Християнската алтернатива в образованието: Домашно образование
Домашно образование > Християнската алтернатива в образованието
Публикувано на 05 януари 2003 г. в 18:58:00 ч. от потребител 141Няколко пъти във форумите бе засяган въпроса за образованието на християнските деца, затова мисля, че е добре да се отдели в отделна тема:
Каква е християнската алтернатива в образованието?
Това е обширен въпрос, и е интересно да се погледне в множеството му страни:
На коя сфера на управление принадлежи образованието, на семейството или на държавата?
Трябва ли да има християнски училища?
Каква трябва да е програмата в тези училища?
Редно ли е държавата да акредитира училищата?
Редно ли е да има задължително образование?
Като се вземе предвид, че християнските училища в страната ни се броят на пръстите на едната ръка, считам, че темата е много актуална.[ Това съобщение беше редактирано от: tinchev on 2003-01-06 11:38 ]
Публикувано на 06 януари 2003 г. в 07:19:00 ч. от потребител 87Да ти кажа и аз мислих да повдигна тази тема.
Ако християните в България смятат да ходят на небето, няма смисъл да се нагърбваме с такава тежка задача. Е, вярно децата ни ще се поизмъчат малко в светските училища, но пък какво толкова Господ ще дойде скоро.
Но аз имам друг въпрос, защо тези които вярват в близкото идване на Христос усилено работят в проекти за създаване на християнски училища? Доколкото забелязвам има малко разминава в краткосрочния начин на живот, който се прокламира в църквата и това да се захванеш с такъв дългосрочен проект.
Вие какво му викате на това?
Публикувано на 06 януари 2003 г. в 09:26:00 ч. от потребител 125 Здравейте,
Темата наистина заслужава да се дискутира.
Първо ще отговоря на въпросите на Радослава, а после ще запаля малка искричка за спор.
В. На коя сфера на управление принадлежи образованието, на семейството или на държавата?
О. На семейството. (Това е за загрявка като гледам )
В. Трябва ли да има християнски училища?
О. Да. Трябва да има. Дори и да приемем, че домашното образование е по-ефективно по всички показатели, пак има хора/семейства които не биха могли да се справят и за тях не остава друга алтернатива освен християнските училища.
В. Каква трябва да е програмата в тези училища?
О. Значи предишният въпрос е бил риторичен, а? А аз си играя да отговарям… Айде сега сериозно:
Програмата на училището трябва да си я избира управата на училището. Виж, каква точно трябва да е тя, не знам. Но си мисля, че най-добре би било ако има голяма конкуренция и различни видове програма, така че с времето ще се види кой е най-ефективен. Освен това програмата за всяко дете трябва да е различна и съобразена с личните му способности, затова по-голямото разнообразие е за предпочитание. Всъщност нека оставя тези аргументи за втората част на постинга си.
В. Редно ли е държавата да акредитира училищата?
О. Да си призная не знам какво точно означава „акредитира“, но ако е нещо подобно на „лицензира“ твърдо „НЕ“. Това би създало корупция и субективизъм. Хората сами могат да преценят дали едно училище е достойно за децата им или не. Няма нужда някой да им налага кое е добро и кое е лошо. Разбира се ще се появят частни класации на училищата и частни агенции които ще ги оценяват (и е добро и необходимо да има такива), но те няма да могат да „забраняват“ училища или да налагат мнението си по някакъв друг начин.
В. Редно ли е да има задължително образование?
О. И тук въпросът е интересен. По принцип човек е морално задължен от Господ да образова децата си. Само дето не виждам как това би могло да бъде следено от земна институция. Държавна агенция, чиято работа е да ходи по домовете на хората и да гледа дали си образоват децата би било абсурдно. Значи няма начин да се приложи „задължително“. И докато пиша това съобщение едно гласче (само че истинско, не на врабче) ми подшушва, че все пак може да има задължителен изпит по четене, писане и най-елементарна математика. Това би било изключително полезно за хора които не образоват децата си (в България имаме един много хубав пример с едно весело, мургаво малцинство). Също така и не би навредило никому. Всъщност има малък проблем – четене и писане на какъв език? В САЩ например няма официален език. Не можеш да изпитваш индианчетата на Английски. Те може да могат да четат/пишат/общуват/творят на тяхното си наречие. Така че и тук става малко неясно, но все пак би било добре да има някакъв задължителен образователен праг. Всъщност въпросът се свежда до това – Човекът има ли право да остави децата си необразовани според Библията? Ако има, никакво задължително образование и никакви изпити. Ако ли не, трябва да има някаква форма на регулация, за да се защитят правата на децата от родителите ми. По принцип като чуя някой да защитава децата от родителите им и побеснявам (разказвали са ми че на места в САЩ и Канада не можеш да удариш един хубав възпитателен бой на сина си и половината млади мъже са абсолютни лигльовци). И все пак, ако Библията задължава родителите да образоват децата си, трябва да има орган, следящ за спазването на това задължение (както има полиция, която следи за спазването на „не кради“).
Сега да преминем към по-лютивата и пиперлива част. Християнски частни/църковни училища срещу домашно образование (homeschooling). Кое е по-добро?
Мнението сред мнозинството от хората (а като че ли и сред Християните) е че училището е по-добро. Ще цитирам Estir която в коментарите към Манифеста на Бакалов между другото ми каза:
Quote: Аз лично не съм голяма привърженичка на обучението в къщи, защото мисля че детето се изолира от връстниците си и се поставя във една изолирана среда или „под похлупак“. Но осъзнавам, че не всеки има възможност да изпрати детето си в добро частно училище(било поради финансови причина, било поради това че в града няма такива), в което дори и да не е християнско няма да се опитват да налагат атеистичните си схващания.
