Боговдъхновеността на Библията

Blog

ChurchBG
май 24 ^th, 2002

ФОРУМНяма коментари

Изучаване на Библията > Боговдъхновеността на Библията

Публикувано на 24 май 2002 г. в 20:39:00 ч. от потребител 57Има различни мнения отностно преводите на Библията. Съществуват хора, които казват, че определен превод е добър и може да се използва а друг не е добър и не е препоръчително дори да се чете. Обикновенно спора е отностно превода на съответни думи или изрази.

Така че, какво точно казваме, когато казваме, че Библията е Боговдъхновена? Това означава ли, че всяка дума в Библията е написана под вдъхновението на Святият Дух или мисълта, която писателите са представили е Боговдъхновена, но тя е предадена с техни думи?

В последните няколко седмици открих, че има много важно значение, какво вярваме относно това и че можем да избегнем много ненужни спорове ако имаме яснота по този въпрос?

Публикувано на 24 май 2002 г. в 21:09:00 ч. от потребител 8Уестминстърската Изповед на вярата е достатъчно ясна по този въпрос:

„Старият Завет в оригинал на еврейски (родния език на Божия народ в миналото) и Новият Завет в оригинала на гръцки (езикът най-добре познат сред различните народи по онова време), които са вдъхновени непосредствено от Бога благодарение на целенасочената Му грижа и провидение, са запазени чисти през всички векове и следователно са автентични. Така че при всички религиозни противоречия Църквата трябва да се позовава на тях като на най-висш авторитет. Но тъй като тези езици в оригиналите не са познати на всички вярващи, а те имат право на достъп и интерес към Писанието и заповед в страх от Бога да го четат и изследват, Библията трябва да се превежда на езика на всеки народ, до който достига. По този начин Божието Слово ще може да се вселява изобилно във всички и хората ще могат да Му се покланят по подобаващ начин, и като черпят търпение и утеха от Писанието, ще живеят с надежда“ (Уестминстърска Изповед на Вярата, I:8, превод Ник Атанасов).

Мисля, че това достатъчно ясно изразява позицията на Реформацията относно вдъхновеността на Писанието: Библията в оригиналните езици е вдъхновена във всяка една дума и трябва да служи като краен авторитет за тълкуване в случай на религиозни спорове; но за да бъде достъпна за всички, трябва да бъде превеждана на всеки език; а тези преводи, очевидно, не са боговдъхновени във всяка една дума, но са необходими, за да могат всички хора да познават изобилно Бога и да Му се покланят.

Публикувано на 25 май 2002 г. в 06:34:00 ч. от потребител 57Да, обаче има малък проблем с оригиналните текстове. Те не съществуват. Всичко, което е запазено са преписи, а в преписите има разлики.

Публикувано на 25 май 2002 г. в 13:41:00 ч. от потребител 8Не си обърнал внимание на един от текстовете в Устеминстърската Изповед на вярата:

„. . . и благодарение на целенасочената Му грижа и провидение са запазени чисти през всички векове и следователно са автентични.“

Християнската вяра е вяра във всемогъщия Бог, Който управлява всички неща. Нищо не става случайно. Тази презумпция логически води до следствието, че Бог се е погрижил да запази Своето Слово чисто през вековете. Не е възможно да си християнин и да не вярваш, че Бог е запазил Своето Слово такова, каквото е било в началото, дори въпреки човешките несъвършенства на преписите и преводите.

Обратното – че липсата на оригинални текстове означава несигурност относно автентичността на Библията – е основано върху презумпцията за Случайността, а не Божието Провидение, като върховен исторически фактор. Това си е чисто езичество. Един християнин не може да приеме такава презумпция като вярна.

Но ако все пак държиш на езическата формула за автентичност – оригиналните текстове – ще изпаднеш в нелепа и безизходна ситуация. Кои са оригиналните текстове? Писани от Павловата ръка? А как ще разбереш дали точно те са оригиналните текстове? Какви са твоите критерии за автентичност на „оригиналните текстове“? А как ще докажеш, че точно тези критерии са верните критерии? И така можеш да продължаваш до безкрайност.

