Качество на превода

Blog

ChurchBG
ян. 15 ^th, 2023

ФОРУМНяма коментари

Християнство > Качество на превода

Публикувано на 15 януари 2003 г. в 02:26:00 ч. от потребител 60Здравейте.

Понеже в едни други теми тук, се засегна темата за превода на книги и за това кой превод е качествен, бих искал да попитам Божидар (а и всеки друг участник, който превежда) следното:

1. Вярно ли е (както твърди друг участник – Еменей, когато критикува преводите на Божидар), че цитирам : „абсолютен стандарт в преводачеството е да се превежда от оригиналния език, на който е написана книгата.“ ?
2. Ако е така, кой е постановил този стандарт?
3. На практика до каква степен зависи смисъла на текста от качествата на съответния език (не казвам преводач)?
4. Всъщност на какви преводи може да се разчита наистина? (Божидаре, докажи ми, че мога да разчитам на твоите преводи например)

Поздрави

Публикувано на 15 януари 2003 г. в 05:31:00 ч. от потребител 8Иво, аз не смятах да отговарям на този аргумент на Emenei, защото според мен е очевидно, че е просто заяждане. Но тъй като ти звучиш сериозно и загрижено, ще отговоря.

Значи първо, за да подразня отново онези, които не обичат да показвам моите превъзходства над тях – ах как обичам да се дразнят! – ще кажа, че по някакво неприятно стечение на обстоятелствата (неприятно за Emenei, искам да кажа) аз произхождам от семейство, което от дълго време има своето скромно участие в писателското, издателското и преводаческото дело в България. Баща ми е издал няколко учебника за ВУЗ, владее няколко езика, преподавал е в чуждестранен университет. Сестра ми е собственик на първото частно издателство за специализирана литература в България (сега едно от най-големите издателства в България, партньор на световни издателства като Коган Пейдж и т.н.). Аз съм извършвал преводи за две големи издателства; някои от преводите ми сега се използват като учебни материали в разни университети, а други са високоспециализирана научна литература, на цени, например, $100 за книга, и се купуват само от големи компании и държавни институции. Освен всичко това семейството ми има добри връзки и отношения с авторитетни фигури на преводаческия свят в България.

Досега не съм чувал за някоя книга в България да е преведена от преводача Emenei, още по-малко пък съм чувал, че Emenei е някакъв авторитет относно преводаческите стандарти.

Така че когато някой ден ми потрябва да знам какви са точно преводаческите стандарти, Emenei ще бъде последното място, където ще потърся съвет.

А сега относно „преводаческите стандарти.“

Това за някакъв „абсолютен стандарт в преводите“ е абсолютна глупост, нищо повече. Emenei си измисля неща, воден от своята злоба и завист. Никой не може да определя стандарти в преводите, и никой не ги определя. Има само два фактора, които имат значение в преводаческото дело – единият е целта и задачите на превода, а другият е традицията, прецедента.

Ето какво казва Encyclopaedia Britannica в статията си относно преводите:

Quote:Като цяло преводът е изкуство, не наука. Може да се дава ръководство или общи принципи, но след това всичко трябва да остане на преценката на индивидуалния преводач относно връзката между двата езика.

Така, дотук с „абсолютните принципи при преводите.“ Вече показахме, че Emenei отново говори без да знае.

Сега относно твоите притеснения.

Качеството и точността на превода са от голямо значение, разбира се. Но основният фактор, който тук важи, не е перфекционизмът – тоест 100% съвършенство на превода. Такова съвършенство не може да се постигне така или иначе. Най-важният фактор за един преводач е какви са целите и задачите, които той си поставя като преводач.

Някои преводи изискват много внимание, максимална чистота и буквалност, максимално доближаване до оригинала. В този случай на преводача отнема много време за да извърши един превод, защото се сблъсква с едно важно противоречие: „буквалното срещу литературното“ (literal vs. literary). Други преводи са краткосрочни, бързи, защото преводачът трябва да се съобразява с факторите време и стойност – тогава той по-малко ще обръща внимание на кристалната точност на превода.

И така, има скала на точностите на превода – според целите на преводача. На единия край на тази скала се намират, например, симултанните преводи по телевизията на предавания от CNN по време на някакви важни събития. Там времето е важен фактор, и често се получават комични ситуации, в които преводачът дори не говори чисто родния си език, повлиян от словореда и думите на чуждия език. Но въпреки това за целите на самия превод той си е свършил работата.