Аз не споделям мнението и. Смятам че домашното образование е по-добре и ще започна изложението си с един риторичен въпрос:
Исус прекара първата част от детството си в Египет. Там не е имало синагоги или други неезически образователни центрове. Изолиран и „под похлупак“ ли е бил Той? Не мисля. Все пак има по-запознати хора от мен и те могат по-добре да обяснят как точно стои въпросът със социализацията. Аз само ще отбележа, че не е нужно да си в една класна стая с връсниците си, за да общуваш с тях. Иначе как ще обясните безбройните приятелства между несъученици?
Всъщност основният аргумент е, че десет-двайсет-трийсет деца не могат да вървят заедно с еднаква скорост. А това е неизбежен ефект от училището. Всъщност това е основната разлика от академична гледна точка – дали детето върви само или заедно с всички останали.
Както добре знаем, една група от хора върви със скоростта на най-бавния. Ако иска да върви с по-висока скорост, трябва най-бавните да отпаднат.
Същото е и с образованието. Всяко дете има нужда от индивидуален подход и различна програма дори. Като събереш 30 деца на едно място със сигурност ще има поне 29 за които скоростта на преподаване и акцентите на материала няма да са подходящи. От личен опит го знам. Учил съм в едно от „елитните“ училища (е, вярно, езическо и държавно, но поне по математика пипаха много здраво) и пак „спах“ през половината време. А през две трети от останалото време си се занимавах с мои си работи (решавах си задачи от извънкласен материал и други подобни). Просто там съм изгубил най-много време от всяко друго място. Всъщност само по История и Биология слушах внимателно. Явно езическата държава се беше постарала старателно да сме добре научени на про-социалистическия поглед към историята и на еволюцията. С химията и географията можеше малко по-отгоре, но със социализма и еволюцията не ни се позволяваше да не знаем. Всъщност май адски лошо се отклоних. Та сега пак уча в един от „най-елитните“ университети в света и пак си позволявам да „спя“ през половината време. Просто на теория не е възможно часовете да се нагодят към всички. Има поне 4-5 ясно откроени „скорости“ във всяка една лекция и не може лекторът (учителят) да кара по всичките. Или някой „спи“ или някой просто си остава недоразбрал и ненаучен.
Затова подкрепям домашното образование:
1) Детето получава индивидуално внимание, а то е изключително ценно, за да му спестим „спането“ или изоставането.
2) Липса на социализация няма. Ако учи домашно, детето ще научи същия материал за по-малко време и ще има повече време да се „социализира“ извънкласно. Иначе казано – по-ефективно учене, следователно повече време за общуване с връстници.
3) Нека отбележа, че домашно образование не означава мама и тати да учат детето на висша математика, програмиране или как да свири на пиано. Липса на училище не означава липса на учители. И без това сега пак родителите разчитат предимно на частни уроци, въпреки че децата им ходят на училище.
Estir се притеснява, че не всеки може да си позволи частно училище и затова трябва да може и домашно. Аз пък се чудя дали всеки ще може да си позволи домашно и затова си мисля, че трябва да има и частни училища. И все пак, струва ми се че голямото мнозинство от хората биха си го позволили. Божидаре, на теб например колко ти излиза образованието на децата ти? Добре е да знаем финансовото изражение на homeschooling-а преди да продължим разговора.
Айде стига толкоз, че стана адски късно. Много ще се радвам ако пак ни се отвори възможност да поспорим конструктивно по някоя ежедневна тема (споровете за контрацептивите и лекарствата много ми харесаха. Ежедневните теми наистина са най-хубавите)
Поздрави и Бог да е с вас,
Велин
Публикувано на 06 януари 2003 г. в 10:40:00 ч. от потребител 147Здрасти Велине,
Надявах се , че няма да ме прилъжиш да взема участие и тук по тази тема, ама като така хубаво ме цитираш поне цитирай всичко, да не излезе, че взимаш неща само за твоите си цели Пък и хората могат да решат, че съм върл привърженик на държавното образование , а и двамата знаем, че това не е така.
А риторичният ти въпрос с който започваш т.нар. си изложение е май доста риторичен и досега не получих ясен отговор колко е било това детство на Исус в Египет за да знаем дали въобще там е можело да става и дума за някъкво обучение и дали е раснал „под похлупак“, защото ако още в най ранно детство се е установил в Израел това не може да е така.Но по това вече ти писах в цитираната от теб тема.
Не знам какво разбираш под това, че голяма част от мнозинството биха си позволили домашно образование с достотъчно способни учители, които както ми каза да развият таланта на децата им, но хората които аз познавам , живеещи тук в България не могат да отделят такива финанси.Явно хората за които ти говориш живеят в Американската реалност
Така ето как без да искам ме вкара в този разговор.Явно добре знаеш как да влезеш под кожата на човек
А изглежда, че и въпрос имам Да ми се чуди човек как без да знам нищо за домашното образование, както любезно отбеляза имам и въпроси.
