Колко трябва да работим? [Япония]

Blog

ChurchBG
фев. 21 ^st, 2003

ФОРУМНяма коментари

2Бизнес > Колко трябва да работим?

Публикувано на 02 февруари 2003 г. в 17:41:00 ч. от потребител 125 Здравейте,

За да не остава време участниците пак да се „хванат за гушите“ ще си позволя да поддържам по няколко отворени теми във форума, по които да може да се води конструктивен диалог.

И така, въпросът е следният: Колко трябва да работим? Колко часа на ден, колко дни в седмицата, колко седмици в годината и колко години в живота си? Можете да разглеждате четирите по отделно.

Спомням си като бях малък (преди около 3 години, когато си намерих добре платена работа, която не ме обвързваше по почти никакъв начин и можех да си взимам ваканции по 3 месеца в годината) как имах една мечта – мечтата ми беше като порасна да работя по 4 часа на ден, 2 дни в седмицата, 8 месеца в годината и до не много дълбоки старини. Мечтаех си трудът ми да е толкова производителен (от лична финансова гледна точка), че да мога да си мързелувам почти постоянно. Е, разбира се под мързелувам се разбира да си чета Библията, да споря по форуми с разни хора, да карам ски и да катеря планините (не да седя пред телевизора и да тлъстея например).

Сега нещата са по-различни, т.к. осъзнах две неща:
1) Парите никога не стигат.
2) Не мога да си позволя през половината си земен живот да си гледам кефа, когато моят Отец ми е оставил работа за вършене на земята. Просто е грях спрямо него. Както в онази притча с петте, двете и едната мнаси (или таланти).

Сега обаче изведнъж се замислям, че може би трябва да отида в другата крайност? Ако това да почиваш 4 месеца в годината е грях (май му викат леност), то защо и 4 дена в годината да не е?! Чувал съм, че в Япония е масова практика хората да не си взимат почивки (ваканции). Може би Господ иска от нас да почиваме минимално, сиреч да почиваме само дотолкова, доколкото ни е необходимо за да сме максимално производителни?! Нека само отбележа, че под „работа“ не се има предвид само бачкане за пари, а и изцяло Християнско-църковни дейности като Евангелизация, писане в този форум, четене на Библията, общуване с братя и сестри и т.н. и т.н…

Всъщност нека разделя въпросът на две:

1) Какво трябва да е отношението бачкане<->Християнско-църковна дейност? Тук съм чувал две крайности – някои хора твърдят, че човек трябва да работи само колкото да се изхранва, а останалите време, ресурси и енергия да насочва към евангелизация и т.н. Други хора пък са на мнение, че те трябва само да работят и с десятъците/даренията си да подкрепят тези, които се занимават с евангелизация и т.н. изхождайки от идеята за разделението на труда. Вие какво мислите? Не става дума за тези които Бог е призвал да евангелизират или да бъдат пастори, апостоли и т.н… става въпрос за „обикновенните“ хора като мен.

2) Какво трябва да е отношението „работа“<->почивка (където под „работа“ се разбира събирателното на горните две неща)?

Много ще се радвам да се чуят повече мнения. Един вид – окуражавам ви да кажете какво мислите – благословено е, дори и да не сте прави или да нямате изградено стабилно мнение по въпроса.

Бог да е с вас и благодаря,
Велин

Публикувано на 05 февруари 2003 г. в 08:04:00 ч. от потребител 125 Т.к. никой не се е засилил да пише по темата ще преформулирам основния въпрос:

Грях ли е да почивам повече от необходимото?

(По желание: Ако да, как дефинираме необходимо?)

Велин

Публикувано на 06 февруари 2003 г. в 01:25:00 ч. от потребител 182Мда… за крайностите…

Всъщност истинския въпрос е:
Какво е „духовно“ и какво „плътско“

Погрешния отговор е че това което директно и видно е за Бога е духовно, като например: четене на Библията, ходене на Църква, благовестие и т.н. Да обаче ако сме искрени ще признаем че дори тези наистина съвсем явно посветени неща могат да са плътски – можеш и 10 часа да четеш словото, но то и Дявола знае Словото – „чете както Дявола Евангелието“, можеш да ходиш редовно на Църква, но ако търсиш своето си няма да те ползва. Можеш и да проглушиш ушите на хората от благовестие, но това да го правиш не подбуден от Божия Дух, ами от амбиции да се докажеш или да доведеш някакво твое изкривено „Божие Царство“ което не е дохождало на Бога на ум дори.

Истинския отговор е много прост:

Духовно е това което става подбудено от Божия Дух и чрез Неговата сила.
Плътско е всяко нещо което не е подбудено от Духа Божий, независимо колко праведно и свято изглежда..

И така, в светлината на това разбиране,

Ходенето на работа може да е духовно дело, когато търсиш и в работата си да изпълняваш Христовите закони: „Не работете за пред човеци като човекоугодници“. Аз мога да кажа че съм се научил на много ценни неща в моята работа… и то неща които са ценни за самия ми характер и сърце – например, как да преодоляваш трудностите с вяра, как да имаш търпение в изработването на нещо, как да претърпяваш… и още много много много други. Въпроса е с Духа ли вървиш в този свят, или се изпълваш с Божия Дух само като си в Църквата в безопасност

Иначе, на твоите мисли:

„1) Парите никога не стигат. “ Не е така. Аз търся всичко което правя да е пред Бога и за Него. Включително и работата ми. Разбира се, научил съм се да се грижа основно за Божиите неща… и да имам неговите мисли. Най-благодатното нещо е че когато ти мислиш как да обогатиш Царството на Отца ти ( да послужиш на светиите, да дадеш надежда, да уловиш някоя душа за Господа), то тогава Господ мисли как да подреди благодатно живота ти. Аз не посвещавам много време на работата си и не я гледам като на нещо което може да бъде основното ми свидетелство за Бога, понеже светиите преди нас също не са били кариеристи – един вид с грандиозни успехи в работата да докажат колко са Божии. Но нека не забравяме и примера на Йосиф, на Данийл.. Божии хора, които именно чрез верността си в служенето си дори на езически владетели прославяха Божието име. Обаче едно е основното – че те никога не поставиха тази си служба над верността към Бога. Знаеш че и двамата страдаха заради това че се покланяха на Господа независимо от това какво ще им струва, а и не само те – примерите са много

