Божията общност, според Написаното

Blog

ChurchBG
ян. 24 ^th, 2003

ФОРУМНяма коментари

Християнство > Божията общност, според Написаното

Публикувано на 24 януари 2003 г. в 18:07:00 ч. от потребител 161[ Това съобщение беше редактирано от: Observer on 2004-07-16 18:34 ]

Публикувано на 24 януари 2003 г. в 18:08:00 ч. от потребител 161[ Това съобщение беше редактирано от: Observer on 2004-07-16 18:34 ]

Публикувано на 25 януари 2003 г. в 18:03:00 ч. от потребител 8Добре си се потрудил. Но има проблем. Проблемът не е в правилността на твоите наблюдения. Проблемът е в тяхното приложение.

Всяка идея трябва да има практически приложения. Дори да говориш най-важните истини, те трябва да се въплътят в нещо.

В случая, тъй като става въпрос за църквата, трябва да ни покажеш институционална алтернатива. Сега, като сме прочели твоите наблюдения, трябва да ни кажеш до какъв извод трябва да достигнем. Какво е Църквата – не като древногръцка етимологично значение, а като тяло?

Трябва ти нещо, което всички да разберат. Нещо повече, да разберат как на неговата основа да действуват практично и да изграждат.

Ние не сме в бизнеса на безплътните идеи, не забравяй. „Словото стана плът.“ Сега ни покажи как твоето слово става плът.

Публикувано на 29 януари 2003 г. в 08:45:00 ч. от потребител 161[ Това съобщение беше редактирано от: Observer on 2004-07-16 18:34 ]

Публикувано на 30 януари 2003 г. в 22:10:00 ч. от потребител 60(това е отговора ми към Dunamis, от темата „Кокончев и царството“. Тъй като се обсъжда същността на църквата прехвърляме обсъждането в тази тема)

Dunamis,

Първо цитатът ти за главата е за институцията семейство, а не за църквата. Не ги смесвай нещата. Глава на всяко семейство е мъжа, на църквата глава е Христос, на Христос – Отец. Спор няма.

Главата е в единствено число за всяка институция (за семейството, за църквата и за Христос). Иначе ако следваме твоята логика, то при множественост на главите в църквата, излиза че и всяко семейство може да има повече от една глава, а също и, че Христос може да има повече от една глава… Абсурд

Казваш:
Quote:Това, което искам да ти кажа е, че веригата властта власт не е против Бога и неговото слово.
Сам Павел на места казва „имам власт над вас (църквата)“.

Що се отнася до църквата, веригата на власт е Отец -> Исус -> христов ученик. Павел никога не е писал, че има власт над вярващите, а че има власт да върши работата на посланик и Божи пратеник, сиреч апостол. Павел не беше глава на създадените от него църкви, а беше с правомощията и отговорността (или властта) да поставя основите им.

Quote: Ако говориш за взаимоотношения баща – син, трябва да отбележим, че тези взаимоотношения на прекъсват когато синът навърши пълнолетие ….. не можеш да поставиш рамка от типа на – „докато достигнат зрялост“

Не казвам, че взаимоотношенията баща-син прекъсват. А, че при зрелостта си християнина вече няма нужда да бъде назидаван от 5-кратните бащи (ако и да общува с тях и взема мъдрост понякога), а самия той става такъв. Или искаш да кажеш, че зрелия християнин никога не става самостоятелен след като узрее?

Quote:Както и да разсъждаваме, не можем да отречем факта, че ВСИЧКИ власти са поставени от Бога, и ако ние се бунтуваме срещу тях ние, се бунтуваме срещу Него.

По това спор няма. Спора е кой владее на теб, кой ти е глава.

Quote:По примера можеш още да поработиш. Голяма е каша и липсват ясни дифиниции. И също така гледаш едностранно. Защото на всяко ниво на власт структурата е една и съща.

Да… и ресторант не е най доброто определение за църква. Ние не ходим на църква като на ресторант и след това да нямаме нищо общо с нея. Лошото е че много хора гледат по този начин на църквата.