Та така ясно докато детето не е на възраст за университет добре в къщи с мама и тате или куп учители, ами след това ако иска да учи след така да го наречем „средното образование“.Какво следва?Исус май не се е сблъскал с подобен проблем Питам,защото ми пишеш за свой състудент, който бидейки обучаван вкъщи станал шампион по непомня каквоЗначи вече е решил, че обучението вкъщи нестига, щом доколкото разбирам учите в държавен университет?А и ти като такъв отявлен привърженик на домашното образувание, който не учи в къщи, трябва да ни разесниш кога или до кога можеш да си учиш вкъщи и как след това решаваш да продължиш в не дотам домашна среда
Публикувано на 06 януари 2003 г. в 15:49:00 ч. от потребител 141Здравей, Велине,
етимологията на думата „акредитация“ идва от кредо, както се досещаш. Акредитацията на училищата означава, че те поставят вярата си в една по-висша институция, която ги легитимира. В конкретния случай, държавната акредитация на училищата (каквато е в България), означава, че Държавата удостоверява със сигурност, че училищата дават истинско образование. За това е и дипломата. Практически, тя означава, че според държавата всеки ученик, който има диплома е образован. А за да бъдат училищата акредитирани, говорим за средните и основните училища, те трябва да учат по одобрен от Министерството на образованието учебен план, с учебници, които са удобрени от Министерството на образованието и да работят с дипломиран учителски персонал. Всичко казано дотук означава, че докато държавата акредитира училищата и узаконява образованието, получено в тях, родителите не са в контрол над образованието на децата си.
Виж, противопоставянето между домашното училище и частното християнско училище е интересна тема, но за нашата скъпа родна българска действителност е все още доста абстрактна. Това е все едно двама вегетарианци да спорят кое е по-вкусно: свинската пържола с гъби или пилето на грил. С този форум се надявам поне да проворикам „вегетарианците“ да проядат месо, пък като почнат редовно да се хранят с него, сами ще решат кое е по-вкусно.
На критичните въпроси на Естир ще отговоря така: не бъркай стратегията с тактиката. Целта не е да правим училища защото трябва да има училища, целта е да възпитаме праведно потомство. Училищата са средството. Примерно, когато готвиш, не режиш с един и същи нож, нали? Когато наказваш децата си (имаш ли такива?) при непослушание, не прилагаш само едно средство, нали? Защо тогава трябва да се прилага само едно праведно средство за тяхното християнско образование?
Аз, обаче, искам да задълбочим дискусията в посоката, която се загатва от GIRL (здравей и на тебе!).
Ето, в един друг форум един от участниците, Emenei, каза, че ние не носим наказателна отговорност ако организираме нелицензирани и неакредитирани училища. Ако това е така, ЗАЩО ТОГАВА В БЪЛГАРИЯ НЯМА ХРИСТИЯНСКИ УЧИЛИЩА?
Очаквам вашите отговори
Публикувано на 06 януари 2003 г. в 23:32:00 ч. от потребител 26Здравейте всички,
Значи веднъж ни събират средства за обучението на нашите деца като данъци и втори път аз трябва да плащам за да може детето ми да учи в частно училище?! Нещо не ми излиза семейния бюджет. Мился, че трябва да се търси по-радикално решение. Решение което съответства на времето в което живеем. Комунистите преподаваха еволюцията, защото искаха да управляват без Бог, но (като резултат) комунистите вече не управляват. Защо еволюцията остана тогава? Ами защото няма човек който да си посвети живота за да промени учебната програмата. Тези които сега пишат учебните програми са продукт именно на комунистическото образование. Не съм юрист, но мисля че може да се намери юридическо решение на проблема и министерсвото на просветата да бъде заставено да промени учебната програма в съответствие с научните постижения в областа на креационизма. Все пак техните заплати се плащат от нашите данъци, а също и парите които те харчат за да образоват децата ни са също от нашите данъци. Редно е да бъдат заставени да похарчат парите ни по-предназначение като преподават пълната картина относно теориите за произхода на човека както се прави и в други държави.
Ако някой е юрист, може би ще може да даде повече светлина относно моето предложение.
Поздрави!
Николай[ Това съобщение беше редактирано от: Nick on 2003-01-07 07:41 ]
Публикувано на 07 януари 2003 г. в 02:56:00 ч. от потребител 87В момента в София, а доколкото знам и в други градове са стартирали проекти за християнски училища.
Обаче какви са проблемите пред, които се изправя всеки един екип, когато започне:
-посвещението на самите основатели, каква переспектива имат – краткосрочна или дългосрочна.
-намиране на квалитетни преподаватели, не просто християни. А качествени преподаватели с християнски презумпции.
-училището, все пак ще е частно и ще се заплаща за образованието в него. Християните готови ли са да платят за нещо качествено?
-и не на последно място, акредитацията. Какво става когато държавния и Божия закон си противоречат? Ако това, училище не може да се легитимира пред държавата, това означава ли че няма да си дадем децата?
Разбира се, това е малка част от това, пред което са изправени хората решили да правят християнско училище.
Публикувано на 07 януари 2003 г. в 08:27:00 ч. от потребител 147Само едно ще попитам Радослава, защо реши , че смятам само едно средство за праведно както казваш при християнското образование?
Наротив смятам, че всеки родител лично решава как да възпита детето си, изхождайки не от препоръките на хората,а от това какво мисли,че Бог има като най добро решение за потомството му.
А по въпроса за децата ми виж ако искаш по темата, която Велин спомена(манифеста на Бакалов),че не ми се повтаря.