Та за парите – на мен лично ми стигат, и не само това – благодаря на Господа че мога да помагам и на тези които са в нужда. (Тука истинския въпрос който трябва да си зададеш е дали взимам много пари, или се задоволявам с малко… а защо не и двете ? хехе ). Но това е така защото не съм търсил своето си обогатяване и просперитет, ами просто гледам да дам добър плод и в работата си, а Бог го умножава. И не съм се страхувал да воювам с „големите хора от обещаната земя дето сме като скакалци пред тях“. Едно е важно обаче (и дано Бог всякога да ни пази в това убеждение) – ако си истински християнин ще знаеш че нямаш „свое“. И че точно затова Бог ще ни държи сметка как сме употребили _неговите_ таланти в нас и _неговите_ ресурси. Както се казва: „какво се хвалиш като че да има нещо което не си получил“. А защо нямаш свое – защото като си се кръстил си казал: „Господи, стария човек умря в мене, сега имам само живота посветен на Тебе“.

„2) Не мога да си позволя през половината си земен живот да си гледам кефа, когато моят Отец ми е оставил работа за вършене на земята. Просто е грях спрямо него. Както в онази притча с петте, двете и едната мнаси (или таланти). „. Така е – това да си гледащ кефа е принципно грешно. Имаше една мисъл: „Най-разпространената религия на нашето време се нарича „хедонизъм“ – или, търсенето на собственото удоволствие“. Разбира се не искам да кажа че трябва да бъдем някакви сухари дето само говорят „Бог Бог…“ а в сърцата им е пусто, защото да изпитваш удоволствие е грях. Искам да кажа само че е благодатно да живееме „страстите Христови“ – това значи да се доведем сърцата си до това да се радваме на нещата на които Господ се радва и да скърбим по нещата по които Господ скърби. Тогава и радостта е истинска и пълна, и скръбта е плодоносна и тогава наистина човешкото ти естество живее пълноценно. А нашия Господ е много близо до всичко което преживяваме – нали и той стана човек

А за църковната дейност – аз специално съм изпадал в крайността да върша много неща за Бога… толкова много че в един момент да нямам време просто да застана пред Него и да си почина… да чуя тихия Му глас. Истината е че ние преди всичко трябва да сме вдъхновявани от Духа и водени в мярката на нещата. За служителя – баланс между благодатта която идва към тебе за другите и тази която е лично към сърцето ти. Защото чрез това което минава през сърцето ти е не по-малко важен източник на мъдрост… и ако нямаш време да разтълкуваш словото което идва лично към тебе като преживавания и събития, тогава в един момент може да се окажеш като тези към които говори нашия Апостол на езичниците – Павел: „Ако учиш другите на нещо, ти изпълняваш ли го..“ Нали сам Господ отделяше редовно време да се моли насаме. Ако Той постъпваше така (Който беше съвършен), то за нас какво остава А може би и точно затова беше съвършен (шегувам се разбира се) ))

Razor

„Cadosh, cadosh Elohim“

Публикувано на 06 февруари 2003 г. в 10:41:00 ч. от потребител 125 Здрасти,

Това което си написал е хубаво, но се опасявам че не дава ясен отговор на по-важния ми въпрос – грях ли е ако почивам три месеца в годината? Грях ли е ако почивам три седмици в годината? Грях ли е ако почивам три дни в годината?

Подозирам, че ще получа отговор от сорта на „Святия Дух води всеки по отделно“, но нали знаеш какво става когато хората се оставят на „Святия Дух“, вместо да си четат Библиите? Става това, че ги води мързелът им.

Например – смяташ ли, че Библията ни инструктира да работим шест дни всяка седмица? Другите какво мислите по въпроса? Абе защо така като пусна някой въпрос и винаги има едно продължително мълчание? Глупави въпроси ли задавам, трудни ли, неуместни ли… не разбирам.

Бог да ви благослови,
Велин

Публикувано на 07 февруари 2003 г. в 03:21:00 ч. от потребител 154Veline,

Ne sa ti mnogo trudni vyprosite. No ili ne sa neshto, koeto vylnuva povecheto posetiteli tuk ili sa neshto, koeto gi e nakaralo da se zamisliat (dai Boje!).

Az sym syglasen sys spomenatia ot teb princip- 6 dena rabota, edin den aktivna pochivka. Razbira se, vseki den e ot i za Gospoda. Vseki den triabva da imame opolzotvoreno vremeto za lichno obchtenie s Boga, no v edin ot dnite na sedmicata- tova triabva da e glavnoto zanimanie.

Naistina, obache, po tvoia vypros ramkite (goreposochenia princip) sa dosta shiroki i zatova ima dosta miasto za lichno prilagane v konkretnia period ot konkretnia chovechki jivot. Kakvo imam predvid- naprimer, tvoeto vreme za pochivka i vida i zavisiat ot tvoeto prizvanie/rabota/cennosti i ot tvoite ogranichenia. Chovekyt, koito iskreno virva v Hristos znae, che triabva da „izkupuva blagovremieto“. Tochno maksimalnoto izpolzvane na vremeto ne za lichno udovolstvie, a za lichnostno i obshtestveno izgrajdane otlichava t.nar. razvit sviat, ot ostanalia. Za syjalenie, moje da se vidiat hristiani, koito prahosvat vremeto, koeto im e dadeno kato pyrvostepenen resurs.