На другия край на скалата са такива внимателни и тежки преводи като класическата поезия и драма и, разбира се, Библията. Там трябва да се внимава за многобройните скрити значения на думите и изразите, да не се изпуска смисъла на текста, и в същото време да не се бяга от буквалността на превода.

(Например, като анекдот в преводаческите среди е известно затруднението на английските преводачи с древногръцката литература, където титлата „чичо“ се поставя като уважително пред имената на велики герои: например, „Чичо Херакъл.“ В английския „чичо“ има повече комичен оттенък, когато се поставя пред името: напр. „чичо Поджър“ на Джеръм К. Джеръм.)

По средата между тези две крайности има много различни степени на точност на превода, според целите на превода. Това са симултанният превод при официални разговори, превод на статии от всекидневници (никой редактор няма да изтърпи преводача да превежда статия от всекидневник две седмици, за да постигне максимална точност), преводи на официални документи (договори, товарителници), преводи на булевардни романи и т.н.

В никой от тези преводи няма „абсолютни стандарти.“ Стандартите на превода се определят от нуждите и целите на превода.

Един пример. Приятел съм със създателя на библиотека „Галактика.“ Той е също преводач на някои от романите на братя Стругацки; без той самият да знае руски, между другото. Той ми е разказвал как през 80-те е превеждал Приказка за Тройката на братя Стругацки. Пише писмо към Аркадий Стругацки и го пита как да преведе някои текстове и понятия. Аркадий Стругацки му отговаря: „Не задавай глупави въпроси, пиши и издавай бързо, докато не са я забранили.“ (Предупреждението идва късно. Книгата е забранена и е издадена едва след 1989.)

Може ли да се превежда литература не от оригиналния език на автора? Може. Има такава традиция в преводачеството. Ако преводачът иска да доведе до език на даден народ определена литература, но този народ няма подготвени преводачи от оригиналния език, тогава е законно преводачът да избере най-внимателният превод от езика, който познава, и да превежда от него.

Пример за това са преводите на Библията на езиците на много племена в Африка и в Централна Азия. Тези преводи са от английски, не от оригиналните езици. Мисионерите правилно са решили, че ще отнеме много време и средства, докато подготвят местен християнин достатъчно добре в оригиналните езици, че да направи превод на цялата Библия. И правилно.

За да разбереш какво говоря, ще ти кажа, че за да подготвиш 100 електротехници, е достатъчно да започнеш обучение на 110 човека в електротехника. 10 ще отпаднат, и имаш 100 подготвени електротехници. Не е такъв процентът на отпадане при добрите преводачи от древни езици – там трябва да обучаваш може би 100,000 души, преди да получиш един добър преводач.

Затова мисионерите са решили, че е по-добре да имат някакъв превод на Библията на местните езици на английски, отколкото да чакат с десетилетия преди да се роди някой добър местен преводач от оригиналните езици. Сега тези преводи са приети за валидни и официални в много от тези народи.

Познавам лично Кенет Дж. Форман, един от големите презвитериански мисионери в Китай и Корея през 40-те и 50-те години. Той владее няколко китайски диалекта, не само говоримо, а и писмено (това си е предизвикателство!). Докато е бил няколко години в комунистически затвор в Китай, превежда на китайски онези текстове от Новия Завет, които помни наизуст; библията му е била отнета. Сега тези преводи се използват в много от нелегалните домашни църкви в Китай. Според Emenei това е против ?абсолютния преводачески стандарт? и е по-добре китайските християни да нямат никакви библейски текстове, отколкото да имат тези текстове, които са преведени от английски, и то по памет.

И така, ако такова важно нещо като Библията може да се превежда от неоригинален език – английски – какво да кажем за друга литература – Калвин, Лутер и т.н.? Това отново показва, че „абсолютният стандарт“ на Emenei е просто глупава измислица.

Тук трябва да имаме предвид и една друга трудност: Често оригиналният език на книгата не е родният език на автора. Например, големият австрийски икономист Лудвиг фон Мизес. Неговият роден език е немски, а повечето от трудовете му са писани направо на английски. В някои от неговите статии и трудове се вижда влиянието на немския език и се е налагало да се прави редакция в самия английски оригинал. Какво казва въображаемият ?абсолютен стандарт? на световно неизвестния преводач Emenei в такъв случай, ако трябва да се направи превод на български?