А това за целта да се правят училища само да има училища, а не да възпитаваме праведно потомство, въобще незнам от къде ти хрумна?[ Това съобщение беше редактирано от: Estir on 2003-01-07 16:29 ]
Публикувано на 07 януари 2003 г. в 10:56:00 ч. от потребител 125 Здравейте всички,
Към Estir:
Първо да отбележа, че университетът е частен, а не държавен. Казва се MIT и се намира в Кеймбридж, близо до Бостън.
Относно доколко едно образование трябва да е домашно, мога да ти кажа че още първият ми семестър разби на пух и прах всичките ми съмнения, че колективното образование може да има и по-добри страни. Случи се пак същото – през повечето време „сън“ в час, а през останалото нищо не зацепвам. Иначе казано – ако не седнеш сам да учиш извънкласно до никъде няма да я докараш. Така че същата теория продължава и в университетът, та бил той и един от най-добрите в света.
Относно моят познат (казва се Reid Barton и си права да не запомниш по какво е световен шампион, т.к. не е само едно нещо – за математика и информатика ставаше дума. Освен това свири отлично на пиано и чело и говори и пише на четири чужди езика, сред които и китайски). Та недей си прави илюзии, ако си мислиш че той е записан в университет заради курсовете там. Неговата (почти) единствена полза от това е участието му в така наречените изследователски групи. В областта на математиката и компютърните науки MIT е на ръба на науката и мнозинството от новооткритите неща се създават именно в лабораториите на MIT от изследователските му групи. Тези групи са под финансовата „закрила“ на MIT и ако Рийд е регистриран като студент, това му отваря вратите към тях. Иначе на курсовете и той „спи“ като мен. Всъщност той май е по-разумен и въобще не ходи.
Причината тези изследователски групи да са именно в университет (а не да съществуват самостоятелно), е че най-най-добрите учени в повечето случаи са и професори. И така за научните разработки е много по-удобно да са в университет. А и отделно, че това е най-лесният начин да събереш млади, свежи умове на едно място.
Та така. За най-добрите това е смисълът на университета – просто една регистрация като пълноправен студент, която премахва бюрократичните пречки пред участието в научна група.
Иначе ако младежът е по-посредствен няма абсолютно никакъв смисъл да учи в някой университет на неговото ниво. Там само ще си губи времето. По-добре е да продължи домашното си образование по специалността си. Мога да ти дам пример с програмистите в България (просто това ми е специалността – ако бях дърводелец щях да ти дам същия пример, но с дърводелство). Всяко знание което работещите програмисти са натрупали е натрупано от самоубочение. Никой не е научил нещо кой знае колко съществено в университета. А и дори да е научил, то със сигурност би могъл да го направи много по-ефективно без да минава през тромавия университет. Аз имам един бивш съученик, който е отличен програмист и сега учи Философия, просто защото няма какво да научи за програмирането в университета.
Та така.
Иначе извинявай ако съм те обидил като съм казал, че не си запозната с домашното образование. Не сме се доразбрали явно. Sorry.
А, щях да забравя. Относно финансирането ще си позволя пак един пример и пак с човек от националния отбор по Информатика на САЩ. Казва се Алекс Швенднер и както можеш да се досетиш също е домашно образован. Е, Алекс за разлика от Рийд няма финансовата възможност да си осигури велики корифеи за преподаватели и затова се образова на принципа Мама + Татко + учебници = много ерудирана личност. Просто родителите му са успели да го научат на това сам да се учи – а именно това е целта на домашното образование – да научим децата си как сами да учат. Така че частните учители въобще не са основното в случая. Те са необходими само в дисциплини в които няма начин само с учебник – например изобразително изкуство, музика, може би и чуждите езици. Сега си помисли колко взима един частен учител по солфеж и колко взима един по Английски и ще получиш че домашното образование (ако бъде правено по правилния начин) би излязло далеч по-евтино от частното училище. И ако мислиш, че детето може да ходи на училище само за музиката и за английския, замисли се доколко ще е ефективно детето ти да учи правилно пеене заедно с още 30 деца? Просто нищо няма да научи и само ще си дадеш парите на вятъра. Ако си успял да научиш детето си да се учи само (което въобще не е невъзможно), следните предмети нямат нужда от частни учители, а само от няколко евтини учебника:
– История
– Биология
– Физика
– Химия
– Математика
– Информатика (компютърно програмиране)
– Философия
– Християнство (това май-трябваше да е най-отгоре)
– География
– бас държа че пропускам още много.
Нужда от учители има само когато се налага експертна оценка на работата на детето. Това са изкуствата, езиците и приложните предмети като трудово обучение и техническо чертане, например. Просто тук няма алгоритъм по който детето да може да се самооцени. Всъщност когато най-сетне MIT завърши разработките си по изкуствения интелект и тази пречка ще отпадне.
В заключение – домашното образование е по-добро, по-ефективно и по-евтино от училищното. Замисли се сериозно по въпроса за детето ти. Всъщност нека ти дам един адрес (първия който се сещам):
http://www.robinsoncurriculum.com/
12-годишно обучение за 195$!!! Ако намериш по-евтино частно училище, здраве му кажи!
