, които вече са посочени по-горе. Но ще кажа, че Господ наистина ме е благословил с един възкресенски живот в Себе Си . А радостта ми е още по-голяма от това, че съм Го намерил не такъв, който трябва да ми дава нещо, а като Такъв, Който е Господ. Това включва и липсата на зрение. Скоро си мислех, какво или какъв щях да бъда , ако виждах. Само ще кажа, че преди Той да ме срещне, ако и да не виждах, бях човек, несъобразяващ се с никакъв морал и съвест. Но знам от моя Господ- на когото много му се прощава, много и обича. Ако говоря за всичко онова, което Той прави в моя живот, ще трябва да излезе една много голяма книга, но ще се огранича с това, което казва и апостол Павел-каквото съм, от Господа е и чрез Него.
Скъпи братя и сестри, относно Божията воля за моето зрение, още в самото начало на повярването ми , имам виделина по въпроса за изцерението си. Днешно време в църквата идват много хора, които са водени не от мотива да се отрекат от себе си, да вдигнат кръста си и така да следват Христос. Непрекъснато се чува ;“Дай ми, дай ми , дай ми“, но аз казвам на моя Господ:“вземи ме, вземи ме, вземи ме и прави с мен каквото искаш. “ От тук нататък проглеждането ми никак не е мой проблем ! Благодаря Му обаче, че в живота ми така се прославя, че всичко , което Той прави не остава незабелязано. Много малко незрящи хора могат да си позволят да обикалят България без придружител, но аз с Моя Придружител я обикалям и водя дори и друг незрящ човек с мен. Работя и уча и други незрящи (бел.на редактора -и зрящи) да работят с компютър. Готвя на 10 човека в една шивашка кооперация, прповядвам Божието слово на джебчиите в гр. транспорт и мн. други неща, но за всяко от тях заслугата е изцяло на Бога.
За онези, които не им е станало ясно дали искам да прогледна или не, ще повторя думите на една моя позната (надявам се ) сестра в Господа-Джони Ериксон Тада : “ Благодаря ти Господи, че съм това, което съм ! „. Ще цитирам още една наша сестра Фани Кросби; “ Велика е радостта ми от това, че първото лице, което ще видя , след като премина от този свят ще бъде лицето на моя Господ Исус Христос“. Ако някой от вас желае да се запознаем по-добре, нека ми пише на е-мейл :
[email protected]
Бог да ви благослови !
Jevo
Публикувано на 05 декември 2002 г. в 23:26:00 ч. от потребител 125 Здравейте приятели,
Извинявайте че чак сега пиша, но нямах достъп до ChurchBG.com известно време и затова така се получи.
IvoBG, много ти благодаря за съобщението. Наистина ми изяснява много неща.
Мерси, приятел.
Friend7, много се радвам за твоя приятел. Наистина не предполагах, че въпреки проблема си, той успява така да служи на Господ и на хората около него.
И все пак, не смятам, че Господ би искал той да е сляп. Дори и да иска за този или за онзи (по някаква причина) все пак много хора си остават слепи и не ми се вярва Бог за всички да иска да са така…
Относно Павел, той също не беше безгрешен. Всъщност и аз не знам какво да мисля. Ако нещата опират до нашето „израстване“, то ние никога няма да сме 100% „пораснали“. Но ако опират само до Божията воля… хмм… не знам. И все пак защо Исус се караше на учениците си като на некадърници, когато не усппяваха да изцелят някого? На този въпрос можеш ли да отговориш?
Добре, засега ще приема, че ние не можем да знаем Божията воля във всяка една ситуация и че Той има индивидуален план за всеки. И все пак, Джево моли ли се да прогледне? Иска ли го или се е примирил с това, че е „Божия Воля“? Не забравяйте, че Исус също се молеше да му се размине Кръста. Няма нищо лошо да се молиш за нещо което е против Божията воля, стига да признаваш върховенството на Неговата воля над своята (както правеше Исус). А кой знае, може и Божията воля да е да прогледне…
Нека се моли за това. Не виждам причина да не го прави.