Shte spodelia s vas edin vyzgled za neobhodimata pochivka. Tova e pochivka za vyzstanoviavane na tialoto. Kolkoto i stranno da zvuchi, mnogo hora prosto ne pochivat dostatychno.V US napr. se sreshtah s dosta hora, koito biaha gotovi da platiat na firmata, za k/o raboteh mezhdu 50 i 120 USD za chas „de-stress“ konsultacia. Edin ot tiah beshe 29 god mladezh- kompiutyren specialist, k/o imashe visoko kryvno naliagane, visoki stoinosti na holestirola i dr. zaboliavania-tipichni za horata sled 55 god.! Osnovna prichina- nedostatychna ili nepodhodiashta pochivka.

Edin ot vazhnite resursi, koito imame sa sobstvenite ni tela-zatova triabva da pochivame dostatychno i po nachin, koito da osiguriava dylgotrainoto im zdrave i rabotosposobnost- pone edin den sedmichno (za k/o imame konkretna zapoved), i pone niakolko chasa v denonoshtieto (za k/o imame zhelanieto za syn, naprimer).

Публикувано на 08 февруари 2003 г. в 09:10:00 ч. от потребител 125 Аз пак ще си позволя да преформулирам въпроса си:

Почивката не е грях. А ваканцията грях ли е?

Пример: починал съм си, не се чувствам уморен, посъбрал съм малко парички и решавам да ида да видя света… ама света нали е голям и го разглеждам цели 3 месеца например. Това неправилно ли е? Имам предвид, вместо да работя за господа (било то на работното си място или по друг начин) аз си правя земни удоволствия.

Благодаря.

Велин

Публикувано на 12 февруари 2003 г. в 21:05:00 ч. от потребител 87Здравей Велине!
Усещането за умора е много субективно. И при различните хора е много различно. Можеш да се физически, психически или умствено уморен. Това означава, че трябва да се почива и по различен начин, естествено и с различна продължителност.
Всеки работник си заслужава почивката, ако си се трудил доста през годината, защо да не почиваш три месеца.
Лично за мен активната почивка не е свързана единствено с излежаване. Това е период от време, през който да преосмислиш плановете си, да си поставиш нови задачи, как да планираш изпълнението им. Просто това е време, през което се отделяш от редовните се занимания и ги поглеждаш от страни, за да видиш как да ги продължиш.
Незнам дали разбираш какво имам предвид, но това е което аз мисля. И смятам, че почивката при определени условия може да бъде и повече от три месеца.
Бог да те благославя!

Публикувано на 13 февруари 2003 г. в 08:19:00 ч. от потребител 125 Разбирам те напълно и много ти благодаря.

Бог да те благослови,
Велин

Публикувано на 06 март 2003 г. в 10:47:00 ч. от потребител 125 Опа!

Аз дотолкова се отвлякох в разклоненията на разговора (и в другите спорове във форума), че забравих най-важното:

Вие като Християни смятате ли, че официалната работна седмица трябва да се увеличи от 5 дена на 6 дена?

Разбира се всеки работодател и всеки работник сами трябва да определят колко и кога да работят заедно, но въпросът ми е на ниво държава и принципи, а не относно конкретните фирми.

Например обществените институции трябва ли да работят 6, а не 5 дни в седмицата? Вие като Християни чувствате ли се длъжни в общия случай да работите 6, а не 5 дни? Противното би могло да се разтълкува като мързел и ленивост според Библията.

Какво мислите по въпроса?

Бог да ни помага с разсъжденията,
Велин

Публикувано на 06 март 2003 г. в 18:38:00 ч. от потребител 8Аз пък смятам, че 90% процента от държавните институции трябва да работят 0 (нула) дни в годината. Толкова трябва да са им и заплатите.

В десетте процента, които остават, трябва да са армията и полицията и съдът. Те трябва да работят 7 (седем) дни в седмицата.

Частните институции сами да решават по колко да работят и в кой ден да почиват. Те сами, от опит, ще стигнат до библейския график 6-1. А тези, кито са вярващи, няма да чакат от опит, а ще го правят от покорство.

Разбира се, ако държавата официално е в завет с Христос, а дори да не е, тя може да постанови официално почивен ден в неделя и дори да определи някакви санкции за неспазването му. Но само в определени случаи.

Публикувано на 07 март 2003 г. в 00:00:00 ч. от потребител 7Смятам, че най-верния отговор на въпроса: Колко трабва да работим? могат да дадат управителите на частните фирми.
Отговорът е: Колкото е необходимо и колкото е възможно.
Ако една фирма има работа за 24 часа и 7 дни в седмицата, работата не бива да спира. Разбира се, управителят ще трябва да събере хората си и да решат заедно как да се направят смените и каква почивка им е необходима според вида дейност, която извършват.
Самия Кодекс на труда, колкото и да е несъвършен спрямо Библията, определя правила, чрез които работниците да са защитени от злоупотреба с работната им сила.
Аз самия съм имал случай, когато в продължение на няколко седмици не съм почивал, защото съм бил претрупан с работа и определено не препоръчвам на никого да действа по този начин. След време сам стигнах до извода, че е по добре човек да почива поне един ден в седмицита, както казват Писанията, за да бъде максимално ефективен и полезен, както за професията си така и за семейството и църквата.
А отностно държавните фирми и различните общински, областни и други структури, до голяма степен съм съгласен с Божидар. Само ще ви кажа, че преди време ми са налагаше на няколко пъти да плащам едни такси в общината, казвам ви направо ми „порасна брадата от чакане“. Иди тук, иди там, я да видим в тази папка, не било тук, я да видим в другата, а! и тук го няма,…. – работата на 5 служители можеше да се върши от едно 20 годишно момиче с компютърна грамотност и общината щеше да спестява около 1000 лв за заплати всеки месец само в тази стая, където бях.
Нотова може да го види само заинтересования от бизнеса си и подобряването на организацията на труда, а не този, който си пази службицата…

Публикувано на 07 март 2003 г. в 00:25:00 ч. от потребител 60За мен няма такова понятие като официална работна седмица, поне не в смисъла на държавно обявена. Но определено считам, че това Божията работна седмица се състои от 6 работни дни и един почивен ден. Това е едно от основните неща, които научавам от Битие 1 глава – 6 дни работа, един за почивка и наблюдение.