Дори съвременната езическа историческа наука, която претендира за „рационалност,“ не основава своите критерии за автентичност върху „оригинални текстове.“ Например, цялата класическа история – древна Гърция и Рим – която четеш в учебниците, е основана върху не повече от 250 ръкописа, от които най-ранният е датиран около 300 години след падането на Рим. Но никой историк не изказва съмнение в автентичността на трудовете на Плутарх, Херодот или Тацит. За сравнение, имаме запазени над 20,000 ръкописа на Библейски текстове, някои от които не по-късни от 60-100 години от времето на апостолите, вероятно дори от времето на самите апостоли (макар и без конкретни свидетелства за „оригиналност“). Тоест, имаш най-малко 80 пъти (20,000 делено на 250) повече основания да приемаш съвременния библейски текст за автентичен отколкото което и да е твърдение относно класическата история.

Увереността на християните не се гради върху физически доказателства, а върху свидетелството на Святия Дух в техните сърца. Бог няма нужда да доказва Себе Си с „оригинални текстове.“ Той не е някакъв космически вехтошар, който пази старите си снимки и носии, за да доказва какъв е.

Въпросът за автентичността на Библията е основателен, но търсенето на „оригиналните текстове“ не е християнско занимание.

Публикувано на 27 май 2002 г. в 18:16:00 ч. от потребител 57Проблемът е, че търсенето на оригиналност е повечето християнско занимание, а не езическо. В църквата е, където чувам кой превод е добър и кой лош, кой трябва да се чете и до кой не трябва да се докосвам, кой е вдъхновен и кой не е.

Въпросът не е отностно автентичноста, а отностно вдъхновението. Казваш, че вскяка дума в оригиналният текст е вдъхновена. Обаче ние не знаем със сигурност кое от копията е оригинално, а има разлики в тях, така, че не се знае със сигурност в кое копие всички думи са вдъхновени.

Ако мисълта е била вдъхновена, то независимо от разликите, тя се запазва, може би на места е изменена, но на много други не е. Така че, дори и да четем The Living Bible, ние можем да разберем ясно вестта, която Библията съдържа в себе си.

Публикувано на 27 май 2002 г. в 21:20:00 ч. от потребител 8Quote:Въпросът не е отностно автентичноста, а относно вдъхновението. Казваш, че вскяка дума в оригиналният текст е вдъхновена. Обаче ние не знаем със сигурност кое от копията е оригинално, а има разлики в тях, така, че не се знае със сигурност в кое копие всички думи са вдъхновени.

Това твърдение може и да има смисъл, ако има такива разлики между думите в ръкописите, които правят текста напълно различен в два различни ръкописа. Там, където има такива разлики, Църквата отдавна се е произнесла чрез свидетелството на Святия Дух кой от двата ръкописа трябва да се смята за вдъхновен.

Но ако твърдиш, че този въпрос все още не е решен напълно, трябва да ни дадеш примери за такива драстични разлики между различни ръкописи, които са приети за вдъхновени. Аз не съм чувал за чак такива страшни разлики, но може би ти си чел повече от мен по този въпрос.

Quote:Ако мисълта е била вдъхновена, то независимо от разликите, тя се запазва, може би на места е изменена, но на много други не е.

Мисълта има конкретен реален носител – думите. Библията не е сън в лятна нощ или упражнение по джедайско изкуство, че да бъде мисъл отделена от думи. Конкретните думи са вдъхновени и следователно мислите и идеите на Библията са вдъхновени. Бог създаде света с думи, не с мисъл. А и не познавам християнин, който да се моли само с мисловни конструкции, а не с конкретни думи.

Quote:Проблемът е, че търсенето на оригиналност е повечето християнско занимание, а не езическо. В църквата е, където чувам кой превод е добър и кой лош, кой трябва да се чете и до кой не трябва да се докосвам, кой е вдъхновен и кой не е.

Искаш да кажеш, че търсенето на оригиналност е повече занимание на християни с езически умове. Езическият свят е този, който няма трансцендентна опорна точка и следователно търси опора в „автентичността.“

Публикувано на 28 май 2002 г. в 18:13:00 ч. от потребител 57Относно разликите. Книгат към Римляните, съществува в няколко различни версии, с 14 глави, 15 глави и с 16 глави. В различните версии, славословията са на различни места и т.н.

Книгата на Данаил е била редактирана по времето на Макавейте.