Примера, както казах е много ограничен. Не изкарвай дивиденти от ограничеността му. Но в никакъв случай не е каша, съвсем точно показва какво имам в предвид когато говоря за власт в църквата. Примера можеше да го опиша в поне 5 пъти повече думи, но не го правя именно за да се покаже главната идея.

Quote:По скоро можеш да я пределиш като семейство, кадето всеки член има своя принос…

Така е. Но семейството си е семейство, а християнското обществото е друго нещо. Има подобие (все един Създател имат), но не пълно.

Накрая, считам, че това което изповядваш Dunamis, се нарича папизъм (където основната идея, че всяка местна църква си има глава наместник на Бога за местното тяло, която глава си има друга глава и т.н. докато се стигне до главната щаб-квартира с главата на цялата организация, която от своя страна има за глава Христос). Ни повече, ни по-малко.

Публикувано на 30 януари 2003 г. в 22:21:00 ч. от потребител 161[ Това съобщение беше редактирано от: Observer on 2004-07-16 18:34 ]

Публикувано на 30 януари 2003 г. в 22:38:00 ч. от потребител 60Observer,

Правилно. Благодаря за корекцията (знаех си че нещо не съм казал точно)

Въпроса ми тогава е, че ако мъжа е глава на жена си, Исус на църквата (която пак е сравнена с негова невяста), на какви се правят тези които се поставят като глави в местните събрания, спрямо тези събрания?
Логично – на съпрузи на събранията и така правят събранията да прелюбодействат и оскърбяват техния истински жених…

Предполагам, че например Dunamis не мисли така и няма никакво намерение да оскърбява Исус, но все пак довеждам докрай подобен начин на мислене…

Публикувано на 02 февруари 2003 г. в 06:12:00 ч. от потребител 161[ Това съобщение беше редактирано от: Observer on 2004-07-16 18:34 ]

Публикувано на 02 февруари 2003 г. в 06:14:00 ч. от потребител 161[ Това съобщение беше редактирано от: Observer on 2004-07-16 18:34 ]

Публикувано на 07 февруари 2003 г. в 08:50:00 ч. от потребител 161[ Това съобщение беше редактирано от: Observer on 2004-07-16 18:34 ]

Публикувано на 07 февруари 2003 г. в 11:15:00 ч. от потребител 161[ Това съобщение беше редактирано от: Observer on 2004-07-16 18:36 ]

Публикувано на 09 февруари 2003 г. в 21:48:00 ч. от потребител 161[ Това съобщение беше редактирано от: Observer on 2004-07-16 18:36 ]

Публикувано на 21 февруари 2003 г. в 08:47:00 ч. от потребител 161[ Това съобщение беше редактирано от: Observer on 2004-07-16 18:36 ]

Публикувано на 22 февруари 2003 г. в 02:22:00 ч. от потребител 1 Здравей Наблюдателю,
Пишеш „жените нека мълчат в събранието,защото не им е позволено да говорят…защото е срамно за жена да говори в събранието“.
Да така пише в Словото,но нека те питам и ако знаеш – отговори ми.В нашите събрания има само трима мъже стари и двамата са глухи,а жените са към 40.Освен това нямам и мъж в къщи,когото да питам.Кажи ми какво да правя в този случай?
После – мисля че пак в Словото пише,че в Христа няма женски и мъжки пол.
Така ли е или бъркам?Ако бъркам,моля те обясни ми го.
Благодаря!

Публикувано на 24 февруари 2003 г. в 06:27:00 ч. от потребител 161[ Това съобщение беше редактирано от: Observer on 2004-07-16 18:36 ]