Благодаря ти и на теб за дискусията. Така като гледам май я завършихме. Всъщност май не сме. В крайна сметка има хора които както вече казахме имат голям процент успеваемост с молитвите за изцеление. Ако вземем 500 слепци, ти би казал за всеки от тях, че може би е Божия воля да остане сляп. И все пак ако тези Християни с дарба/умение/дух/“израстване“/вяра да изцеляват опитат с всеки един от тези 500, аз съм сигурен, че поне един значителен брой от тях ще прогледнат. Не е ли парадоксално да съвместим Божията Воля в живота на слепците и силната изцелителна дарба на тези Християни? Къде загубваме връзката?
Поздрави и Бог да е с вас,
Велин
Публикувано на 07 декември 2002 г. в 15:10:00 ч. от потребител 135Здравейте приятели !
Братко Велине,според колкото ми е дадено ще се опитам да ти отговоря на въпросите. Разбира се, че Бог иска всички слепци да прогледнат и да се радват на Неговата безгранична любов. Но още по-силно Той иска да се спасят душите на тези слепци и те да достигнат до пълнотата на познанието за Исус и Неговата преобразност да се изобрази в тях. Това всичко, явно не би се получило, ако всички слепци прогледнат за един ден, чрез служението на помазани с дарбата изцерение християни. Да предположим, че се осъществи едно грандиозно изцерение и …слава на Бога, цяла земя ще види всемогъщата Божия милост и сила. Струва ни се , че тогава това мощно свидетелство би обърнало огромни маси към Бога- нали така ? Но дали Бог мисли така ? Ако е толкова продуктивно защо тогава да не го направи Бог-за Него трудно ли е ? Ако по този начин биха се спасили повечето хора от света- че то е много лесно за Бога, хоп и готово ! Но Той ни показва, че не е това начина ! Исус изцеряваше всяка болест и немощ. Тълпи вървяха след Него и виждаха тези чудеса. Той обиколи цялата Самария и Юдея. И след като повечето хора видяха това, накрая колко останаха Негови ? Направило ли ти е впечатление, че много често евангелията ни казват как Исус искаше да избяга от „рекламата“, от известността Си като церител пред големите множества ? Колко пъти Той предупреждаваше изцерени хора да не разгласяват чудото, а да отидат и да се покажат за свидетелство на свещениците. Защо Господ не акцентуваше върху изцеренията и чудесата, а ги слагаше някак на по-заден план ?
„Ако не видите знамения и чудеса никак няма да повярвате“.“А Исус като видя , че се стича народ, смъмра нечистия дух…“
Ако Бог е дал на даден християнин дарбата изцерение, то сам Бог изпраща този свой инструмент при 500 слепци(например) и му казва да положи ръце над (300) от тях (например). И 300 проглеждат ! Отново инициативата е на Бога синхронизирана с желанието на християнина и неговото послушание. Изцерението не е самоцел на някого, нито е заради силното желание на брата да се изцерят слепите. Бог иска по-силно това, но Той знае колко и кога да се изцерят ! Затова праща служителя си и пак Той изцерява , а не човека !
В тази връзка, мисля, че Исус порица учениците си в случая Марк 9;14,29, защото се бяха поддали на влиянието на тълпата и се бяха усъмнили във властта, която им беше дал. А и „този род излиза само с молитва и пост“ , когато нещо не достига ! Но сватбарите не могат да постят , докато с тях е Младоженеца ! И така, „сватбарите“ бяха Негови представители пред обществото и дадоха причина да се съмняват хората, че Той е обещания Месия- „Вярвам Господи! Помогни на моето неверие!“ След това главната причина да имат хората вяра в Божия Син е възкресението Му от мъртвите. „Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ и ПОВЯРВАШ СЪС СЪРЦЕТО СИ ЧЕ БОГ ГО ВЪЗКРЕСИ ОТ МЪРТВИТЕ, ЩЕ СЕ СПАСИШ…“ !
Ето това е моят отговор- така мисля .
А Джево иска да прогледне и се е молил за това, но си чака „реда“ , според както Господ е определил !
Бъдете благословени !
F7
Публикувано на 07 декември 2002 г. в 19:23:00 ч. от потребител 125 Здравей,
Да, съгласен съм с теб за всичко което си написал. Обаче нека задам още един въпрос – Господ обещал ли е на всеки един от нас (вкл. Джево) да имаме съвършено здраве? Обещал ли ни е да ни изцелява когато сме болни, ако го помолим и вярваме? Да, или не?
Поздрави,
Велин
Публикувано на 08 декември 2002 г. в 13:08:00 ч. от потребител 135Здравейте !