Какви са моите цели с този превод?

Първата и основна цел е да доведа учението на Калвин и Лутер до средния български християнин. На тази цел са подчинени всички мои стандарти при превода. Досега е нямало превод на Реформацията на български, важното е да има превод. Че не бил от оригинала, а от английския превод на Бевъридж, това е от второстепенно значение.

Според Emenei българските християни не трябва да имат български превод на Реформацията, докато не се появи някой, който достатъчно добре да познава немски, латински и старофренски, и така да извърши 100% кристален превод на Реформаторите. Ако нямаме 100% съвършена литература, по-добре да нямаме никаква литература. Това е жестоко. Той е жесток в своята теология, сега показва, че е жесток и в своята практика.

Повечето християни, обаче, биха били доволни да имат несъвършен превод сега, отколкото 100% съвършен превод след незнайно време. Нещо повече, несъвършеният превод може да бъде поставен безплатно в Интернет, а целите Институти на Калвин да се издадат за 30 лв за четирите книги (общо 1,800 страници!). Като се имат предвид разходите за подготовката на един съвършен преводач, едва ли ще е възможно безплатно излагане в Интернет, а книгата ще струва повече от 300 лв. Така ще могат да си я позволят само някои запалени колекционери. Ние не сме в бизнеса за да задоволяваме колекционерските страсти на разглезени богаташи.

Аз знам малко латински, знам добре френски, но не и старофренски. Мога да ги науча – вече има учебници по Интернет, а и в книжарниците вече учебниците не са толкова скъпи. Въпросът е: Оправдано ли е да инвестирам в 100% съвършенство (което така или иначе никой не може да постигне) след години, ако повечето хора ще са доволни и от 90% точност сега?

Аз знам какво ще отговорят съвестните християни: Дай несъвършения превод сега, а остави Emenei да си чака стопроцентовото съвършенство. Елитарният подход на Emenei е жесток и нечестив.

Сега, като защитих основанията ми за снижените стандарти за превод, нека те уверя, че преводът въобще не е ненадежден. Аз превеждам от стария английски превод на Хенри Бевъридж. Този превод се стреми да е близък до буквалния латински оригинал по словоред и думи, дори когато някъде смисълът се губи. В своето предисловие към Четвъртото издание на този превод през 1581 преводачът твърди: ?Поставих си като цел да следвам буквалните думи толкова близо, колкото може да понесе изразяването на английския език. . . .? (Тоест, доколкото е възможно без да се изгуби смисълът.) Когато обаче някъде виждам проблеми в смисъла, използвам като сравнение съвременния превод на Форд Луис Батълс, който пък е съсредоточен върху това да направи текста по-разбираем по смисъл за съвременните англоезични читатели. Батълс твърди в своето предисловие: ?Целта е да се постигне разумно последователно изложение на думите на Калвин на съвременен английски език.? Сравненията между тези два превода ми дават както смисъла на текста, така и (отчасти) оригиналната буквална структура на изречението и на фигурите на речта. Смисълът не е изгубен, и ако има някакви неточности с оригинала, те са повече в предаването на метафорите и сравненията, а не компромиси със смисъла на Калвиновото учение. Дори един преводач от оригиналния език едва ли би постигнал нещо кой знае колко повече.

Освен това мога да те уверя, че английският превод на Хенри Бевъридж е най-използваният превод в историята. Френските оригинали на трудовете на Калвин не са могли да бъдат използвани извън ограничените френскоезични калвинистки общности по света. Латинските оригинали са използвани най-вече в реформистките църкви в Чехия и Унгария. Но чрез английските и американските пуритани английският превод достига до много страни и така става най-използваният превод. Всъщност, ние почти нямаме известен калвинистки теолог в историята след 16 век, който да използва нещо друго освен английския превод на Бевъридж в различните му издания.

Разбира се, аз не очаквам това да е последният превод на Калвин и Лутер на български. Сигурен съм, че някой ден Бог ще издигне хора, които да се заемат с благородната задача да създадат по-съвършени преводи от моя. Дотогава, независимо от злобата и завистта на Emenei, българските християни ще трябва да използват моя превод, или да научат достатъчно добре чужди езици, за да четат Калвин и Лутер. Който не иска да чете моя превод, проблемът си е негов. Не карам никого насила. Аз предлагам качествен продукт на ниска цена. Който не го харесва, да запрята ръкави и да сяда да превежда. (И да бърза, че Индексът на Грабването е с цели 30 точки над критичната!)