Публикувано на 25 февруари 2003 г. в 07:00:00 ч. от потребител 1 Наблюдателю здравей,
така и не разбрах от това,което писа,дали мога свободно да говоря в църквата.Не само,когато имам пророчество,а изобщо – дали мога да задавам въпроси,които ме вълнуват,дали мога да комуникирам свободно с останалите вярващи преди или след събранието,вместо докато влезе пастиря всички да мълчим и да се правим на молещи се до началото на службата.Защото отдавна ми е омръзнала тази фраза употребена неправилно – „жените да мълчат в Църквата“или говоренето ни да е „да“ или „не“.Ние не сме риби,Бог ни е дал говор и ние като мълчим по-святи ли ще станем?
За мен отдавна няма мъжки и женски пол между вярващите,т.е. не категоризирам хората според пола им.А при нас се получи така: доведоха нов проповедник на 70 год.,който апелираше към хората,ако имат въпроси да остават след службата за разговор.90% от „миряните“ му бяха жени.И той,човекът /веднъж овдовял,повторно женен и благополучно разведен/дошъл да си търси и избере булка.И я намери – взе си една разведена шофьорка и смяташе да продължава да стои на амвона.Как ти звучи,Наблюдателю?Това става в църква, където се проповядва,че жената трябва да МЪЛЧИ в църква,защото е жена и като такава е „по-долна“ от кой да е мъж…
А колкото до това,че жената е от мъжа, това е само началото,сега не съм чула мъж да е раждал.И мисля,че точно така продължава и съответния цитат от Словото. А и при идването на Исус мъжът няма никакво участие,както още в Битие Бог определи „семето на жената“ да смачка сатана. Къде е мъжът тук?
Какво ще кажеш,Наблюдателю,на някой невярващ,ако ти зададе най-простия въпрос:“Защо църквите са пълни с жени?Къде са мъжете?“ Един проповедник казва, че болшинството мъже в днешното поколение са останали тийнейджъри,които не са дорасли да носят отговорност и аз съм съгласна с него.Ще се види в близко време как Бог може да работи със „слабия пол“,когато той каже „аз съм силен“.
Така става,когато някой бива ограничаван дълго време – Бог не търпи робство в семейството Си.
Вие,Наблюдателю,проповедник ли сте?Ако да,какво ще кажете за общението между вярващите?Къде е то – в ръкуването след събранията ли,в това че си казваме“Слава на Бога“,без дори да знаем защо го правим?Понеже с ръкостискане и дежурни фрази Бог не се прославя между нас,нали?
Иначе в нашата църква е жените мълчат.И понеже са огромното мнозинство,при нас е тихо.Много тихо!Като в гробищата.

Публикувано на 25 февруари 2003 г. в 07:16:00 ч. от потребител 60Здравей анонимна,

Разбирам на какво се ядосваш – на това че несправедливо са ти запушвали устата да не говориш като са ти казвали – „ти си жена“.
Но, време е да си помислиш, кое на практика има по-голям авторитет пред тебе – мнението на един духовен слепец или ясно написаното Божие Слово.
Имаш Писанието, имаш и Духа, предполагам. Какво повече ти е необходимо?

Знаеш приказката – не е луд този който изяжда меда, а този който му го дава…

Поздрави

Публикувано на 26 февруари 2003 г. в 02:41:00 ч. от потребител 7Здравей Анинимен,

Напълно те разбирам.
Наистина е лошо, когато едно църковно събрание или Богослужение заприлича на „гробище“… Все пак ние трябва да сме пълни с Божия живот и благословения, а не да имаме унил дух и да бъдем обезсърчени.
По въпроса, дали на жените е позволено да говорят в църквата, мога да кажа поне следните 3 неща:
1. Исус даваше на жените да говорят в Негово присъствие, тоест в присъствието на Бог. Дори ги насърчаваше да го правят – той потърси жената с кръвотечението, за да разговаря с нея и тя да сподели своето свидетелство.
2. Нормално беше на някои жени да бъде забранено да говорят, за да няма излишни културни и религиозни конфликти с евреите. По това време мъжете са били в една част от синагогата, където са четяли и разсъждавали върху Писанията, а жените са били наблизо до тях и само са наблюдавали всичко отстрани. Издаването на звуци или разговорите на жените по домакински теми са можели да пречат на служенето чрез Писанията.
3. Трябва да се отбележи, че правилото за мълчанието на жените, не се е отнасяло до жени, които не смущават безмислено събранието и служат на хората. Такъв е случая, когато Павел в своите послания понякога поздравява жените-служители като споменава директно техни имена. Невъзможно е да бъдеш поствен за водач на хора и да не ги съветваш, поучаваш или изобличаваш, когато това е за тяхно добро – включително и в събранията.

Засега толкова. Ако Ви трябват още доказателства, за това, че жените могат да говорят в Църквата, пишете – лесно ще ги намерим.