Да, Бог е обещал много неща в Словото си. Но ми се иска ,братко Велине, да прочета тези стихове, които мислиш, че са обещание за нас да имаме съвършено здраве на тази земя и винаги Господ да ни изцерява, когато Го помолиме и вярваме . Моля открий ми ги !
Поздрави
F7
Публикувано на 09 декември 2002 г. в 23:42:00 ч. от потребител 125 Здравей,
Ето стиховете на които аз лично съм уповавал когато съм се молил за изцеление:
Матей 7:7-11
7 Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори,
8 защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на тогова, който хлопа, ще се отвори.
9 Има ли между вас човек, който, ако му поиска син му хляб, ще му даде камък?
10 или, ако поиска риба, да му даде змия?
11 И тъй, ако вие, които сте зли, знаете да давате блага на чадата си, колко повече Отец ви, Който е на небесата, ще даде добри неща на тия, които искат от Него!
Лука 11:9-13
9 И Аз ви казвам: Искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори.
10 Защото всеки, който иска получава; който търси, намира; и на онзи, който хлопа, ще се отвори.
11 И кой е оня баща между вас, който, ако му поиска син му хляб, ще му даде камък? или ако му поиска риба, наместо риба, ще му даде змия?
12 или ако поиска яйце, ще му даде скорпия?
13 И тъй, ако вие, които сте зли знаете да давате блага на чадата си, колко повече Небесният Отец ще даде Светия Дух на ония, които искат от Него!
Когато съм болен искам на основание на тези стихове. Теб какво те кара да мислиш, че те не са приложими и за изцелението? Ако хлопаш за изцеление Бог ще ти откаже ли? Ще направя същото сравнение което и Исус – ако синът ти те моли да го излекуваш и ти имаш възможността (подходящите лекарства, например) ще се поколебаеш ли въобще да го направиш?
Сега нека сложа и малко размишления относно вярата ни:
Ако Джево се моли да прогледне и не прогледне, той учудва ли се на случилото се? Ако не се учудва, то вярвал ли е тогава?
Това е все едно да вярваш че слънцето ще изгрее в 3 през нощта и когато не изгрее да си кажеш „Е, да, нормално“ – вярвал ли си наистина тогава? Би трябвало ако си вярвал истински да те учуди това, че слънцето не е изгряло в 3.
Нека сега също разгледаме ситуацията в реалния живот. Прави ли ти впечатление, че има два типа молитви за изцеление? Едните са на живот и смърт, а другите са за нещо без което можеш. Прави ли ти впечатление че очакванията на хората са различни в двете ситуации?
Пример 1: Болен си от бъбреци или си сляп, например. Молиш се на Бога да те изцели и като не става го приемаш без да се чудиш много-много. Казваш си или „Нямам достатъчно вяра“ или „Съгрепил съм нещо“ или „Божията воля е такава“, но никога в тебе не се надига искренно разочарование от това че Бог не те е изцелил. Ако ли пък прогледнеш или нещо друго толкова чудесно скачаш, викаш и благодариш на Господа. Благодарността е напълно нормално нещо, но към това скачане и викане няма ли и известен дял учудване? Хората които получават такива ненеобходими им изцеления, които изглеждат особено чудесни, винаги се учудват на това което е станало. Вярвали ли са те, тогава? Ако са вярвали, би трябвало само да се радват и да благодарят, но не и да се радват с учудване сякаш са ударили шестицата от тотото – т.е. сякаш не са очаквали това което са получили.
Пример 2: Имаш диагноза рак. Замислял ли си се колко по-различна е психологията на човек в такава ситуация? Аз например ако имам рак, наистина (ама наистина) ще вярвам че Бог ще ме спаси. Бог не е прахосник на ресурси. Той има някакъв план за мен на тази земя и вярвам с цялото си сърце, че този план не е просто да напиша няколко съобщения в 2-3 форума. Иначе казано – ако Бог ме излекува няма да се учудя. Ако ли пък умра, ще се огорча много. Просто ще се учудя неимоверно защо Господ ме оставя да умра, предвид че мога да Му служа на земята. Нека бъда по-конкретен – според теб ако синът на Божидар беше починал заради тумора Божидар как щеше да реагира? Нямаше ли да се възмути, да се огорчи и да извика към небето „Боже, защо?!!!“ Не знам как би направил той, но аз бих постъпил така. Бих се учудил по най-искрения начин.