Така че, не виждам причина това да се променя на 5 или 7 дни например. Няма никакво значение за държавна институция ли става въпрос или за фирма (частна или държавна) – всеки човек трябва да работи точно 6 дни, а фирмата или институцията работи на 24 часа в денонощието, 7 дни седмицата – тя не е човек, нали?

Божидар, пишеш:
Quote:В десетте процента, които остават, трябва да са армията и полицията и съдът. Те трябва да работят 7 (седем) дни в седмицата.

Мисля, че и с Христовото тяло е така, работи на 100% от времето, разбира се, това е вече друга тема.

Публикувано на 07 март 2003 г. в 06:46:00 ч. от потребител 125 Здравейте пак,

Не се притеснявайте – не съм заобичал държавните институции. Просто питах формално какво мислите за броя на работните дни.

А иначе мисля че все ще има поне една държавна институция на която да трябва да и се определи работното време. Секретарката на президента например.

Както и да е – това въобще не е важното.

По-важното е следното:

Ако аз съм Християнин и работя на място където се работи 5 дни в седмицата, 8 часа на ден, то аз морално задължен ли съм (в общия случай) да си намеря някаква работа за шестия ден в седмицата?

В момента е масова практика хората да работят от Понеделник до Петък, а в Събота и в Неделя да си почиват. Аз ако имам такава практика, трябва ли да я променя?

От една страна, някой може да иска да прекара не един, ами два дни със семейството си.

От друга страна, ако тръгнем по тази логика, някой може да иска да прекарва шест дни в почивка (така де, със семейството), но това според мен вече си е откровен мързел.

Благодаря ви,
Велин

Заб.: Приемете, че секретарката на президента получава заплатата си от доброволни дарения, а не от данъци.

Публикувано на 31 март 2003 г. в 12:09:00 ч. от потребител 184 Zdraveite.Az ot mnoogo vreme rabotq na smeni i me4tata mi e da rabotq na normalni takiva!Sybota i nedelq si e super vreme za po4ivka. Napravo v momenta si me4taq da po4ivam sybota i nedelq, taka 4e da se vijdam po 4esto s priqtelite mi.Veline nqmq smisyl da si namirash rabota i za sybotata.))

Публикувано на 02 април 2003 г. в 06:04:00 ч. от потребител 125 Абе…. ако после като ида при Господ ще ме съдят за ленивост, по-добре да си намеря работа за съботата…

А и май не е съвсем уместно да говориш във второ лице – аз въобще нямам такъв проблем… даже имам противоположния – чудя се как да се отърва от неделната си работа…

Просто си мечтаех и аз – затова попитах.

Бог да ти помага,
Велин

Публикувано на 04 април 2003 г. в 11:48:00 ч. от потребител 184 Zdravei Veline, ako rabotish v Boga se symnqvam 4e shte te osydqt za lenivost. Pyk i po4ivkata ,kakto kazva edin priqtel e izkustvo)) (stava duma za tazi v boga)))
Gospod da e s teb i da ne trygvash prosto po plyt da si namirash rabota samo shtoto trqbvalo da se raboti i v sybota. To da se grijish za horata pak si e rabota))
Do skoro

Публикувано на 02 февруари 2004 г. в 15:08:00 ч. от потребител 462Мисля, че по този въпрос Соломон много добре го е писал:“…Има време за всичко под слънцето…“ Аз вярвам, че трябва да живеем живота си така, че да имаме време за всичко! Време за изкарване на прехраната, врмеме със семействата ни, време за служение (макар че би трябвало то да е по всяко време, вършейки другите неща) и т.н.За някои това може да значи 7 работни дни в седмицата, за друг – 3. Това му е хубавото на нашия Бог, че ни е оставил със свободна воля.

Публикувано на 02 февруари 2004 г. в 16:30:00 ч. от потребител 207Велине моето мнение по въпроса е следното- както си и младоженец- ако имаш 3 месеца на разположение и искаш да обиколош света-твоя воля.Как даже може да ти хрумне да си балтаеш главата с това грях ли било или не било грях???

Публикувано на 04 февруари 2004 г. в 22:22:00 ч. от потребител 341Ами мисля си , че е много ясно, т.е. Господ го е казал ясно:
Изход 20:8-11
8 Помни съботния ден, за да го освещаваш.
9 Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела;
10 а на седмия ден, който е събота на Господа твоя Бог, да не вършиш никаква работа, ни ти, ни синът ти, ни дъщеря ти, ни слугата ти, ни слугинята ти, нито добитъкът ти, нито чужденецът, който е отвътре вратите ти;
11 защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко що има в тях, а на седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети.