На сайта на Божидар също има много по въпроса. Разгледай го:
http://bgrecon.commentary.net/
Към Радослава:
Да, права си. Спорът домашно или училищно наистина е твърде абстрактен на този етап. Всъщност май не е. Аз апелирам всеки да си образова децата вкъщи. Ти питаш защо няма християнски училища. Е, моят отговор е „Няма нужда от такива“. Или поне почти няма нужда. Някой самотен родител с 12-часов работен ден сигурно би имал нужда. Но за нормалните семейства домашното образование е по-добрата алтернатива и тя е НАПЪЛНО РЕАЛНА ДНЕС И В БЪЛГАРИЯ! Консултирайте се с Божидар по въпроса. E-mail адресът му е [email protected]
И все пак, нека се опитаме да разберем защо няма християнски училища, въпреки че повечето християни искат да има. Нека попитаме всеки по отделно – ти, Радослава, направила ли си частно училище? Не. Ти, Естир, направила ли си? Ти, Ник, направил ли си? Аз, Велин, направил ли съм? Не сме. Ами как ще има, като никой не е направил. Така де, почти никой.
Освен това има още няколко фактора:
– Християните искат частно училище, ама ако разберат колко пари ще им излезе, по-скоро ще се обърнат към домашното образование. Иначе казано – в България християнското училище май няма да е печеливш бизнес.
– Има два типа частни училища. Едните са на принципа „който си плаща ще получи диплома“, а другите се стремят да бъдат качествени училища и да не предпочитат богатите пред умните. За съжаление в България само първият тип има печалба. Или иначе казано – би имал по-голяма печалба. Никой не смее да направи дългосрочна инвестиция в качествено училище. Всеки който прави училище слага цената на пазарната. А пазарната цена на частното образование е доста висока. И в крайна сметка в училището учат само богаташки дечица-идиотчета. Е, разбира се не всички са такива, но поне доколкото съм чувал реномето на частните училища е далеч под това на езиковите и математическите държавни гимназии, в които се влиза по стриктни критерии със сериозни изпити. Е, винаги има 50-100 „парашутисти“ възползвали се от корумпираността на системата, но това не е решаващ фактор в случая.
– Ако аз нямах алтернативата домашно образование по-скоро бих пратил децата си в езическата Софийска Математическа Гимназия, отколкото в частно Християнско училище. Просто в СМГ са по-добри по математика, а за мен това е решаващия фактор (ако децата ми се интересуват от математика, де). Т.е. едно частно училище трябва да може да си позволи най-добрите учители. А това е процес който продължава с години. Затова по-лесният път би бил да се приватизира СМГ (то всъщност в момента е нещо като частна собственост на директора си, и именно заради това просперира). Никой не смее да гради с мисъл за 30-години напред. Не е лесно да правиш такива дългосрочни инвестиции в страна в която след 15 години държавата може да реши да ти затвори училището.
Абе аз май много изприказвах, пък нищо не казах, ама нищо – няма да го трия. Накратко за да има хубави частни, християнски училища трябват три неща:
– Християните да си отворят кесиите.
– Хората да гледат напред, а не само пред носа си. Да правят сериозни училища, а не такива дето да оберат парите на богаташите и после бавно да изчезнат от сцената.
– Предприемачите да могат да направят риска да инвестират за 30-години напред.
Първото и третото са практически невъзможни поради политически причини. Държавата съдира кожата на хората и те са бедни. Освен това тя има монопол над образованието и никой не би се осмелил да направи 30-годишна инвестиция (защото граденето на име отнема горе-долу толкова, поне на СМГ толкова му е отнело), ако държавата може да го срине на 15-тата година.
Второто просто вече няма значение, поради горния параграф.
И така – ситуацията в България е изключително сложна и това е още един силен аргумент в подкрепа на домашното образование.
Към Nick:
Решението е много просто – държавата не трябва да ти събира данъци и да ти осигурява образование. Трябва да не ти взима данъци и сам да се погрижиш за образованието. Това е правилният път. Другото няма шанс, т.к. веднъж имайки властта, езическата държава никога няма да остави християните да си правят каквото си искат. Как така езичниците ще сложат креационизъм в програмата си? Все едно левскарите да носят по едно шалче на ЦСКА ей така, за да няма недоволни. По-добре се бори за премахване на държавната икономическа тирания отколкото за прокарването на идеи в някое министерство. Просто последното е практически невъзможно.
Накрая да обобщя за всички:
Хора, в България с частни християнски училища няма да я бъде. Докато езическата държава не си махне пипалата от парите на хората няма как да го бъде. Просто машината не може да тръгне при тази тирания. Или ако тръгне, това ще стане чак след десетилетия.
Изходът е да си седнете пред компютрите и да прочетете как така някои хора успяват да си образоват децата за 12 години за 195$ и да потънете в необятните дебри на домашното образование – наистина си заслужава!
Системата е относително проста – учиш детето си да се учи само (т.е. да е достатъчно дисциплинирано, за да го прави) и после само наемаш 5-6 човека да му помагат по изкуствата и езиците.
Само накрая да отбележа, че в периода 9-19 Януари съм на почивка и няма да мога да пиша във форума. Извинете ме предварително за късните отговори.
Поздрави и Бог да ви благославя,
Велин
Публикувано на 07 януари 2003 г. в 19:34:00 ч. от потребител 141Първо ще разсея някои недоразумения.
Здравей, Велине, аз имам две деца, които все още не са на училищна възраст (на 2 години и на 4 месеца), но с мъжа ми сме решили още от преди сватбата да ги образоваме вкъщи. Консултацията с Божидар я проведохме още тогава . Затова седнах и преведох една книга за домашно образование, която ако е рекъл Господ, до един месец трябва да се появи в Интернет (просто не ми стигат личните пари, за да я издам на хартия ). Когато зададох въпроса защо няма християнски училища имах предвид и домашните, тъй като от личните проучвания, които съм правила в сферата на християнското образование знам, че почти 100 % от християните си дават децата в държавни училища. (Почти-то е задари малцината, които познавам, че имат домашно училище). Може би трябва да си задам въпроса по-правилно: ЗАЩО ТОГАВА ХРИСТИЯНСКИТЕ РОДИТЕЛИ СИ ДАВАТ ДЕЦАТА НА ДЪРЖАВНИ УЧИЛИЩА?