Близки до този въпрос са темите за забрадките, облеклото и т.н. Всички те са в групата „зависими от културата“.
Например, трудно ще накарате ескимос да кръсти малкото си дете директно във ледената вода на океана или реката. Ако всичко трабва да се направи според описаното в Новия завет без никакви отклонения – ескимоса няма да има право да използва искуствен съд с по топла вода. В Библията са описани само кръщения във река. Тогава не са имали друга възможност.
По подобен начин се разсъждава и за другите въпроси зависими от културата.

Публикувано на 26 февруари 2003 г. в 06:55:00 ч. от потребител 1 Иво,здравей,
знаех че ще се обадиш,защото знам колко ти е дотегнало и на тебе от цялата каша наречена църква,макар да се владееш и да се стараеш да не нарушиш добрия тон.
Аз съм Авигея.

Тинчев,
дотегна ми да гледам как ограничават жените,как ги поставят в положение на неравноправни с мъжете и как търсят думички в Словото,с които да оправдаят всичко това.Цитати от рода на „Жена в мъжки дрехи е мерзост пред Бог“,използвани да ни принудят да не носим панталони,защото с това обиждаме Господ!?! Ако обличането с дълги рокли с дълги ръкави,забрадките и дългите коси правят жените по-святи,то тогава спасението е много лесна работа – купуваш си необходимите дрехи,обличаш ги и си готов християнин.Фасадата сама по себе си не играе никаква роля пред Бог,но нас така ни учеха и още се опитват да ни водят по този път.
Много хора,които тепърва са призовани от Бог и които не са утвърдени още в Словото, погиват като следват техния път.
Всичко това го пиша с яд,защото много възможности съм пропускала в своя живот, заради лъжеученията на някои „пастори“.Разяснил си на православни Библията – „Не ставайте мнозина учители!“,не си съгласен да правиш компромиси със Словото – „Нямаш любов!“,имаш твърда позиция срещу лицемерието – „Не съдете!“…
За това предпочитам да говоря на комунисти,на алкохолици,гейове или проститутки,отколкото да ходя в събранията на „светиите“.Може да ви се вижда грозно,но такава е истината. Омръзна ми да слушам за „младежки“ песни и „пляскане“,за забрадки,за „прясни“ и „непрясни“ помазания,за духове на Езавел,питон и Дионисий и ред други глупости,когато я няма вярата в спасението,в силата на Святия Дух,в истините от Словото.Да не говорим,че ако им кажа,че Святият Дух е Личност,може да ме изгонят от събранията им.
И не само това,а най ме боли,когато се представя пред света един измислен бог,който не е Бога на Библията и този бог не може да ги привлече,нито да ги освободи,защото такъв бог не съществува.А иначе канят:“Елате да видите църквата ни!“,като че църквата може да спасява и ако някой все пак дойде не успява дълго време да се ориентира в изпълненията им.
Е,наприказвах се – чао, мили!

Публикувано на 26 февруари 2003 г. в 08:24:00 ч. от потребител 161[ Това съобщение беше редактирано от: Observer on 2004-07-16 18:36 ]

Публикувано на 26 февруари 2003 г. в 08:25:00 ч. от потребител 161[ Това съобщение беше редактирано от: Observer on 2004-07-16 18:37 ]

Публикувано на 28 февруари 2003 г. в 03:18:00 ч. от потребител 1 Zdraveite.I az iskam da spodelq neshto otnosno myjete i jenite. Predi vreme 4etoh v edin u4ebnik 4ast ot konstituciqta na Turcia)))).I tam samo4e pisheshe mnogo interesno za razlikata mejdu myjyt i jenata.ZNa4i v obqsnenieto na jena imashe fizi4eski belezi otli4avashti q ot muja, nali 4e moje da za4ene ,da nosi plod i da go rodi i drugoto deto mi napravi vpe4atlenie pisheshe–jenata e ravna na muja kato dusha, no razli4na kato zadyljeniq. Taka i v Boga myja e myj kato e na mqstoto sitaka i jenata. Kato dushi pred Boga myja i jenata sa ravni kato dushi (kakto e kazal i Pavel 4e nqma myjki i jenski pol v duha i t.n.), no ne i kato zadyljeniq.Vsyshnost imat razli4ni takiva.Myja rajda li?Jenata e mnogo po 4uvstvitelna i t.n.Kakto i sys slujeniqta bratqta sa ravni kato dushi pred Boga ,no na edin sa povereni hvalenieto, na drug 10 4oveka, na drug 50 i t.n.
Vyprosa tuka ne e da stavame feministi kato ezi4nicite, a da se namerim na mqstoto si))
Do skoro