В забележките на преводачите на Новият английски превод, много често се среща израза: „значението на еврейският текст е неясно.“

Отностно разделянето на християните на такива с християнски и езически умове, аз не съм казал такова нещо. Разделянето на християните на искрени и неискрени, верни и неверни е работа на Бог и Той ще я извърши в краят на времето. Това право не ми е дадено на мен.

Извинявам се, че зададох въпрос и че се намесих в светостта на вашият сайт с езически елементи.

Публикувано на 29 май 2002 г. в 01:44:00 ч. от потребител 8Quote:Извинявам се, че зададох въпрос и че се намесих в светостта на вашият сайт с езически елементи.

Това е напълно незаслужен и недостоен за един християнин сарказъм. Първо, сайтът не е мой, а на Ивайло Тинчев, който не участвува в тази дискусия. С Ивайло сме приятели и бизнес-партньори, но няма никаква причина да смяташ този сайт за мой в какъвто и да е смисъл на думата. Второ, на този сайт няма нито една дума относно това кое се смята за „духовно“ и кое не. На няколко места изрично се казва, че отговорността за публикациите носят авторите на тези публикации. Сигурно има правила за цензура, както във всеки сайт, но те в никакъв случай не отговарят на твоите плоски намеци с плитък сарказъм. Трето, в цялото Интернет-пространство няма друг сайт, който така сериозно и целенасочено да се занимава с изваждането на християнството от слепотата и утопията на празната „духовност.“ (Изключение прави само моята Българска Християнска Интернет Библиотека, която съдържа над 8,000 страници книги и статии, занимаващи се именно с това – приложението на Благовестието във всяка област от живота. Но тя е библиотека, тоест склад за познание, а не портал за масово активно участие на християни.) Ивайло сериозно се стреми да даде на християните възможност да осъзнаят, че християнството е много повече от „духовни“ занимания, лично спасение и изцеление. Праведната и благородна работа на Ивайло не заслужава такова варварско отношение от някой, който се има за християнин.

Сарказмът ти е плитък и гаден и смятам, че ако си истински християнин, дължиш извинение на Ивайло за незаслужената обида, която му нанесе с необмислените си приказки.

Иначе и аз мога да съм саркастичен, но не смятам, че трябва да падам до твоето ниво, за да ти го доказвам. Моите статии и коментари са достатъчно свидетелство уменията ми да боравя с думите.

А сега по темата.

Quote:Относно разликите. Книгат към Римляните, съществува в няколко различни версии, с 14 глави, 15 глави и с 16 глави. В различните версии, славословията са на различни места и т.н.

Това не е всичко. Има Евангелие от Тома, Евангелие от Юда, има даже Евангелие от Сатанаил. Има и Книга на Енох, а също и Послание към Лаодикяните. Има още около 50 различни книги, които са се разхождали в късния античен свят и са имали претенции, че идват пряко от Бога. Но те никога не са били приети за боговдъхновени от Църквата чрез свидетелството на Святия Дух. Показването на какви да е разлики не е доказателство. Трябва да покажеш разлики в онези книги, които Църквата, чрез свидетелството на Святия Дух, е приела за вдъхновени. Останалото са произволни дрънканици.

Всички разлики, за които мога да се сетя, са няколко добавени стиха в края на Евангелието от Марко, а също и числото на Звяра в Откровение 13 – 666 или 616. Но добавените стихове в края на Марко не създават никакво сериозно предизвикателство пред християнското учение – нито премахването им отнема нещо, нито прибавянето им внася някакви кой знае какви нови елементи. А разликите относно числото на Звяра в Откровение си имат своето обяснение: и в двата случая става въпрос за сбор на числови стойности на еврейски букви, които показват ясно името на Нерон Цезар, като 666 идва от еврейския вариант на името на Нерон, а 616 идва от еврейската транскрипция на гръцкия вариант. Значението е едно и също, но едните ръкописи са предназначени за гръкоговорящия свят, а другите за семитския (арамейско-говорящия) свят.

Накратко, твоите „доказателства“ за предполагаеми разлики за невалидни, защото включват книги и текстове, които Църквата не е приела за боговдъхновени.

Quote:Книгата на Данаил е била редактирана по времето на Макавейте.