Значи откриваме следната зависимост – тези болести за които е лесно да се вярва се изцеляват най-често, тези за които е по-трудно – най-рядко.
Най-голям процент изцелени има при смъртоносните болести. След това при разните настинки и главоболия за които е лесно. И най-накрая са слепите и сакатите, за които не е жизненонеобходимо изцелението им и за които е най-учудващо ако се изцелят.
Просто човешка психология…
Сега не смея да твърдя нищо – признавам, че не съм вещ по темата. Обаче ей-такива разсъждения ми идват… не знам дали статистиката ми е точна, но със сигурност считам, че хората се учудват ако някой умре от смъртоносна болест и не се учудват ако слепия не прогледне. Джево учудва ли се като не проглежда? Ако не – вярва ли наистина тогава? А знаем, че вярата е условие за да се изцелиш.
Поздрави и благословения,
Велин
П.п. Въпросният Трофим, когото Павел е оставил болен в Милит според теб би ли се учудил на изцелението си поне малко? Според мен той е бил човек като мен и теб и би се учудил, така както и ние бихме се учудили.
Публикувано на 11 декември 2002 г. в 18:24:00 ч. от потребител 135Здравеи Велине !
Стиховете, които ми написа са чудесни и благодаря на Бога за тях. Но там не ни се казва , че непременно ще получим изцерение, ако искаме от Отца. Там ни се казва, че Отец знае да дава „добри неща“ на чадата Си, които искат от Него. Тези „добри неща“ могат да не са непременно изцерение СЕГА, защото Бог е приготвил и ни дава нещо по-добро от изцерението в момента, колкото и да ни се вижда „огорчително“. Можем ли да Му се доверим за всичко ? Тогава защо да се огорчаваме, че не ни дава точно сега изцерение ? И защо да се учудваме, че не го получаваме СЕГА след като цялото ни доверие е в Него ? Аз вярвам, че Бог ще ме изцери (когато съм болен) , но не се учудвам, когато Той реши да го направи не СЕГА ! Това не значи , че не вярвам. Това означава, че изцяло разчитам на Бог. Нима е вяра само когато видим да се отговаря на молитвите ни според очакването ни ? Вярата е предимно тогава, когато не се виждат изпълнени те. Бог знае дали да пусне слънцето в 3 през ноща или не- и в двата случая не бих се учудил. По скоро малко бих се изненадал само !
Бог да те благославя !
F7
Публикувано на 11 декември 2002 г. в 23:51:00 ч. от потребител 125 Здравей,
Да, разбирам те. Но се страхувам да не се примирявате с нещо с което не трябва да се примирявате.
Аз смятам, че ако човек е болен трябва да иска, да се моли, да иска, да се моли, да иска, да се моли… и така докато не го получи. Независимо дали е Божа Воля да бъде изцелен сега или не. Както вече отбелязахме, няма проблем да се молиш против Божията Воля, стига да признаваш върховенството и.
И така – Господ ни е казал да хлопаме и ще ни отвори. Не е казал колко да хлопаме. Имаме няколко примера от времето на Исус, когато хора трябваше много време да го молят преди да им даде. Защо? Не знаем. Обаче в крайна сметка те получиха това което искаха. И то беше добро и беше по Божията Воля. Просто трябваше да постоянстват.
Смятам, че така трябва да е с всеки неизлечимо болен вярващ – трябва да се моли и горещо да иска, докато получи. И никога да не спира да вярва, че Господ иска да му даде пълно здраве СЕГА. Дори и да не е така. Спре ли да вярва, това е най-сигурният начин да не го получи никога.
И така – мисли от сорта на „Бог не иска сега“ имат само лоши последици. Може и да не иска, но никога недей да вярваш в това. Защото повярваш ли, спираш да вярваш че иска, и със сигурност няма да го получиш.
Сега вече можем ли да кажем, че сме съгласни един с друг? Ако не, обясни ми защо. Ако да, моля те, посъветвай Джево никога да не вярва на „Бог не иска сега“. Защото Бог може и да иска сега, ама да иска да се насилиш. Исус казваше че някои неща се взимат насила. И нямаше предвид физическо насилие, а упорство. И нещо за финал – ако вярваш „Бог не иска сега“ и не си прав, последствията са лоши (няма да получиш нещото за което се молиш, въпреки че Бог иска да ти го даде), а ако вярваш „Бог иска сега“ и не си прав, то нищо лошо няма да се случи, защото ти винаги ще признаваш върховенството на Неговата Воля над твоята, по примера на Исус.