А пък за въпроса частно срещу домашно училище, виж в книгата на Робърт Тобърн „Капан за деца“, глава 3, в Българска Християнска Интернет Библиотека. В частните училища е застъпен в по-голяма степен принципът за разделение на труда и специализирането, и това си проличава на гимназиално ниво, но пък в домашните училища свободата да се настройва учебната програма точно според нуждите на детето е най-голяма. Няма нужда да чака да премине в по-горен клас, ако вече е усвоило материала, нито трябва да бърза напред заради другите, ако все още не е разбрало нещо, нито пък трябва да учи дадена материя, защото тя е за еди кой си клас, и не може да учи друга материя, защото тя била за по-горен клас. Свобода и гъвкавост.
Към Еstir,
Здравей, значи просто се заяждаш с Велин, като го му казваш това, а:
Quote: Значи вече е решил, че обучението вкъщи нестига, щом доколкото разбирам учите в държавен университет?А и ти като такъв отявлен привърженик на домашното образувание, който не учи в къщи, трябва да ни разесниш кога или до кога можеш да си учиш вкъщи и как след това решаваш да продължиш в не дотам домашна среда
Аз взех, че те разбрах насериозно.
Към Nick,
Quote: Значи веднъж ни събират средства за обучението на нашите деца като данъци и втори път аз трябва да плащам за да може детето ми да учи в частно училище?!
Не мисля, че всичките данъци, които се съдират от гърба на хората отиват за образование, дори мисля, че доста малка част от тях отиват за това. Второ, не мисля, че образованието трябва въобще да се финансира от държавата. И трето, дори и да е така, както е, държавното училище е най-лошата алтернатива за твоите деца.
Да, наистина ще трябва, засега, да отделиш самостоятелно средства за обучението на децата си в домашно училище (то частни християнски училища няма), което не е толкова скъп вариант, че да е непосилно. Предполага се, че вие с вашата съпруга имате достатъчно какво да дадете на децата си.
Пробремът с държавните училища не е само в еволюционната теория. Не са комунистите тези, които я застъпват първи. Погледни още в буквара на Петър Берон и ще я видиш. Основната причина, поради която държавните училища не са правилни, е понеже те отнемат родителският контрол върху образованието на децата.
Да искаш държавата да наложи креационизма за задължителен учебен материал по биология, е все едно да искаш държавата да наложи протестантското вероизповедание за задължително в България. Образованието е отговорност от сферата на родителската власт, не на държавната. Правилната стратегия ти я каза Велин, изваждаш децатат си от системата на държавното образование и ставаш политически активен християнин, който говори навсякъде, че данъците в една държава трябва да са под 10%. (10% е данъкът, който Бог като върховен суверен иска от своя народ, държавата е власт от по-низш порядък, така че трябва да се задоволява сумарно с по-малко.) Прави тези две неща и в дълъг период от време ще успееш, защото идеите имат последствия – Християнството е религия на Словото. Сега реалността е такава, понеже всички гледат към държавата като на Месия, който да решава всичките им проблеми, включително и образованието на децата. Има много проблеми в света, но държавата съвсем не трябва да се забърква в мнозинството от тях. За образованието семействата трябва да гледат към Бога, не към държавата.
Здравей и на теб, GIRL!
Много добре изразяваш проблемите, пред които са заставени християнските училища в зародиш. Но тези проблеми са проблеми на християнските семейства и на църквата в България.
Ето например, дългосрочната перспектива. Отсъства. И как ще я има, като ни се казва, че ние сме последното поколение и т.н.
Второ, християнските презумпции в преподавателите. То и това е оскъдност. И от къде да ги има, като са завършили хуманистически учебни институции, и като пак им се натрапва в църквите, че Библията не говори за наука, за техника, за прогрес, за земни човешки призвания. Ако християнското в едно християнско училище е надписът на табелата, молитвата преди часовете, и по-строгата дисциплина, с която се учат същите хуманистически глупости, какъв е смисълът тогава от цялото напрягане?
Финансовият проблем. Очевиден. И засега той говори най-силно в християнските семейства срещу християнското образование. Но пък няма да видиш ентусиазирана проповед, на която да се проповядва, че семействата трябва да спестяват, да са находчиви, и да се подготвят за далечното бъдеще. Пак става въпрос за дългосрочна ориентация.
А пък това за акредитацията е върхът на сладоледа. Това показва дуалистичен възглед. Хем искаме християнско, но хем да е одобрено от държавата, която не е християнска. Неизяснени приоритети.
Към всички, нека все пак да изясним, редно ли е да си даваме децата в държавните училища. Ако не, защо? Ако да, защо?
Публикувано на 08 януари 2003 г. в 04:48:00 ч. от потребител 147За Радослава
Може би ще ме размереш дали съм сериозна или не ако схванеш, че не всяко изразено мнение ,което се различава от твоето е израз на заяждане.Според мен това е досто детинско разбиране, а от това което пишеш виждам, че претендираш за зрялост.