Между другото, с готовност приемам поправки. Всеки, който може да забележи грешки, правописни, стилистични или преводачески, моля да ми ги казва, за да ги поправя веднага. Такова сътрудничество и обратна връзка между преводача и читателите е много по-производително от злобното критикарство на един човек, който нищо не е свършил досега.

Предполагам, че твоята загриженост е само относно трудовете на Реформаторите. Другите автори, които превеждам, пишат на английски, лично познавам някои от тях, така че там няма рискове относно смисъла на текста.

Публикувано на 15 януари 2003 г. в 08:08:00 ч. от потребител 153Благодаря , Ваше величество,
само да добавя ,че на бюрото ми не стои една книга , озаглавена „Библейско християнство“, превод на Венцеслава Узунова от английска редакция на Калвиновите „Основи на християнството“( прототип на „Институциите&quot, издадени от „нов човек “ в поредицата „Класическо християнско паследство“, няма още по-рано издадени от същото издателство и поредица произведението на Лутер „Поробената воля“( тук може и преводача да е Божидар, просто не ми е в ръцете книгата и ако е така се извинявам), още от комунистическо време съм чел превод и на Мартин Лутер и Томас Мюнцер в едно томче.
Смешно е да казваш 4само аз превеждам Реформацията“
Вкъщи имам няколко преводи на римски автори , направени от латински, има и добри преводачи от старофренски сигурно, но щом сме на нивото на Африка, чиито редки езици са научени от мисионери, които не знаят старогръцки, няма да имаме класически превод. Просто е смешно да казваш „само аз превеждам реформацията“, това е .
Още веднъж прощавай ,ако ти си преводача на „Поробената воля“, но в твоята библиотека е с друго заглавие и това ме кара да не правя справка.[ Това съобщение беше редактирано от: Emenei on 2003-01-15 16:56 ]

Публикувано на 15 януари 2003 г. в 09:41:00 ч. от потребител 8Очаквах да се издадеш по този начин, че говориш без да знаеш.

Калвин няма книга със заглавие „Основи на християнството.“ Който е приписал книга с такова заглавие на Калвин, е някакъв измамник. Така че тук не става въобще въпрос за превод на Реформацията, а за измама.

Изданието на „Нов Човек“ на Лутер не отговаря на оригинала. Оригиналната книга в тази формат би излязла около 350 страници. А изданието на Нов Човек е около 50 страници.

Накратко, изданието на Нов Човек е осакатена карикатура на истинското произведение.

Човек, който като теб претендира, че знае нещо, че дори е чел Реформацията и познава трудовете на Реформаторите, не би направил такава тъпа грешка.

Quote:. . . още от комунистическо време съм чел превод и на Мартин Лутер и Томас Мюнцер в едно томче.

Ами дай го това секретно томче, дето само ти си го знаеш кое е. Дай нещо, заглавие, преводач, редактор. . . .

Quote:Смешно е да казваш 4само аз превеждам Реформацията“

Не знам дали е смешно. Знам, че е истина.

Quote:Вкъщи имам няколко преводи на римски автори , направени от латински, има и добри преводачи от старофренски сигурно, но щом сме на нивото на Африка, чиито редки езици са научени от мисионери, които не знаят старогръцки, няма да имаме класически превод.

Абе то сигурно имаме и добре подготвени космонавти, само дето си нямаме космонавтика.

Хайде накарай ги тези хора да превеждат Реформацията, като си толкова умен. Ако те започнат да я превеждат, аз ще се откажа от това, което правя.

Злобата ти и завистта ти лъсват още повече. Така трябва. Всички да видят колко струваш.

Публикувано на 15 януари 2003 г. в 10:00:00 ч. от потребител 153Да, очевидно става въпрос за световен заговор, защото и Ърл Кернс и Нов човек говорят за „Основи на християнската религия“, която е издавана много пъти и постепенно е доработвана от автора.
Така Венцеслава Узунова е превела несъществуваща книга, като част от заговора.( несведущите като мен си мислят ,че това е най-същественото от „Институциите..“ , но това е страшна заблуда, никой освен Божидар не превежда Реформацията).
Що се касае за „Поробената воля“ не се говори в страници , а в част от текст, тия 350 страниц колко думи са и 120 те страници на Нов човек колко думи са , съответно какъв% от текста са.
В изданието което съм чел(превод от немски), мисля ,че имаше и „за свободата на волята“ от Еразъм, но ще ти кажа с подробности заглавието ,годината и издателството, няколко пъти преди превода на Лутер на Нов човек да излезе съм го чел, в твоя чест ще го издиря сред приятелите си.
Ти какви постъпки направи преди да започнеш да превеждаш от английски пред специалисти от факултета по класически филологии, приятели от преводаческата си рода, специалисти от ВЕБИ и т.н?