Бог да е с вас,
Велин
Публикувано на 13 декември 2002 г. в 13:06:00 ч. от потребител 135Добре, нека завършим така !
Последното, което ще кажа е , че ако аз съм се доверил за всичко на Бога и съм искал изцерение, но не го получавам, зная , че Бог иска най-доброто за мен и не е „зъл Бог“, Който иска да ме мъчи . Мога да Му повтарям, че искам да оздравея, но мога и да не Му повтарям постоянно, за да Го „уверявам“ (Него и себе си ) че имам вяра за изцерение. Той най-добре знае какво има в сърцето ми и че естетвено искам да съм здрав. Ако повтарям всеки ден „изцери ме Боже, аз вярвам в теб“, това по силна ли прави вярата ми или трябва да се „застраховам“ евентуално , че „Бог не ме е разбрал добре“ ?
Аз вярвам на моя небесен Татко !
Бог да те благославя !
F7
Публикувано на 14 декември 2002 г. в 15:36:00 ч. от потребител 125Да, нека го завършим така. И все пак помисли малко по Марк 10:47-49
47 И като чу, че бил Исус Назарянинът, почна да вика, казвайки: Исусе, сине Давидов, смили се за мене!
48 И мнозина го мъмреха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се за мене!
49 И тъй, Исус се спря и рече: Повикайте го. Викат слепеца и му казват: Дерзай, стани, вика те.
Мислиш ли че Исус не го е чул още първия път като е викал? Мислиш ли, че не е знаел какво има в сърцето му? А мислиш ли че щеше да го изцели ако беше спрял да вика?
Имам спомени за един още по-хубав пример, ама нямам време и не можах да го намеря. Както и да е – ако се поразтърсиш ще намериш примери в които Исус направо се прави на нечул, за да го викат многократно. Не е случайно това, според мен…
Както и да е. Радвам се, че поговорихме. В началото си мислех, че този спор има да се точи адски много, но сега като гледам есхатологичните спорове и брадатите теми за десятъците и направо ми става весело колко бързо приключваме ние – само с около 30 постинга….
Поздрави и Бог да е с вас (с теб и с Джево),
Велин
Публикувано на 04 януари 2003 г. в 08:51:00 ч. от потребител 60Не за да продължаваме отново, но изникна нещо днес като си говорехме с една жена за изцелението.
Съвършено изцелен, не значи ли, че никаква болест няма в тебе и всичко с тялото ти е наред? В такъв случай, бихме били и безсмъртни, нали?
От какво умираме? Изглежда нещо се скапва в тялото ни, нали? Например с времето кръвоносните ни съдове се стесняват и нямаме добро оросяване – това болест ли е?
Публикувано на 04 януари 2003 г. в 10:05:00 ч. от потребител 125 Здравей Иво,
Въпросът наистина е много интересен. Не че мога да ти дам някакъв конкретен отговор, но ето няколко неща които ми се въртят в главата:
– В момента човешкото тяло е така устроено от Бога, че да старее и да умира (от старост). Умирането от старост не става като с магическа пръчка, а е постепенен процес.
– Бог е отредил на човек 120 години. (Това не съм го чел в Библията или поне не си го спомням, но съм го чувал от пастора си, значи би трябвало да го пише в Библията )
– В църквата имаме един студент по медицина, който веднъж ми сподели една интересна теория, че дължината на живота на човек е „програмирана“ в гените му. Накратко при репликацията на ДНК се загубва последната част. Освен това една голяма част в края на ДНК е „излишна“ в смисъл че може и без нея. И така репликация след репликация се отрязва по малко от „излишната“ част… докато тя свърши. Тогава просто се отрязва от важната част и си умираш. Е, та това става някъде към 120 годишна възраст. Теорията не съм я чувал другаде и май е недоказана, но ми звучи като много правдоподобна версия за Божия механизъм за естествена смърт.