А това, което питам Велин са си най-обикновенни въпроси колкото и ти да търсъш скрит подтекст Бъди сигурна,че ако целта ми беше да се заяждам това щеше да е доста по явно Просто наистина ме интересуваше как от домашното образувание решаваш да се прехвърлиш към друго при положение, че за тебе най-добрата алтернатива е обучението в къщи.
Хайде за да не ви разсейвам не ми се вързвайте
Публикувано на 08 януари 2003 г. в 21:27:00 ч. от потребител 141Здравей, Estir, в близко бъдеще ще публикувам в Интернет една книга за домашото образование, която третира въпросите, които задаваш. Ако става въпрос за практика, ще се позова на опита на други хора, тъй като моите деца са още малки. Познавам лично три семейства с домашно училище. И трите си обучават децата само в къщи. Първите две имат малки деца, така че там въпросът за края на домашното училище е още далечен. В другото семейство и трите деца учиха в къщи до края на гимназиалната степен, след което продължиха в колеж. Авторката на книгата, която преведох говори дори и за възможността и колежа да си го изкараш вкъщи, а пък като гледам качеството на висшето ни образование, ми се струва, че от обучение в къщи май най-добре е да се премине към професионално израстване, бизнес, или някакво качествено обучение навън. Как едно семейство решава това? Ами според целите, които си поставя за всяко едно от децата си. Относно християнското образование ти предлагам и една книга на Робърт Тобърн, която също е публикувана на български в Българска Християнска Интернет Библиотека, освен ако не искаш и ти да си част от читателския клуб.
Велине, гледам, че не съм ти отговорила на един въпрос, и ще ти отговоря сега, пък ти като се върнеш от почивката ще го прочетеш.
Не съм отворила християнско училище досега по няколко причини.
Не познавам хора, които да са подходящи за учители по предметите, от които не разбирам аз. Имам една приятелка и сътрудничка, която е спец по биология. Но две птички пролет не правят.
Друга причина, нямам финансовите средства да организирам такова нещо. Трета причина, която и ти посочваш, маркетинговото проучване, което съм извършила сред християните, показва че готовността им да си дадат децата на частно християнско училище е почти нулева. Нямат пари. Не искат да рискуват. И най-вече, не са убедени, че държавните училища са неподходящо място за децата им. Затова както ти казах ще си направя домашно училище за децата си. Аз мога да покривам повече хуманитарните области, съпругът ми е по математическите дисциплини (твой колега е), а пък останалото ще го наместим заедно
Публикувано на 10 януари 2003 г. в 19:48:00 ч. от потребител 160Здравейте!
Един чудесен въпрос на Радослава:Quote: ЗАЩО ТОГАВА В БЪЛГАРИЯ НЯМА ХРИСТИЯНСКИ УЧИЛИЩА?
Логичният отговор на този въпрос е: Защото няма християни.
Разбира се не ни е навик да следваме първосигнална логика, затуй ще се поразмислим.
GIRL казва:Quote: Доколкото забелязвам има малко разминава в краткосрочния начин на живот, който се прокламира в църквата и това да се захванеш с такъв дългосрочен проект. (има предвид да обучаваме в домовете децата си)
Вие какво му викате на това? Викаме му: интелектуална шизофрения.
Някъде по – горе, някой споменаваше за липсата на креационизма, като алтернативна научна теория, в часовете по биология. Всъщност в някои от учебниците, той е споменат в едно уроче, но това е без абсолютно никакво значение. След като православието е признато със закон за традиционално вероизповедание на българите и се преподава в часовете по религия, да не би да сме християни по презумпция.
Въпросът е под чия власт са децат ни, под държавна или под родителска? След като е под родителска, въпрос на посвещение е как ще се отнесем към тях. Всеки преценява дали децата му ще се школуват у дома или навън в зависимост от това дали е или не е в плен на посредствеността.
Ако убежденията ни противоречат на държавната философия, прокарана в държавните училищ (човек е господар сам на себе си) децата ни нямат място там. Ако сме съгласни с тази философия, няма проблем.
Нека опростим още нещата: Искам децата ми да са там, където учебния материал се поднася от библейси хоризонт. Това всеки преценява сам.
Защо съм за дом. училище? Защото се смятам за родител, който обича децата си и християнин, който се страхува от Бог.
Моля, не ме реплекирайте ако сте забелязали, че постингът ми е фразиологичен. При първа възможност, когато разполагам с по – вече време ще се обоснова най – подробно.
[ Това съобщение беше редактирано от: Petar on 2003-01-11 03:51 ]
Публикувано на 19 януари 2003 г. в 22:29:00 ч. от потребител 141Здравей, Petar,
Виж, трудно ми е да приема, че няма християни в България. Все пак, когато влезеш в една евангелска църква, и като излезе хвалението отпред, и като започне да пее за Господа, виждаш как всички хора светват, вдигат ръце. След служба са едни щастливи, любезни, разтапят се от усмивки, виждал ли си това, аз съм го виждала. И в същото време същите тези хора със същите тези усмивки си дават безцеремонно децата в държавните училища. По-склонна съм да приема, че тези християни не са осъзнати. Затова и започнах този форум, за да разговаряме на него за проблема на образованието на децата ни. За да може много хора да споделят на него своите възгледи и практика с образованието на децата си. Но знаеш ли какво забелязвам, май не им се говори по тази тема. От една седмица няма нов постинг тук.
Може да има няколко причини за това:
– темата е маловажна. Отхвърлям това, става въпрос за образованието на децата ни.