Публикувано на 15 януари 2003 г. в 18:36:00 ч. от потребител 8″Основи на християнската религия“ е всъщност Институти на християнската религия. Тоест книгата, която превеждам сега в момента.

Тази книга е около 1,800 страници среден формат. Книгата, за която ми говориш, не е повече от 50-60 страници. Калвин не е писал книга с такъв размер и с такова заглавие. Твоята Узунова е извършила измама, ако е поставила името на Калвин над такова заглавие.

Така че Ърл Кернс не може да говори за точно тази книга – от 50-60 страници – а Нов Човек са просто некомпетентни по въпросите на Реформацията и едва ли знаят какво точно е писал Калвин.

Quote:Що се касае за „Поробената воля“ не се говори в страници , а в част от текст, тия 350 страниц колко думи са и 120 те страници на Нов човек колко думи са , съответно какъв% от текста са.

Ти критикуваш без да знаеш, и едва след това задаваш въпроси, за да научиш фактите. Излагаш се. Вземи прочети истинското произведение, после прочети „превода“ на Нов Човек, и ще видиш, че „преводът“ на Нов Човек е като преразказ по картинка – няма нищо общо с оригинала, няма нищо общо със смисъла на оригинала, и са отрязани най-важните аргументи на Лутер, просто защото Нов Човек не са съгласни с теологията на Лутер за предопределението и поробената воля.

Quote:В изданието което съм чел(превод от немски), мисля ,че имаше и „за свободата на волята“ от Еразъм, но ще ти кажа с подробности заглавието ,годината и издателството, . . .

Добре. Аз съм проверил няколко големи окръжни библиотеки за нещо от Лутер, и не съм го намерил. Мои приятели държат големи антикварни библиотеки, където се продават книги издадени още през 1890, и те не знаят нищо за превод на Лутер на български. Но ти сигурно ще знаеш.

Затова бързай да го намериш, че иначе олекваш още повече. И без това вече всички са убедени, че последните ти съобщения са плод на завист и злоба.

Quote:Ти какви постъпки направи преди да започнеш да превеждаш от английски пред специалисти от факултета по класически филологии, приятели от преводаческата си рода, специалисти от ВЕБИ и т.н?

Ходих на ръце пет минути, скачах бънджи скокове от Аспаруховия мост и правих фокуси с карти и гълъби в цилиндър.

А ти всъщност кой си, че да ме учиш на преводачески стандарти?

Quote:. . . но това е страшна заблуда, никой освен Божидар не превежда Реформацията.

Твоята злоба ми е приятна. Продължавай да злобееш. Аз през това време ще превеждам Реформацията.

Публикувано на 15 януари 2003 г. в 19:22:00 ч. от потребител 153Ами всеки ,който се е интересувал поне малко, знае, че „Основи на християнската религия “ е писана и издавана цял живот от Калвин, че в началото е съвсем малко по обем, който постепенно нараства. Преводът на Нов човек е от английска редакция на калвиновия труд, той е съществувал в най-различни формати ,още докато Калвин е бил жив, книжката на Нов човек е 140 страници и върши точно толкова работа, колкото и твоя превод- човек добива добра представа и става за обща култура, не подхожда обаче на елита на християнска България , нали така си викаше на себе си и на още няколко хора. Та този елит просто трябваше да осигури един класически стандартен превод , с научен апарат и т.н, но както и да е , или Калвин е писател на нивото на съвременните публицисти, които превеждаш , а не класик, или ние сме африканско племе с рядък език. Лафа ,че само ти превеждаш Реформацията предполагам, че върши работа пред спонсорите, но какво да се прави, щом вече толкова си си повярвал…
Сега внимателно прочети за комунистическия заговор против бъдещия преводач на реформацията(няма само Нов човек да прави заговори, я)
Та през 1984 към поредицата на „Наука и изкуство“ -Велики оратори- идва ред на томчето озаглавено „Оратори на немската реформация“. Превода е извършен от старонемски( естествено тия загубеняци не са взели някое английско издание на американските лутерани , ами са се бъхтали), ако искаш да ти дам преводачите,за да ходиш на ръце пред тях, както си ходил пред тези от класическите филологии ?
От Лутер са преведени следните неща(предполагам които той изобщо не е писал):
1 За свободата на християнина
2 95Тезиси
3 Срещу разбойническите и безделнически шайки на селяните
4 Към всички християни настоятелно напомняне да се въздържат от размирици и буни
5 За вавилонския плен
6 Послание за превода
7 До членовете на Общинските съвети
8 Реч пред Райхстага във Вормс
9 Проповеди по особени случаи-10 бр.
10 Трапезни слова- 26бр.
11 Беседи и проповеди върху семейния живот , професията и богословското обучение-5 бр.
12 Към християнските благородници от немско потекло относно изграждането на християнската общност.
Томас Мюнцер не го изброявам, това е друга тема.За Еразъм съм се подвел.