Господ даде на евреите съботата като знак, че вече не са роби, а свободни като знак,че ги освободи.
Нека не бъдем роби на работата и ангажиментите.За да бъдеш свободен трябва да отдадеш на Господа и времето си когато не ти стига

Публикувано на 08 февруари 2004 г. в 09:27:00 ч. от потребител 464mnogo interesna za men tema. Moeto li4no mnenie e, 4e niama zakon kojto da ni obvarzava s rabotene ili nerabotene. Opredeleno mnenieto mi osven tova e, 4e Bog sas sigurnost ne obi4a i ne nasar4ava lentiastvoto, ako az oba4e imam vazmojnost da ne rabotia (imam predvid da ne se nalaga da rabotia za da izkarvam prehranata si) s radost bih se vazpolzvala. I ako biah na tvoe miasto Veline, sas sigurnost bih se vazpolzvala ot mesecite otpuska. S naj goliamo udovolstvie bih patuvala, sportuvalam shtiah da se zapisha da u4a neshto i izobshto bi bilo super!!! i mislia, dori sam sigurna, 4e Bog ne bi imal nishto protiv tova.
Az rabotia ot dosta vreme i v momenta na dve mesta, naistina na mnogo neshta sam se nau4ila na razli4nite raboti, no „ima vreme za vsiako neshto pod slanceto i za vsiaka rabota“ (perefraziram) e kazal madreca. Ako Bog iska da te nau4i na neshto to Toj sas sigurnost shte go napravi (ako si go spostavil na trona vjivota si) i obstoitelstvata ne sa problem za Nego. Taka 4e spored men se vazpolzvaj maksimalno ot po4ivkata, ako sega imash blagopriatno vreme za tova.

Публикувано на 14 февруари 2004 г. в 21:29:00 ч. от потребител 479След повече от година се надявам да си си починал яко.

Но имам какво да кажа по темата
По повод работата

Всъщност това е важен въпрос отговора на който ще определи бъдещето ни за десетилетия.

Размислите ми са базирани на създанието и Исусовия пример.

Обяснявам си работата като някаква динамика която се прилага за постигане на определен(и) резултат(и).

Нещо което е важно да се знае за човека е че е създаден част от ежедневието му да преминава в тази динамика.
Още нещо важно:създаден е за да изпитва удовлетворение от работата си.
Без значение какъв вид е работата мисля,че всеки е създаден да подходи творчески към нея.(Вземам за пример работата на Бог)
Бог работеше разнообразна работа-помисли : всеки ден от създанието вършеше различна и неповторима дейност правокираща различни черти от характера му,различно отношение и подход.Подхода му е бил индивидуален към цялото му дело ?затова и то има такава стойност в очите му.
Относно метода на работа : ТОЙ беше еднакъв-Бог каза да бъде…..
Относно характера-разнообразен
Относно подхода-индивидуален(така се отнася и с хората-виж битие 3:9-13)
Относно продължителноста-относително.Но е ясно че става въпрос за период от време.

1.Колко трябва да се работи ? -Според мен се работи цял живот
2.Колко дни,седмици ?-Мисля,че се работи на обем.Според нуждата и до завършване.
3.Как се работи ?-По план.Във определен ред.Според работата и реда.Според нуждата и времетраенето.

Бог направи :света за шест дни в определен ред като точно знаеше какво иска да постигне?почина си в седмия
За мен това говори най-малко за три неща :

-Време
-обем
– и ред(последователност).

Обема е разпределен във времето а времето е определено от обема подчинено на някакъв ред

В такъв случай обичайната работна седмица както ние я познаваме се нарушава.

Бог каза : Да работиш шест дни а седмия да осветиш и да си починеш в него
А какво направи Бог-работи и в събота като основанието му беше :
-Баща ми работи и аз работя
-такова беше времето :лято -Повдигни очите си и виж полето ?Не е ли време на жетва?

Не е случайно наличието на сезони.
Пример : В аварийната служба идва сигнал за случило се земетресение в турция но се е случило след 5.30 ?какво става : хората отказват понеже работния им ден е свършил ….хората остават затрупани и умират чакайки да започне раб.ден ?
Ами пожарникарите да не гасят ли ?
Творците да не творят ли ?

Според мен не е нужно да поставяме закон за продължителноста на труда.Ако спазваш небесния трудов кодекс за шест дневна работна седмица би било редно и да спазиш и точката за едногодишна почивка ?Би ли се справил?

Ако сложиш граници в които да ограничиш динамиката за работа би могъл да поттиснеш творчески инпулс поради съботата.Не е ли така? Възможно е станеш и стриктен в закона което качество е добро но употребата му следва предписан ред.В такъв случай би имало опасност да започнеш да пропускаш възможности около себе си поради правилото.
Възможно е и да не се случи така и да ти е добре,да не пропускаш нищо и да имаш своя ред-в крайна сметка ние сме уникални и Бог не ни налага калъпи в които да се вместваме но живее в нас за да ни учи индивидуално.За да не си помисли някой,че е позволено да си правиш каквото ти скимнае е нужно да спомена,че живота ни е подчинен на определени принципи и рамка в която се вместваш но това не те поттиска.Тя е конструирана за да те развива.
За да не си помислиш,че над човека няма закон бих ти казал :Това е закона ни : ОБИЧАЙТЕ СЕ ЕДИН ДРУГ КАКТО АЗ ВИ ОБИКНАХ -Йоан 15

Та така : Цанов пожелавам ти приятна почивка.Работника заслужава почивката си!Почини си добре-библейско е до една година Ако питаш мене ?вземай приятелката си и обикаляй планините,плажовете и т.н .Стига да те е благословил Бог

Относно Божията работа-Тя няма свършване и е наследствена.Давид послужи на поколението си и се прибра при бащите си .Направи и ти така.
Относно християнска и нехристиянска работа-Щом си християнин това което работиш е християнско.Отношението определя възприятието.Ти самия ще осветиш работата поради себе си и твоето мислене ще освети теб.Понеже помислите на човека го осъждат или оправдават в зависимост от идеите му.Казвам че съвеста е субективна а Бог обективен.

Тук не говоря за вида работа а за възприемането като имам предвид,че разделението на труда на Хр. и не-Хр е човешко а не божие.Брат ми ми напомни за думите на Павел : ефесянско писмо 6:5-8 става дума за отношението което Бог приема и павел нарича това,забележи-служба.
Бог е поставил ред и функции за които Павел говори в 1 Коринтяни 12:28 но това говори само за това което е в човека ?т.е талантите и даровете или това което му е отредено.Някой от талантите или даровете са вродени други са придобити(чрез полагане на ръце) но това единствено говори за квалифициран труд с принос за цялото ни общество което не разделя тялото а напротив свързва

Християнски и нехристиянски или горен и долен,обикновен или необикновен поставя разделение в душата ти.Можем да го наречем и класово(разделението) ?Христос не дойде да раздели а да събере.Или да раздели за да събере.
Спокойно можеш да си гледаш работата и да си сигурен че това е твоя така да се каже служба която Исус харесва.А това което се иска от всеки от нас е честност и отговорност-тоест да си свидетел ?На кое? На това което си видял и преживял без да се сремуваш.