А, и да добавя – този ефект отсъства при половите и раковите клетки. Всъщност това е причината човек (по-специално мъжът) да може да произвежда неограничено количество полови клетки и това е причината раковите клетки да се размножават неконтролируемо. Останалите клетки не могат така, защото генетичният им „часовник“ ще ги убие след известен брой деления. Та такива ми ти работи… макар че май е по-добре да говоря и с други биолози преди да се изцепвам „авторитетно“ по разни форуми…
– Адам не беше създаден да умре. Адам умря, заради греха си. Сега обаче грехът ни е простен. Да, сега ние не умираме, но телата ни умират. Интересно защо?! И все пак това е факт и смъртта от старост ни е от Бога.
– Остаряващ не означава болен. Има хора които стареят, но са си здрави и жизнени. Да, прав си че телата им не са същите и постепенно се влошават, но все пак като че ли можем да разграничим процесите на болест и стареене. Можем ли?
Айде ще спра до тук, че изприказвах много, а нищо конкретно не съм казал.
Поздрави и Бог с теб,
Велин
Публикувано на 07 януари 2003 г. в 22:52:00 ч. от потребител 60Велин, прав си. Стареенето и болестта са различни неща.
А това за „програмираната“ в гените ни максимална продължителност на живота звучи 100% според Божието Слово.
Вчера или онзи ден чух по телевизията мнението на един български учен, според който клонираните хора са обречени на кратък живот именно защото те получават чрез гените на „родителя“ възрастта на този родител и така си съкращават живота с тази възраст… Явно и той знае за споменатата от теб теория…
Публикувано на 21 януари 2003 г. в 06:17:00 ч. от потребител 170 Razbira se 4e Bog izcelqva i dnes.A po kakuv na4in?Tova e individualno pri vseki 4ovek.Ne moje da si mislim 4e ako nqkoi e polu4il izcelenie po daden na4in pri nas 6te e su6toto.Bog e nestandarten.Ponqkoga toi izbira na4ina po koito nai malko sme o4akvali.
Публикувано на 21 януари 2003 г. в 06:29:00 ч. от потребител 170Az ne sum suglasen s tvurdenieto 4e ako nqkoi dulgo vreme ne polu4ava izcelenie tova e za6toto nqma dostatu4no vqra za tova.Razbira se tova si e moe mnenie.Naistina moje ponqkoga pri4inata da e tova,no ne trqbva vsi4ki slu4ai da se postqvt pod ob6t znamenatel.NIkoga ne znaem kakuv plan ima Bog i koga e re6il da polu4im izcelenieto ot koeto se nujdaem.Ponqkoga to idva burzo,no drug put trqbva da 4akame s godini,za6toto prosto ne e do6lo vremeto koeto Bog e opredelil za tova.
Публикувано на 09 март 2003 г. в 21:33:00 ч. от потребител 205V poslanieto kum Rimlianite se kazva , che ne zavisi nito ot kojto se moli, nito ot kojto ticha, no vsichko zavisi ot Boga, kojto pokazva Milost.Vjrvam,che kogato Bog izceljva niakogo, to tova stava chrez svruh estestvenoto dejstvie na Sv.Duh. Gospod Isus i negovite rani, tova che Toi e jiv se dokazva edinstveno i samo chrez Duha na Boga. Za hristianite tova e estestveno, a za tezi, koito ne viarvat e svruh estestveno. Code: V.N.S.
Публикувано на 09 март 2003 г. в 22:37:00 ч. от потребител 60Hope, пишеш:
Quote:Za hristianite tova e estestveno, a za tezi, koito ne viarvat e svruh estestveno
И с това „убиваш слона“. Аз в библията не съм срещал термина свръхестесвено. Някак си всичко беше естесвено за този който вярва
Поздрави с пожелания Божия пълноценен живот да стане естествен за всички ни…
Публикувано на 22 март 2003 г. в 22:08:00 ч. от потребител 207Zdraveite,
pisha vi sus slednia vupros po vuprosa za izcelenieto.Az imam blizuk poznat koito e Chrsitianin ot mnogo godini.Toi e roden s geneti4no zaboliavane koeto ne e vidimo, no okazva sushtestveno vlianie vurhu psihikata mu-nachina po koito vuzpriema kakto sebe si ,taka i sveta okolo sebe si.Za sega suvremennata nauka ne otkrila medikament koito da povliae na tova mu sustoianie.Kakto vsi4ki se doseshtate za nego sa se molili mnogo hora kakto i toi samijat.No ne nastupva promiana.Ta vuprosut mi e-Zashto?I toi e otpraven kum krainite v tvurdenieto si 4e „Bog izceliava vinagi“i pr.Samo ne mi kazvaite 4e“4ovekut niama viara“ ili divotii ot tozi rod.Niamam nishto proiv da 4uja podobni ,no neka pone da e neshto originalno….