Публикувано на 28 февруари 2003 г. в 05:40:00 ч. от потребител 195 Здравейте!
Това е моето първо участие. Открих сайта преди три дни и това е първата дискусия, която реших да прочета. Виждам, че темата доста се отклонява, затова ми се иска първо да кажа мнението си относно мъжете и жените, а после да се върна към въпроса за божията общност.

Към Анонимен:
Разбирам напълно как се чувстваш. Самата аз много пъти съм изпитвала унижаващото отношение към жените върху себе си. И сърцето ми се е изпълвало с гняв към тази несправедливост. Много пъти съм питала: „Защо?“ и не съм разбирала думите на Бога: „Жени, покорявайте се на мъжете си като длъжност в Господа“. Не може Бог да е сгрешил и да постъпва несправедливо.
След дълги лутания осъзнах, че всъщност всяка жена вътре дълбоко в себе си има нужда точно от това – да се покорява на съпруга си (не на всички мъже). Да се покорява, така както Исус се покоряваше във всичко на Своя Баща. Жената има нужда да чувства огромната любов на мъжа си върху себе си и да му се довери, за това, че е способен да взема правилни решения за доброто на семейството. Така както Исус се доверяваше на Бог и Бог го обгръщаше с любовта си. Въобще отношенията между мъжа и жената трябва да бъдат аналог на отношенията между Исус и Бог Отец.
Само, че проблема идва от другаде. И той е в това, че повечето мъже не уважават жените и женската същност, дори се стига дотам че напълно я отричат.
Аз съм против еманципацията. Това е още едно изобретение, което цели да унижи още повече жените. Тя кара жените да се стремят да станат като мъжете, да искат техните ценности, занимания и интереси и д а отричат женската си същност, която уверявам ви не е за подценявате. Чували ли сте да казват: „Жените да се занимават с техните си плетки“? Значи плетенето е нещо нищожно, а ходенето за риба, игрането на футбол или „човъркането“ по колата са все „велики неща“?
Макар че осъзнавам тези неща, не мога да се оттърва от предрасъдъците и да не гледам на женските дейности като на нещо недостойно. Защото целият свят около мен говори точно това. Именно това е причината да се чувстваме онеправдани.
Такъв е Божият замисъл за отношенията между мъжете и жените. Той най точно отразява женската същност и най-добре се грижи за нуждите на жената, но ние живеем в несъвършен свят и това надали ще стане реалност.
Темата е доста обширна, но ще спра дотук, за да се върна към първоначалната тема.

Публикувано на 28 февруари 2003 г. в 13:11:00 ч. от потребител 125 Здравейте,

Т.к. темата тук е „Божията общност според написаното“ и т.к. като че ли приключихме с въпроса за мястото на жените в Божията общност и т.к. останаха още отворени въпроси относно отношенията жени<->мъже, отворих нова тема:

С какво жената е подчинена на мъжа?

Моля ви, нека продължим дискусията там и да оставим тази тема на целите и.

Бог да ви благослови,
Велин

Публикувано на 02 март 2003 г. в 21:59:00 ч. от потребител 195Към Observer:

Обстойно прочетох всичко написано по темата дотук. Дори някои материяли прочетох повторно, за да мога да вникна докрай. Живо ме вълнува въпроса за Божия народ и къде е той днес. По пътя си дотук съм срещнала много заблуди, затова изпитвам всяко едно учение, макар да съм уверена, че човек със своята човешка мъдрост не може да излезе от кашата на заблудите. Затова се моля Бог да ми разкрие пътя.
Съгласна съм по въпроса, че нещо не е наред в състоянието на християнството. Питам се защо съществуват толкова много вярвания, които взаимно се отричат. Защо вярващите са разделени и водят война помежду си. Това се вижда особено ясно в този сайт и прави неприятно впечатление. Това не е от Бога. Всеки е член на някаква деноминация, заявява, че тази е истинската църква и тръгва на война срещу всички останали. Това не е Христовият Дух, който откривам в Библията. Дори съм се чудила как, по времето на Йоан Кръстител, хората се кръщаваха без да стават членове на някаква църква, тогава дори още не е имало такава.