Това не е лично писмо макар да е в такъв стил.Думите важат за всички ни.
Николай

Публикувано на 03 октомври 2004 г. в 19:05:00 ч. от потребител 788Ех,Хари ,
Признавам те за цар на обходните маневри-въртиш,сучеш-все са краставицата разправяш…
Уморих се да се занимавам с вас,мои бивши съмишленици…
Давай,ако някой се върже си е за негова сметка.
А тебе…Господ да те води…

Публикувано на 04 октомври 2004 г. в 01:27:00 ч. от потребител 303TodorVachev, радвам се на това, което каза. Амин.

Публикувано на 07 октомври 2004 г. в 00:08:00 ч. от потребител 762Quote: Нещо което е важно да се знае за човека е че е създаден част от ежедневието му да преминава в тази динамика.
Още нещо важно:създаден е за да изпитва удовлетворение от работата си.
Без значение какъв вид е работата мисля,че всеки е създаден да подходи творчески към нея.(Вземам за пример работата на Бог)

Доста ме учудиха терзанията на започналия тази тема – грях ли е да почива повече от един ден в седмицата, ами ползването на отпуск?

Имаше една шега, че „човек не е създаден за работа и доказателството за това е, че когато работи, се уморява“.

Бих казал съвсем сериозно, че Адам /респ. човек/, наистина не бе създаден за да изкарва хляба си с тежък труд и пот – 6 дни в седмицата, а това дойде като наказание, вследствие на грехопадението; както и за да не се занимават хората през свободното си време с глупости (според написаното в Библията, че помислите на хората клонят все към злото, и е трябвало да бъде съкратена продължителността на живота в абсолютно измерение, не само като свободни часове в денонощието / дни в седмицата). Потвърждение за това, че хората по-скоро биха злоупотребявали с наличието на повече свободно време /както и ако разполагаха с възможност да не се трудят изобщо/, виждаме ясно в нашето съвремие. Възможностите пред съвремения човек са несъпоставими с тези на хората живели дори само преди 50 г, да не говорим за по-далечно време, но този потенциал е почти неизползван в позитивна посока, за съжаление.

Факт е също така, че народите, живели в области с по-суров климат и трудни за оцеляване условия са по-дисциплинирани, трудолюбиви и организирани – има огромна разлика между южняшкия темперамент и този на сверните народи, дори в една Европа. Дори в една Италия. Трудолюбието и организираността, дисциплинираността от своя страна допринасят за материалния просперитет на народите, които ги притежават като отличителни белези. То е ясно, че всяко нещо се постига със труд, а ако някой разполага изобилно със средства/блага, за които не е работил и няма никаква заслуга, то е защото ония, които са ги изработили, не са ги получили. Няма друг начин. Нито безплатен обяд – все е за нечия сметка. С кратки думи, необходимостта от труда и възпитателния му ефект върху хората са безспорни.

Тъй като обаче сред участниците във форума, или поне в изказалите се по тази тема няма мързеливци, напротив – напористи и отговорни трудещи се, искам да акцентирам върху нещо друго. За вредата от всяка крайност. Работохолизмът е болест; преумората – злоупотреба с тялото, системната и умишлено търсена такава – глупост. Необходимостта от почивка – очевадна. В книга Премъдрост на Исуса, син Сирахов пише (нямам време да преписвам пасажа), че знание се придобива в благоприятно време, от човек, който може да си позволи да се откъсне от ежедневните грижи и да се предаде на наука; как всеки един занаятчия е уважаван и в основата на успеха на всяко общество, но не занаятчиите биват канени в съвета на управниците и т.н. И наистина, инвестирането на средства и време (без него не може ) в придобиването на знание е много по-ценно, отколкото придобиването на сребро и злато (мнозина ще се сетят, надявам се, за пасажа в Притчи).
За да не теоретизирам излишно върху ясни за всички неща, след като ‘нахвърлих’ нещо като теоретична основа (с цел да избегна излишни спорове, разяснения какво мисля за труда и т.н. впоследствие) ще изкажа прагматичното си виждане вурху нещата:
Скъпи братя и сестри, ако имате възможноста да почивате два дни в седмицата, радвайте й се, и почивайте; не мързелувайки, разбира се- използвайте свободното време пълноценно – четете, учете се, работете върху личностното си развитие, посещавайте курсове; срещайте се с приятели и познати, помагайте на имащи нужда от помоща ви; спортувайте, ходете сред природата (обездвижването е сериозен проблем за сигурно над 90% от хората днес, човек освен за работа, не е създаден и за да седи по цял ден в офиса, автомобила си, на масата и пред телевизора/компютъра си);радвайте се на живота и добрите неща, които Бог ви е дарил. Определено е по-добре, отколкото да работите цяла събота, а в неделя да нямате сила за почти нищо и просто да реанимирате. ‘Много пари’ не се правят с ‘утрепване’ от работа, а и алчността е корен на всякакви злини. Нито работохолизмът Богоугоден – знаете кой искаше евреите да нямат свободна минута от бъркане на кал и правене на тухли, да бъдат ‘роби на труда’. Човек работи, за да живее /да се издържа/ , а не обратно.