Тъй като вече съвсем олекнах, пръстите ми се издигат от клавиатурата и те оставям да ПРЕВЕЖДАШ РЕФОРМАЦИЯТА от английски.

Публикувано на 15 януари 2003 г. в 21:26:00 ч. от потребител 8Quote: Ами всеки ,който се е интересувал поне малко, знае, че „Основи на християнската религия “ е писана и издавана цял живот от Калвин, че в началото е съвсем малко по обем, който постепенно нараства. Преводът на Нов човек е от английска редакция на калвиновия труд, той е съществувал в най-различни формати ,още докато Калвин е бил жив, книжката на Нов човек е 140 страници . . .

Очевидно ти въобще не си се интересувал, не знаеш нищо, а спориш.

Аз имам както последния вариант, от 1559, така и първия, от 1536. Първото издание е от 800 страници, не от 140 страници.

Quote:. . . и върши точно толкова работа, колкото и твоя превод . . .

Разбира се. За посредствени хора като теб няма значение дали са 140 или 1,800. Да не говорим, че ти и тези 140 не си ги чел.

Всъщност, ти сега осъзна ли, че Калвин не е писал такава книга, каквато ни представяш, или ще ни кажеш коя година я е писал?

Quote:. . . или ние сме африканско племе с рядък език.

Твоят расов или племенен шовинизъм не ме интересува. Можеш да си го спестиш. Както можеш да си спестиш и злобата и завистта.

Значи все пак има превод на Лутер. Добра работа си свършил. Виждам, че там си прочел и „Поробената воля,“ само дето си пропуснал да я споменеш в последния си постинг.

Сега остава всички християни да отидат и да си я купят тази книга от книжарниците. Освен . . . че я няма, за да си я купят. Но важното е, че си я открил в някакъв каталог, нали? И това може да се нарече превод на Реформацията, вероятно?

Quote:Лафа ,че само ти превеждаш Реформацията предполагам, че върши работа пред спонсорите, но какво да се прави, щом вече толкова си си повярвал…

Твоята злоба и завист не ти вършат голяма услуга. Вярно е, че само аз превеждам Реформацията на български. Тази истина не зависи от това дали ти злобееш или не. След време ти ще се измориш да участвуваш в този форум. Този форум може да остане, може и да не остане дълго време в Интернет. Моите преводи ще останат. Нещо повече, вече започнахме да ги издаваме на хартия и до някоя друга година целите Институти ще са издадени. След десет години никой няма да си спомня, че е имало някакъв анонимко, който е изгарял от безсилна злоба и завист срещу онези, които вършат някаква работа. Но и след 100 години все още ще се знае, че Божидар Маринов е започнал първия цялостен превод на трудовете на Калвин и Лутер на български, без съкращения, без осакатени компилации и без орязване на неудобните за нечия теология аргументи.

Има само един начин да спреш това: Като организираш алтернативен превод, с „квалифицирани“ преводачи от старофренски, старонемски и латински, да им платиш заплатите, и да ги чакаш десет години да се натуткат (защото аз познавам много добре трудовата етика на „квалифицираните“ преводачи в България) да преведат 1,000 страници, а след това още десет години някой „квалифициран“ редактор да се тутка да редактира.