Благодаря за обширната информация по въпроса, защото тя дава нова насока в мислите ми, но се питам:

Съществува ли такова общество каквото описваш? И къде е то? Може ли въобще да съществува? Не е ли прекалено идеализирано? Нека не забравяме, че човек е грешно същество и е способен да опорочи всичко. Това виждаме в цялата човешка история. Още отначалото Бог се опитваше да установи свое общество от верни Нему хора, но нищо не се получаваше. Не виждаме ли това след Адам, Ной, Авраам, Мойсей? Също в Християнската общност по времето на апостолите е имало грешки и проблеми. А по-нататък в историята виждаме как тя се разцепва на стотици други.

Кой решава службата на служителите и кой ги поставя да бъдат такива? Не ми изглежда правилно всеки сам да се определя за някоя служба.

Как се издържат хората, които са заети изцяло с разнасянето на благата вест или няма такива?

Как човек може да изпълни заповедта да се кръсти? Кой ще го кръсти?

Основният проблим е: Как се определят истинските доктрини, които това общество трябва да има? И откъде можем да бъдем сигурни, че те действително са истина?

Това общество действително ли има всички дарби, които Бог е обещал на верните Му?

Какво значи „глава“ и действително ли пасторите на разлижните деноминации се обявяват за такива? Тези, които аз познавам гледат на себе си като на служители (слуги) – точно според примера на Исус.

Според мен проблема на съвременото християнство не е толкова в организацията (устройството), а в загубата на любовта, Божия Дух и истината по основните доктрини.

Публикувано на 04 март 2003 г. в 03:28:00 ч. от потребител 161[ Това съобщение беше редактирано от: Observer on 2004-07-16 18:37 ]

Публикувано на 05 март 2003 г. в 00:30:00 ч. от потребител 195Значи, трябва да разбирам, че такова общество не съществува в момента. За да има такова общество, то трябва да бъде директно водено от Бога както при Мойсей и апостолите. Откъде Павел взе учението? Бог му го откри чрез видения в директен контакт. Той можеше да отиде при апостолите, но Бог му го откри лично. Само тогава мога да бъда сигурна, че няма заблуда. Заблуди се появиха още по времето на апостолите, а какво остава сега – 2000 години по-късно. Иначе защо Бог прати Святия Дух, ако не за да помага на вярващите да останат в истината.

Всъщност излиза, че устройството на обществото е много просто. Първо имаме старейшини – хора, които вече са усвоили учението и учат другите. Второ имаме ученици – хора, които са повярвали отскоро и все още се учат. И само това. Съгласна съм, че това е добре, но кой ще изпълнява функцията да се вземат решения и да се организира обществото, защото иначе би станало пълна анархия.

На въпроса ми: „Как се определят истинските доктрини?“ ти оговаряш: „Истинските учения са тези, които са в плъно съгласие с Божиите думи.“ Има неща, които явно се вижда, че са фалшиви учения, но има и много фини заблуди, които е трудно да схванеш. Аз лично знам няколко такива въпроса, които изследвам в момента и не мога да кажа, че знам отговорите.
Quote: А от къде може да сме сигурни, че не се заблуждаваме:
1Йн2:26 Пиша ви това поради тия, които желаят да ви заблудят; а колкото за вас, благоуханното масло, което приехте от Него, остава във вас, и нямате нужда да ви учи някой; затова, както Неговото благоуханно масло ви учи за всичко, и е истинско, а не лъжливо, останете в Него, както ви е научило да правите.