Blessings
Публикувано на 24 март 2003 г. в 02:26:00 ч. от потребител 125 Здравей Теодора,
В тази тема аз съм по-скоро питащ, отколкото поучаващ, но все пак ще кажа каквото мисля по въпроса:
Смятам че твоят приятел:
1) Трябва да изповяда всичките си грехове на Бога. Ако проблемът му наистина е сериозен, да седне един ден (една хубава Събота например) и само да се рови назад в миналото си какво е съгрешил и не е изповядал. Всеки път когато правя нещо подобно откривам неподозирани неща за себе си. Тук не става въпрос за греховете ни когато сме били грешници и които Исус ни е простил със спасението ни. Става съпрос за всякакви неща от скорошното ни ежедневие. Както и да е – не казвам, че това ще реши проблема, нито пък че греховете му са източник на проблема.
2) Трябва да не спира да се моли и да не спира да вярва. Както Исус – дори да знае, че е Божията Воля да си остане така, пак трябва да не спира (както Исус се молеше в градината да му се размине Кръста). Разбира се, той трябва да признава правото на Бог да наложи волята си над неговата (то и да не го признава Бог пак ще я наложи, ама все пак ), но това не трябва да го спира от ентусиазма му.
3) Да потърси някой от тези хора дето изцеряват по много. Не знам как го правят (дали Бог им е дал специални дарби, дали те някак си специално го молят или просто са се дисциплинирали повече от нас). Но както и да е – има разни такива хора, които обикновенно обикалят по държавите, дигат разни инвалиди, отварят очите на слепци… въобще – не си поплюват. В България наскоро мина един такъв.
Та това също е вариант. Разбира се не хората трябва да са му упованието, а Бога. Но аз ако бях на негово място, бих потърсил помощта им – ей така, просто да се помолят заедно с мен.
Бог да ви помага (и на теб и на него),
Велин
Заб.: Ще се помоля за него.
Публикувано на 28 март 2003 г. в 21:59:00 ч. от потребител 7Здравей, Теодора!
Първо ще започна с това, че аз и дома ми сме изпитали много пъти изцелителната (чудотворна) сила на Бог в живота си. Има една тайна, която сме научили за изцелението, а и за всяка област от живота ни и с удоволствие ще я споделя с теб.
В 1 Кор. 13:2, апостол Павел казва:
„И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.“, а на друго място (Гал. 5:6) потвърждава „Понеже в Христа Исуса нито обрязването има някаква сила, нито необрязването, но вяра, която действува чрез любов.“
Тайната, за която говоря е че вярата сама по себе си не е достатъчна, за да получиш изцеление от Бог. Необходимо е да живееш в любов – в това число да имаш простителност, да насърчаваш другите, да не мърмориш срещу Бог, да не злословиш ближните, винаги да си готов да послужиш без да търсиш изгода и т.н.
Нека опиша това с пример: Ако вярата е електричеството, което имаш в изобилие, а електрическата крушка е твоето изцеление (нужда, проблем и т.н.), това което трябва да направиш е да натиснеш само ключа (любовта). Любовта е ключа!
Знам, че звучи малко странно, но това действа – опитали сме го.
Бог е любов и ако искаш Бог и Неговата изцелителна сила върху себе си, трябва да обичаш. Проблемът е, че много хора не разбират, че любовта и вярата не са само някакви чувства и мимолетни преживявания, а са начин да действие и живот. Както Яков говори в посланието си: „Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва… …Ти виждаш, че вярата действуваше заедно с делата му, и че от делата се усъвършенствува вярата;… …Защото, както тялото отделено от духа е мъртво, така и вярата отделена от дела е мъртва.“
В заключение:
1. Вярата без дела е мъртва. Ако вярваш нещо трябва да действаш според него.
2. Вярата работи чрез любов, и без любов към Бога и хората надеждата за изцеление, снабдяване или чудо е напразна.
Публикувано на 02 декември 2003 г. в 17:19:00 ч. от потребител 418 Ей, хора. Не се ли аргументирате много дълго. Вие мнение ли изказвате или пишете книга. Аз не бих прочел един такъв дълъг коментар
ChurchBG.com - Български Християнски Портал