Но ти няма да го направиш. Не защото не искаш – о, аз разбирам, че много те е яд и завиждаш и би искал да ме спреш – а защото просто не си от хората, които могат да вършат някаква позитивна работа. Твоята сила е в критикарството, не в позитивната работа. Критикарството умира; дългосрочният труд остава.

Може би някой по-сериозен от теб ще се посвети на това да направи превод от оригиналните езици. Това ще му отнеме толкова време, че няма да бъде в рамките на моя живот. Но ако все пак това стане скоро – да речем, до две-три години – това няма да ме притесни ни най-малко (за твой ужас!). Защото тогава аз ще се оттегля от превеждането на Реформацията и ще продължа превеждането на авторите от движението за Християнска реконструкция – Ръшдуни, Гари Норт, Бансен, Демар, Фрейм, Чилтън и т.н. А също и на други реформистки автори като Корнилиъс Ван Тил, Бетнер, Куйпер, Бавинк и др.

Но тогава проблемът ще е твой. Защото ти твърдиш, че си съгласен с учението на Реформацията, но както се вижда, ти нито познаваш Реформацията, нито приемаш нейното учение. Когато Реформацията бъде преведена на български, вече няма да можеш да претендираш, че си съгласен с Реформацията, защото на фона на Лутер и Калвин ще лъсне ясно в какво точно вярваш.

Ти и затова се опитваш да спреш хората от това да четат моя превод, защото ако го прочетат, ще разберат, че всъщност ги мамиш, че приемаш Реформацията.

Публикувано на 15 януари 2003 г. в 21:54:00 ч. от потребител 153Ти си болен човек, който не възприема действителността. Това е последният ми разговор с теб
Лъжите ти ме отчайват, не е възможно човек да бъде изобличаван непрекъснато ,че лъже, но това да го прави още по-нагъл и по-лъжлив. Последната ти лъжа е, че не съм чел тези книги. Чел съм ги като топъл хляб, бях поразен от учението на Лутер за проблема със свободата на волята и това промени тотално разбирането ми по проблема.Това се случи ,когато излезе книгата от Нов човек, вече бях чел от отрязъка от Наука и изкуство ,но като по-млад християнин и тогава това не ме е вълнувало толкова Естествено това се отрази и на разбирането на много братя и сестри с които общувам, отрази се на живота ми. После четох и Калвин и бях поразен от простотата , с която развива тезата на Лутер. Трудно ми е да споря с богослов арминианец, но това промени личното ми разбиране, както и на много от приятелите ми.Считам, че това е най-дълбоката вода на богословието изобщо.
Книгата на Наука и изкуство не съм я намирал в никакъв каталог, имат я близки мои приятели, друга моя приятелка я използва в образованието си, ма защо ли ги обяснявам тези неща.
Факт е ,че двама преводача без да са им трябвали десетки години са превели 250 страници от Лутер, оттам нататък е бизсмислено да говорим.
Виждам ,че аз съм проблем за твоята територийка тук, желая успех на братята и сестрите във всичко, ще си купя и книгите ,които ми препоръчахте, както и Институциите ,когато бъдат издадени, както си купувам цялата поредица Класическо християнско наследство на Нов човек.
Считам ,че в дискусиите си изложихме принципните позиции и те не могат да бъдат обогатени, освен с тенденциозни нападки и опити да се уязвим.
Ако някой желае нещо персонално от мен, ще си проверя акаунта за съобщения.
Бог да е с вас.

Публикувано на 15 януари 2003 г. в 22:58:00 ч. от потребител 8Quote:Лъжите ти ме отчайват, не е възможно човек да бъде изобличаван непрекъснато ,че лъже, но това да го прави още по-нагъл и по-лъжлив.

Няма никакви лъжи. Това, което те отчайва, е, че осъзнаваш, че си започнал да говориш за неща, които не разбираш. Ти си мислиш, че всички са така посредствени като теб. Нито познаваш Реформацията, нито дори знаеш какви книги е писал Калвин, но уверено спориш. Увереността ти се дължи само на едно голо историческо образование, и то основано на езически тълкувания на историята, които са откровено анти-християнски. Дори не познаваш фактите, за които говориш, и се налага с всеки постинг да се отричаш от казаното в предишния.

Не си очаквал такова сериозно противопоставяне. Именно това те отчая. Ти си помисли, че тук всички ще плеснем с ръце и ще се преклоним пред твоята университетска диплома. Пък ние взехме, че не се поклонихме.