Мислете по-трезво и прагматично, за да не изпадате в ‘дълбочините’ на елементарни заблуждения.
И си ползвайте отпуските

А, за пътуването по света щях да забравя – даже е много добре и полезно човек да отиде тук-там, ако има такава възможност; да види други държави и как живеят хората, има много какво да се научи, и да се вземе за пример. И разширява кръгозора. Господ няма да ви осъди, че не сте си стояли в България цял живот, 365/366 дни в годината, за да се смазвате от работа за 300-400 лева заплата.

Относно удовлетворението от работата и творчеството, което трябвало да търсим във всяка една такава (на Т. Въчев постинга) – дали хората, които не изпитват такова удовлетворение, а работят просто за да се издържат, няма да се почувстват малко комплексирани от такива призиви? И какво да правят, ако нямат възможността да работят / да бъдат това, което са си мечтали и истински желаят? Да се депресират, или да гледат позитивно на плодовете от труда си (парите) и възможностите, които получават срещу тях? И просто да търсят оптимизация на крайния резултат, а не да бъдат обсебени от някакви ‘творчески’ фикс идеи? Ами ако аз примерно нямам изобщо някаква мечта какво да работя, и го правя просто за да се издържам, не защото ми доставя само по себе си удоволствие – от емоциите си ли да се водя, да чакам да ми се доработи нещо конкретно, и да бъда готов да го работя дори за много по-малко пари, от тези които сега получавам – или да се ръководя от здравия си разум? Как да подходи ‘творчески’ към работата си жена, която се труди на конвейр ли на някаква машина, и извършва еднообразни операции нон-стоп? Или багерист, дето диша по цял ден прахоляка и се тресе от вибрациите на машината? Творчески да обръща кофата, или да копае не където му укаже техника, а водейки се от ‘вътрешното си чувство’? Нека слезем на земята. Както вкарването на нещата в калъп, или както го бе нарекъл, не е Божията воля за човека, така и прекалено възвишеното отношение към прозаични неща може да докара серизони проблеми на този, който има такова и се мъчи да живее според него.

Публикувано на 07 октомври 2004 г. в 04:24:00 ч. от потребител 504″…бъдат обсебени от някакви ‘творчески’ фикс идеи?“

Разбирам негодуванието ти Александров но не пресилваш ли малко?

„Ами ако аз примерно нямам изобщо някаква мечта какво да работя, и го правя просто за да се издържам, не защото ми доставя само по себе си удоволствие ..“

Ами ако ти примерно не се потрудиш да се замислиш и помечтаеш малко как искаш да имаш мечта? Продължи да си работиш за да се издържаш но имайки някаква цел би могло и от рутинен труд да извличаш удовлетворение ( за това се говори в постинга а не за удоволствие )

„…дали хората, които не изпитват такова удовлетворение, а работят просто за да се издържат, няма да се почувстват малко комплексирани от такива призиви?“

А защо хората да не работят не просто за да се издържат а в името на нещо ( някой ) което, ( който ) да осмисля труда им и така да са удовлетворени?
Като слушат призивите от амвоните и медиите пак ли да се чувстваме отговорни или виновни как хората ги приемат?
В интерес на истината не този постинг заслужава остра критика а именно амвонните послания които са истинския боклук в религиозното общество!

И именно хората които работят за да се издържат са истински обременени и комплексирани.България има проблем с издържането и тук това е проблем.Но не навсякъде това е така.
Не виждам с какво би ни навредил призив към въобще някакъв повод за впрягане на интелектуална енергия по време на тъпия рутинен процес.

„Как да подходи ‘творчески’ към работата си жена, която се труди на конвейр или на някаква машина, и извършва еднообразни операции нон-стоп? Или багерист, дето диша по цял ден прахоляка и се тресе от вибрациите на машината? “

Ако работят за да се издържат няма как и да опитат да роботят творчески. Ще са ангажирани с издържането. Но какъвто и да е случая с багериста или конвейристката не е важно точно действието но мисленето.Поне аз така смятам.Дори скучна работа може да ти се стори интересна стига да погледнеш от друг ъгъл. Това да е творчеството им – в мисленето.

„..доставя само по себе си удоволствие..“ – от опит знам,че след време на усилен труд дори и неприятна работа може да носи удоволствие – най малко с това, че е свършила

“ ..не където му укаже техника..“ – не виждам някъде постинга да подкрепя или насърчава неподчинение.. По добре насочи коментара където е нужно.

Накрая какво мисля : Работи каквото можеш но мечтай и работи за мечтите си.Образовай се и се квалифицирай за да не си вечно по конвейри или дишащ праха.Ако си такъв и с това си изкарваш хляба и храниш семейство знай : достойно е да гълташ праха или да завиваш бурми в името на Бога ( но все пак пази здравето си – ще ти трябва ).Храни си семейството и обичай жена си.Много достойни мъже и жени са го правили, правят го и сега! Заслужават уважението ни.[ Това съобщение беше редактирано от: Mardohay on 2004-10-06 21:56 ]

Публикувано на 08 октомври 2004 г. в 00:12:00 ч. от потребител 762Quote: Накрая какво мисля : Работи каквото можеш но мечтай и работи за мечтите си.Образовай се и се квалифицирай за да не си вечно по конвейри или дишащ праха.Ако си такъв и с това си изкарваш хляба и храниш семейство знай : достойно е да гълташ праха или да завиваш бурми в името на Бога ( но все пак пази здравето си – ще ти трябва ).

Матания

Благодаря за проявената загриженост и съветите ти.

Първо пак ще коментирам теоретично нещата, а след това ще поясня, че не изхождам от комплексираната позиция на неудачник, който възприема лично / съответно се засяга от призивите за творчество и успехи в работата, понеже това е нещо непосилно за него.