Не биха ли могли всички деноминации да цитират този текст в подкрепа на това, че не се заблуждават?
Quote: Божият свят дух (сравнен тук с благоуханно масло), който живее в нас, е нашият гарант за истината, Той ни упътва към всяка истина и няма да ни остави в заблуда, освен ако не започнем съзнателно да се противим на истината, понеже Бог не насилва хората за добро – предлага спасението си на всички(Йн1:, но само тези, които приемат господаря Исус (Йн1:12), който Бог им е предложил, само те ще се спасят.
Кое е белег, че човек има Святия Дух? Ако това са дарбите на Духа, то вие имате ли ги? Имате ли директна връзка с Бог? Само тогава можем да бъдем сигурни, че нямаме нужда да ни учи някой, защото имаме светлината, разкрита от Святия Дух.

Между другото – на мен ми е по удобно да използвам понятията: „апостол“, „дарби“, „Библия“ и „църква“. Уверявам те, че разбирането ми за тях по нищо не се различава от твоето. Винаги съм знаела, че апостолът е Божи пратеник. Когато става дума за дарби в Библията винаги разбирам, че това са неща които Бог дава на човека без той да ги заслужава. Библията е Божието слово дадено на човеците. За мен няма значение откъде идва тази дума, а какво влагам в нея. Винаги съм смятала, че църквата е общество от вярващи в Исус хора. Разбира се думата има и други значения, но от контекста спокойно може да се разбере какъв е смисълът. Не смятам, че църквата е определена деноминация. В Библията ясно се вижда, че такава няма.

Публикувано на 05 март 2003 г. в 02:37:00 ч. от потребител 60Lora, правилно забелязваш:

Quote:Има неща, които явно се вижда, че са фалшиви учения, но има и много фини заблуди, които е трудно да схванеш.

Но това е много относително твърдение. Някои неща, които за теб са явни заблуди, друг ги счита за истини. А също и фините заблуди, за някои пък са много явни.

Има един съвършено прост и лесно приложим критерий за определяне истинността на коя да е доктрина или учение – сезона на плодовете. Когато не ти е възможно да разбереш едно нещо истина ли е или заблуда, Словото ни съветва да почакаме да видим плодовете му и тогава да отсъдим за себе си.

Всяка идея и учение имат последствия, когато се приложи на практика. Трябва да следваме само тази идея или учение, които имат за последствие (плод) истинска прослава на Божието име и на нищо друго.

Ние сме създадени да изявяваме Божията слава – ни повече ни по-малко.

Публикувано на 05 март 2003 г. в 03:08:00 ч. от потребител 195Към IvoBG:

Аз обичам, когато има някакво твърдение да го проверявам как то действа на практика.
Как да приложим критерия, за определяне на истината като гледаме на плодовете, във форума за десятъка? Този въпрос не е от сега и по него има сериозно разделение. Но къде е истината? Кои плодове да гледаме?
Съгласна съм, че плодовете са критерий за определяне на истината, но не е толкова просто и лесно. Това не може да е единствения критерий.

Публикувано на 05 март 2003 г. в 04:48:00 ч. от потребител 60Quote:Как да приложим критерия, за определяне на истината като гледаме на плодовете, във форума за десятъка? Този въпрос не е от сега и по него има сериозно разделение. Но къде е истината? Кои плодове да гледаме?

Наистина е трудно да забележим веднага резултатите в живота на тези които дават под 10% от приходите си и тези които дават 10% и повече. Просто е необходимо повече време за това дърво да даде плод. Но пък като дойде плода, той вече е траен и добър. Наблюдавай сетнината на щедрите и сетнината на скръндзите, и ще разбереш кое е право пред Бога…

За мен въпроса за 10% е като въпроса за единия ден почивка на всеки седем – с времето се разбира, че е необходим и достатъчен.

Поздрави

Публикувано на 05 март 2003 г. в 04:58:00 ч. от потребител 60О, забравих това:
Quote:Това не може да е единствения критерий.

Разбира се. Първия и основен критерий е Божието Слово. Писах горното, в случай че има разминаване в разбирането на това слово или просто някаква неяснота относно тълкуването му.

Публикувано на 05 март 2003 г. в 07:01:00 ч. от потребител 161[ Това съобщение беше редактирано от: Observer on 2004-07-16 18:38 ]