Quote:Чел съм ги като топъл хляб, бях поразен от учението на Лутер за проблема със свободата на волята и това промени тотално разбирането ми по проблема.Това се случи ,когато излезе книгата от Нов човек, вече бях чел от отрязъка от Наука и изкуство ,но като по-млад християнин и тогава това не ме е вълнувало толкова

Първо, доколкото виждам, в „отрязъка от Наука и Изкуство“ няма книгата на Лутер за поробената воля. Така че по собствените ти свидетелства не може да си го прочел оттам. Второ, ако си прочел карикатурния „превод“ на Нов Човек и се задоволил с него, това те издава като посредствен човек, който не се интересува от истинското произведение. Дотук с твоите „абсолютни стандарти от оригинала.“

Quote:После четох и Калвин и бях поразен от простотата , с която развива тезата на Лутер.

Кое си чел на Калвин? Малката книжка, преведена от английски от Венцеслава Узунова? Книжка, която Калвин никога не е писал, още по-малко да я е писал на английски? Какво стана с твоите „абсолютни стандарти“? Ако някой друг преведе някаква недъгава компилация от английски, нямаш проблем с него, но ако Божидар Маринов превежда цялото произведение от двата най-популярни и използвани английски превода, това вече е сериозен проблем, нали?

Това ясно показва, че твоята истинска мотивация не е стремеж към „абсолютни стандарти,“ а лична неприязън, злоба и завист. Много християнско!

Quote:Книгата на Наука и изкуство не съм я намирал в никакъв каталог, имат я близки мои приятели, друга моя приятелка я използва в образованието си, ма защо ли ги обяснявам тези неща.

Вярно, защо ли ги обясняваш на мен? Вземи ги обясни на християните, които дори не знаят, че има такъв превод и не могат да го намерят по книжарниците.

Quote:Виждам ,че аз съм проблем за твоята територийка тук . . .

Не си. Даже напротив, твоето присъствие ми е много полезно. Съзнателно се стремих да те провокирам да говориш точно каквото ти е по сърцето. Откакто започнахме тези спорове, посещаемостта на този сайт се е увеличила многократно, а и моята библиотека закачи нещо от това увеличение.

Quote:Считам ,че в дискусиите си изложихме принципните позиции и те не могат да бъдат обогатени, освен с тенденциозни нападки и опити да се уязвим.

Радвам се, че го осъзна. Сега може би трябва да се заемеш да свършиш работата по намиране на „квалифицирани“ преводачи и редактори от старофренски, старонемски и латински, които да започнат твоя 100% кристален превод, напълно според „абсолютните стандарти“ на преводачеството. Така поне веднъж в живота си ще си свършил нещо полезно и позитивно.

И да не забравиш да се договориш предварително за цената, че те са хиени, да знаеш!

Публикувано на 16 януари 2003 г. в 03:10:00 ч. от потребител 1Quote: Но и след 100 години все още ще се знае, че Божидар Маринов е започнал първия цялостен превод на трудовете на Калвин и Лутер на български
Ami moje i pametnik da ti dignat, no na pametnata plocha shte pishe „Toi beshe edin samohvalko“

Публикувано на 04 март 2004 г. в 10:31:00 ч. от потребител 1Не мога да разбера нещо-защо Еминей не се откаже от глупавите си спорове и остави хората да си вършат работата.Явно Божидар Маринов е прав за отношението му.

Пък между другото-тоя портал приютява достатъчно спораджии и деца.

Божидар би казал,че това е добре и може и да е прав-в известен смисъл това е неизбежно особено в България и портала не отразява нищо повече от нашата действителност.

Радвам се,че има хора които да се загрижени за състоянието на нещата и които правят нещо по въпроса-времето ще постави оценката си в-у труда на различните работници.Но неговия труд си струва !

Еминей-един съвет

От уважението си към теб бих те посъветвал да прекратиш да се заяждаш понеже това наистина ще навреди на самия теб и бъдещето ти.Да развиваш подигравателно отошение към хората не е пример на Христос.

Към Божидар

Уважавам това което правиш и заслужаваш благодарност(приживе)
Благодаря ти приятелю.
Явно си човек много по голям от мен-в мъдрост,знание и дела но критиката ти към незрели хора дали им помага за изграждането или ги прави яки в спорове?

Николай-Русе