Както писах в предния постинг, добре е човек да се въздържа било от една, било от друга крайност (противоположни една на друга), по отношение на каквото и да е. Както леността, така и работохолизмът или преуморяването с работа, заради култа към самата работа (?Да живей труда?), са недобри за човека. Във всяко нещо има нужда от умереност и рационалност. Така и по въпроса за ?творчеството?. Добре е човек да се развива, както и да търси разгръщане на потенциала, който притежава, не да се занимава с неща много под нивото, което може да достигне принципно. Само че не може да се определи едно ниво за всички и то да бъде в сферата на ?творчеството?, да се приканват всички към него. Просто хората са различни и не може всички да бъдат бизнесмени, ръководители, блестящи учени, изявени спортисти или хора на изкуството. Всеки може да мечтае да бъде нещо такова в юношеските си години, че и по-късно, но в крайна сметка малцина достигат до изключителни постижения ? инае тези постижения не биха били изключителни, а нещо нормално, и не бихме мечтали за тях. Не може всеки финансист да е Уорън Бъфет или Сорос, всеки тръгнал да програмира да стане реалния конкурент на Бил Гейтс, всеки занимаващ се с физика ? Нобелов лауреат и т.н. Не, че всеки не мечтае в един етап за подобни неща. Но ако това е нормално за 14 год. момче, примерно, е някак ненормално за човек на 34. Още повече, когато е придружено с религиозна пропаганда на проповядващи ?просперити госпъл? пастори. Или с разни откровения ?свише?. Докато учех в университета, имаше едно момче от харизматична църква, дето насериозно вярваше, че Господ му е говорил, че ще стане президент на България, и се беше разсърдил когато един приятел се опитал в приятелски разговор да му каже да не ги говори / вярва тези неща. Та той се бе засилил да става политик, това му бе мечтата, е, надявам се вече отдавна да се е излекувал, не беше нито глупав, нито некадърен, а просто религиозно заслепен, от нездравите поучения в църквата му. Познавам много хора от средата на 90-те години, които вярваха как ще забогатеят, ще стават водещи бизнесмени и т.н. и виждаха в това Божия план за живота си. Това бе белегът, според някои, че Господ те благославя и си Му угоден. Ще променят обществото и ще издигфнат новия стандарт. За меркантилните пастори не е лошо да проповядват подобни неща на хората, за да ги форсират да дават дарения (нали за да ти даде Господ така мечтания просперитет, първо трябва да посееш), какво ги е грижа, че някой искрен човечец може да се депресира от това, че счита себе си за неугоден Господу и непотребен, понеже не става за бизнесмен. Затова казвам, че е добре да слезем здраво на земята и да гледаме на прагматични неща като работата си прагматично и рационално, както и всеки един на способностите си; притеснява ме дори и мекия вариант в призиви за ?творчество? и не знам какво си, поставянето на някакви еталони, религиозно обусловени (понеже Бог бил творец, та и ние), към които всички да се стремят, за да може с чиста съвест да се считат за успешни и истински християни. Не богатството определя, и не то е показател за духовното ни състояние.
Колкото за липсата на личен мотив в позицията ми, ако изхождах от лична позиция би ми било по-лесно точно обратното ? да ?набивам каските? на хората около себе си и да им говоря за творчество, просперитет и развитие във възходяща линия, сочейки себе си. Никога обаче не бих си позволил подобно просташко поведение. Прекрасно осъзнавам, че не всеки има моят потенциал и шанс в живота, и че просто на едни повече е дадено (даром), и те вместо да се гордеят с това, би трябвало да мислят по въпроса, че от тях повечко и ще се изисква; и да внимават на себе си. Работата ми и доходите ми са такива, че не обичам да ги коментирам, защото съм изпадал в състояние когато съм всред обикновени хора, взимащи по около 300 лева заплата или дори по-ниска, при лоши условия на труд – без особени перспективи за скорошна промяна, да се чувствам като човек, който яде сладолед пред очите на хора, на които им се яде, но не могат да си купят такъв, примерно. Някак си е неудобно и винаги съм се учудвал на хората, които обичат да парадират с благосъстояние и да се хвалят пред другите. Единственото лично нещо в предния ми постинг е, че понякога наистина се питам дали не е по-добре да избягам от стреса и напрежението в настоящата ми работа и да се занимавам с нещо далеч по-спокойно, макар и за по-малко пари. Питам е силно казано, по-скоро ме изкушава като мисъл на моменти, иначе отговорът е ясен. Затова и поставих въпроса редно ли е човек да се води в такъв случай от емоциите си, да избира пътя на най-малкото съпротивление? Колко му е да стана един планински гид примерно, нещо което си мисля, че бих работил с удоволствие. Ще водя групи (малки) по планините в България и чужбина, и нищо друго няма да ме интересува. Ама си мисля, че ще ми е добре така първите 2-3 месеца, или година ? две максимум, после неистово ще ми се занимава с нещо интензивно, ще изпитвам нужда да усещам натоварване на капацитета си и по-пълна реализация.

Публикувано на 08 октомври 2004 г. в 01:45:00 ч. от потребител 504
Матания ?
Всъщност постинага на Тодор не е писан от него а от мен.Схващнията ми от онова време се променят.

Направих няколко предположения за това как човек е възможно да погледне работата си от друг ъгъл та да получава не само пари от нея.

Не мисля да защитавам творчеството “ на всяка цена“.Разбирам,че това е още едно непосилно бреме ако е на всяка цена.
Ако с постинга си съм оставил впечатление за задължителност моля за извинение.Това не е задължение.В края на краищата който го има го има.

Quote: Така и по въпроса за ?творчеството?. Добре е човек да се развива, както и да търси разгръщане на потенциала, който притежава, не да се занимава с неща много под нивото, което може да достигне принципно.

Това е добро за финал.

Това за меркантилните пастори е съвсем на място.

Бог да е с вас

Публикувано на 14 април 2005 г. в 14:23:00 ч. от потребител 1281трябва ного да работим и много да наритаме копелдаците божидар и тин<ев в лайняните дупета

Публикувано на 14 април 2005 г. в 14:30:00 ч. от потребител 1281nie ne triabva da rabotim