Това твърдение е произволна сляпа вяра и не е подкрепено от никакви сериозни аргументи. То е продукт на т.нар. „висша критика“ на Библията, атеистична атака срещу истинността и автентичността на Библията като Божие Слово. Основополагащите презумпции на „висшата критика“ са, че не може да има такъв Бог, какъвто е описан в Библията. Оттам нататък те се занимават да докажат всякакви налудничави нелепости относно Божието Слово.

„Висшата критика“ е опровергана изобилно от християнски автори и фактът, че ти, който претендираш да си християнин, се позоваваш на нея, говори или за твоята враждебност към Библията, или – което е по-вероятно – просто нямаш необходимите познания и ерудиция да се впускаш в такава дискусия. Християнските правила за интелектуална почтеност изискват човек да е прочел поне нещо от това, за което говори. Ако не си го направил, показваш неуважение към хората, с които беседваш или спориш.

За християнски поглед върху „висшата критика,“ можеш да прочетеш „Измамата на висшата критика“, Приложение В от книгата на Гари Норт, Средство за господство: Казусните закони в Изход 21-40, икономически коментар на казусните закони в книгата Изход и част от многотомния икономически коментар на Библията от Гари Норт. За християнска критика на възгледа, че книгата Данаил е писана или редактирана по времето на Макавеите, виж R. J. Rushdoony, Thy Kingdom Come: Studies in Daniel and Revelation, Chapter 1, „The Offense odf Daniel.“ Тази книга все още не е преведена на български, но специално за теб през следващите дни ще преведа първата глава и ще я публикувам в този сайт, за да ти помогна да се освободиш от интелектуалното влияние на религиозните и идеологически врагове на Божието Слово.

Quote:В забележките на преводачите на Новият английски превод, много често се среща израза: „значението на еврейският текст е неясно.“

Това е съвсем различно от „разлики в текстовете.“ Нашите неумения да разчитаме текста не променят неговата боговдъхновеност.

Освен това, яснотата на текста често зависи от теологичните презумпции на преводача или читателя. За пример мога да ти покажа Матей 13:30 (заедно с тълкуванието в Матей 13:37-43) където според мен ясно се казва, че в края на времето от земята ще се отнемат първо неправедните. Така е вярвала Църквата в продължение на 18 века, с изключение на една малка група юдаисти през първи век, срещу които Павел се бори в Римляните и Галатяните. Но съвременната диспенсационалистическа есхатология приема, че праведните ще си заминат първи от земята, и затова всеки български християнин, на който покажа този стих, започва да ми обяснява, че това е само притча, че текстът не е ясен, и че всъщност няма предвид това, което в действителност казва.

Това е един добър пример за това как ясният текст става неясен, защото противоречи на предразсъдъците на читателя или преводача. Твоят аргумент отново се оказва недостатъчен.

Като обобщение, първо, дължиш извинение на Ивайло Тинчев за грубия си сарказъм, който той не е заслужил. И второ, трябва да преразгледаш своето духовно посвещение към Христос и Неговото Слово. Библията е напълно боговдъхновена в оригиналните текстове, дума по дума, защото Бог е достатъчно силен и могъщ за да я запази чиста и непроменена през вековете. Аргументите на езичниците срещу Божието Слово трябва да се познават от християните, за да знаем какво да отговаряме на противниците, но е грях да използваме тези аргументи като че ли са основателни и рационални.

Публикувано на 29 май 2002 г. в 04:05:00 ч. от потребител 7Благодаря ти, Божидаре, за хубавите думи относно сайта!
Искам специално да кажа, че няма нужда някой да ми се извинява за каквото и да било, защото все пак има християни с различни възгледи по различните въпроси от живота.
Точно за това е този сайт. Всеки може да споделя какво мисли и как чувства нещата и когато чуе доводите на останалите публикували тук, може да направи съответните изводи за своята позиция.
Наистина публикациите принадлежат на авторите им и ако има нещо, което не съвпада с моите или нечии други възгледи това не е проблем, върху който да акцентираме. Важното е всеки да помисли сам, да прецени доколко е прав и ако е необходимо да се корегира в разбиранията си.
Това е!
Поздрави на всички служещи на Бога с искрено сърце.[ Това съобщение беше редактирано от: tinchev on 2002-05-29 12:59 ]