– темата е тясно специализирана. И това не е вярно. Всеки, който има деца ги образова по някакъв начин. Няма родители, които да не знаят какво ще правят с децата си в училищна възраст, или които не знаят къде ходят децата им, когато са в училищна възраст.
– темата е неудобна. Това ми се струва по-близко до действителността. В България има много християнски семейства с деца, а няма много домашни училища или християнски частни училища. Хващаме хората в крачка. Неприятно е и замълчават.
– има е четвърти вариант: християните не трябва да се стремят да правят християнски образователни институции, нито християнски училища, нито домашни училища. Образованието е такова, каквото се решава от държавата. Това пък не мога да го повярвам, че може да дойде от устата на християнин.
Радвам се за твоето семейство, че сте решили да дадете християнско образование на децата си.
А сега се обръщам към вас, читатели на този форум, които мълчите: ще спечелите ли нещо с мълчанието ви по този въпрос? Вие къде си давате децата? Какво мислете за образованието на вашите деца? Харесвате ли образованието на вашите деца?
Наистина, Petar го казва най-добре: под чия власт са децата, под тази на родителите, или под тази на държавата?
Вашите деца под чия власт са?
С поздрави и надежда за смислен разговор по тази тема,
Радослава
Публикувано на 20 януари 2003 г. в 23:26:00 ч. от потребител 114Лично аз заедно със съпругата ми сме решили да обучаваме детето си в къщи. Имаме дъщеря на 5 год. Преди известно време се позамислих по въпросите за образованието, понеже до сега всички християни или почти всички (голям %) нямат проекция на Бож. Слово в образованието и карат по инерцията на езичниците т.е. в държавните у-ща. Дори въпроса за образованието не се разисква в църквите или ако има нещо такова то всичко се ограничава да хилавите и със съмнителни резултати неделни училища.
Не може аз от една страна да градя, а след това в държавнто у-ще това да се събаря най-брутално. Самият аз в момента работя в тази сфера (асистент съм в Техн Колеж) и знам каква е цялата работа. Никой от учителите нито в ср. образ. нито във висшето са заинтересовани от качеството на обучение. Една от причините е че заплащането на преподавателите се оформя на базата на брой зап. студенти – това е пълна глупост. И така разбира се че ще е понеже това са държавни еничари – нашите деца. А после родителите ще се чудят защо децата им не ги познават, или защои имат толкова различни ценносто от тях. Ами те вече не са техните деца а деца на у-щето, което е верен слуга на държавата, която е езическа.
Та за домашното образ. съм и с 2-те ръце ‘ЗА’!!!
Публикувано на 27 ноември 2003 г. в 15:31:00 ч. от потребител 343Здравейте,
понеже в друга тема на форума стана дума за образованието, искам да кажа няколко неща по темата.
Законите в България са такива, че образованието е задължително за децата до 16 години. Това е факт. Е, има и хора, които не са доволни от образованието. То не е и идеално, но е факт и това, че доста е по-добро от това в САЩ, например. Едни родители избират частното училище, други държавното. Плюсове и минуси си имат и двете. Въпроса е дали и християнското училище решава проблемите. Моето мнение е, че не ги решава. Защото отговорността по възпитанието си е единствено на родителите им. Все пак за да съществува едно християнско училище, то трябва да отговаря на Държавните образователни изисквания (ДОИ). Има си дадължителни предмети, които трябва да се покрият, за да се получи някаква образователна степен (начално, основно, средно и т.н. образование). Едно такова училище трябва да отговаря и на всички изисквания на Закона за народната просвета и Правилника за прилагане на закона на народната просвета. Това са все държавни ограничения. Ако трябва свички тези неща да се спазят – ще се получи училище, но няма да е както на нас ще ни се иска. Аз лично съм против създаването на такива училища. За мен е добре децата да учат в държавни училища. В един такъв клас има както добри, така и недобри ученици, както има възпитани, така има и невъзпитани деца. За последното са отговорни родителите. Не е ли училището едно от първите места където децата ще влезат в противоречие с това на което ги учат тати и мама и това което виждат там? Това как ще постъпят зависи от това как са научени. Който си мисли, че може да предпази децата си от света и системата, като ги прати в християнско училище, много се лъже. По-скоро отговорността на родителите е да научат децата как да могат да живеят без системата да ги държи. Когато дойдат първите противоречия нека да питат тати и мама. Не е ли това начина? Ние когато не знаем как да постъпим не търсим ли от Бога? Нека и те да възрастяват в това. Каквото им е отношението към тати и мама, такова ще е и отношението им към Бога. То я ми кажете кое в света е толкова съвършено, че да работи безгрешно и да е добро и плодоносно? Училището също е от света. Както и ние когато работим на държавна работа. По тази логика да вземем да избягаме от държавната работа? По-скоро ние не работим като за пред човеци, както са човекоугодниците, а по-ското търсим да разширим Царството на Бога, ако можем да даден надежда, да подкрепим брата и сестрата, да уловим някоя душа за Бога. Е. мислите ли, че Господ няма да нареди благодатно и живота ни? Тогава ще имаме мъдрост да научим децата как се ходи на вяра.
Иначе абсолютно безумие е да затворим в къщи децата си и ние да си ги учим. То и товане е никак лесно. Ако толкова виждате, че детето не може да учи в училище, има си самостоятелни форми на обучение. Моето менение е, че е крайно неуместно това. Един ден ще потрябват дипломи, а държавата задължава децата да учат до 16 години. Ами това е за сега.
Поздрави
ChurchBG.com - Български Християнски Портал