Калвин срещу божествената недосегаемост на лидерите
Християнство > Калвин срещу божествената недосегаемост на лидерите
Публикувано на 30 януари 2003 г. в 22:42:00 ч. от потребител 8В един от форумите тук един от моите опоненти, Estir, която изглежда е член на култа към Бакалов, каза следното:
Quote:Точно,защото съм запозната и знам какви са били последиците от него си губя времето да ти отговарям.Знам добре калвинистичното разбиране за спасението,наясно съм и с доктрината за Предопределеноста,знам и как е ставало управлението в Женева(за което явно бленуваш) и как е завършило.Чела съм и за негови последователи, които са оставили призива си и са си сформирали свои си религиозни течения, като в последствие техните последователи дори са ги обожествили.
И така, досега Estir показа, че не е способна да напише нищо позитивно и смислено. Освен това показа колко много вярва в католическата доктрина за божествената недосегаемост на Папа Бакалов.
Сега е решила да покаже колко невежи са поклонниците на Бакалов по отношение на християнската история. Разбира се, тя нищо не е чела, само е чула оттук-оттам по нещо. Но тъй като нейното невежество е повод да започна една тема, която особено много ми харесва, ще се възползвам от това.
И така, Estir разбира, че е изпаднала в тежко положение, като защитава недосегаемостта на Бакалов срещу критики. За да може да се измъкне от това положение, тя използва моите думи, че съм калвинист, и хвърля същото обвинение срещу Калвин и калвинизма. С една дума, трябва да излезе, че това, в което обвинявам техния култ, всъщност Калвин бил виновен за това, видиш ли.
Разбира се, в някой форум с по-интелигентни хора това би предизвикало взрив от смях. Всеки който има поне някакво познание за историята, бил той езичник или вярващ, знае, че ако има учение в историята, което да отрича божествеността на земните ръководители и институции, това е учението на Калвин. Но тук Estir е защитена от такива подигравки, защото повечето християни са така жалко посредствени и невежи относно историята, че биха повярвали на всякаква лудост, дори на тази, че калвинизмът бил създал някакви божествени лидери.
Не за първи път се срещам с такава щуротия. В друг форум – Домашната църква – също имаше такова твърдение. Там периода на „Калвиновото управление в Женева“ (каквото всъщност никога е нямало) беше определен като „религиозна тирания“; а също, като се говореше за съда и екзекуцията на Серветус, Калвин беше наречен „теолог-екзекутор.“
Аз съм отговорил на това твърдение в следната статия:
„Екзекуцията на Серветус и строителите на мега-църкви“
И така, историческите факти показват точно обратното – там, където учението на Калвин е прието от Църквата, не само не се създават божествени лидери или култове, но и цялата обществена организация и управлението изоставят абсолютизма и възприемат федералния републикански принцип на управление – „One nation – many authorities – under God.“
Трябва ли да ви давам примери? Швейцария, Холандия и САЩ достатъчни ли са, или за злобарите ще трябва да давам и още примери? Относно църковното управление трябва ли да посочвам каква е неизменно църковната структура на калвинистките църкви – презвитерианска, без тиранични божествени лидери, без недосегаемост, без „миряни и свещеническа класа“?
Няма да изпадам в повече подробности. Ще чакам Estir най-после да каже нещо сериозно. Например, да ни даде примери за тези „калвинистки култове с божествени лидери,“ за които така уверено говори. (Например, може би говори за Спърджън? Той е най-известният калвинист през 19 век.)
Това за пореден път показва в какво жалко положение е поставил своите последователи „апостол“ Бакалов – толкова невежи, че се излагат като кифладжии.[ Това съобщение беше редактирано от: tinchev on 2003-02-02 17:02 ]
Публикувано на 01 февруари 2003 г. в 17:02:00 ч. от потребител 141Ако Естир защити убедително своята теза, ще й препоръчам да кандидатства за докторат по история, ще ми прилича на онзи професор в историческата катедра в СУ, който защитил темата: „Антифашистки идеи в История славянобългарска на Паисий Хилендарски“. Може и да и предложат професорско място, кой знай?
Твърдения като нейното наистина ме убеждават, че трябва да се чете и да се превежда, че историческото ни наследство някой усърдно го пояжда, докато не ни остави като просяци на улицата.
Кога най-сетне евангелските християни ще се научат първо да прочетат какво е казал някой и после да го критикуват? И откъде е това отрицателно отношение към Калвин?
ChurchBG.com - Български Християнски Портал